Понякога хората от морето го напускат. Но не за дълго и никога духом. Такъв е случаят и с артиста и преподавател Венелин Шурелов, който през 1991 г., 14-годишен отпътува от родния Бургас с влака за Трявна, за да учи. Ученето обаче се проточва до 2009 г., когато завършва докторската си дисертация в НХА, а от 2008 г. започва да преподава, което се оказва „същинското учене“. „Обикновено движението ми зависи от някаква цел, кауза, задача, нещо, на което не му се вижда краят и аз тихо, с много енергия, го изминавам", споделя Венелин. В момента "това голямо нещо" е работата му в академията с програмата за дигитални изкуства, фестивалът „ДА Фест“, а от миналата година - и Фондация „ДА ЛАБ“.
Спрямо Бургас обаче няма усещането за напускане, затова и не мисли за връщане. „Може да стане или по принуда, или по необходимост, или когато се почувствам излишен, или пък необходим… Все драматични състояния. Може би такъв ще бъде естественият завършек на моя цикъл, започнал с отделяне и натрупване и приключващ с връщане и разтоварване от всички тежести."
А какво друго го свързва с родния град? „Може би самото желание за връзка е най-свързващото. Не съм носталгичен тип. Не тъгувам по изгубените връзки с града, по-скоро гледам с любопитство на възможностите за нови, а те напоследък не липсват.“ От години той съвсем естествено се озовава в „един вълнуващ вихър от много интересни и сложни задачи“ около морето - музейната експозиция на о. Св. Анастасия, фестивала “Включи града” и авиомузея на летище Сарафово.
И докато поддържа връзката с родното място жива и я развива, трайно и устойчиво се свързва и с нови пространства, в които оставя творчески отпечатък. Поводът за разговора ни е проектът му за интерактивна инсталация “Един човек”, която ще бъде изградена на мястото на бившия Мавзолей в София и ще отразява случващото се в града в реално време. В екраните на „Един човек“ Венелин очаква да види неочакваното. За него смисълът на тази работа е една изцяло логична компютърна система да бъде “научена” да действа интуитивно. Това, което съвсем спонтанно отключва в него идеята, е представата му за нещо, което да послужи като обобщение на миналото и бъдещето на това пространство. "Представих си един огромен Левиатан като този от корицата на едноименната книга на Томас Хобс. Там една голяма човешка фигура е съставена от множество малки като метафора на държавата и структурата на обществото. Помислих си, възможно ли е на едно заредено с тоталитарното ни минало място да се изгради неговата противоположност? Как тя да функционира, така че да не се банализира, да е съвременна, да е дръзка, да реагира на реалната ситуация.” Да си взаимодейства с града и неговите хора, с информационния поток и големите данни, с дъжда и промените в околната среда, със света и неговата изменчива природа – това е желанието на автора. Нарича инсталацията “Един човек – електронно тяло в градска среда”. Освен от стоманени модули и LED екрани, компютърни алгоритми и светлина, този “човек“ е изграден едновременно от и като публично и медийно пространство. „Също така, понякога го наричам “детето на града”. Това означава, че ние участваме в неговото възпитание, че негови атоми сме самите ние и средата, която обитаваме."
За Венелин Шурелов мястото има голямо значение за творческите му проекти. Според него едно съвременно произведение на изкуството се стреми да се слее със средата, да се обвърже с нейните особености и проблеми. Именно затова инсталацията „Един човек“ е замислена специално за пространството на бившия Мавзолей. „Съвременните технологии позволяват да се изграждат процес-ориентирани художествени произведения, които представляват системи с отворен достъп и имат по-скоро либерален, отколкото авторитарен начин на функциониране", споделя артистът. Той смята, че изграден на този принцип обект, би бил добро отражение на обществения образ в настоящия момент. „Фигурата, която ще се появи в публичното пространство, няма да е на конкретна историческа личност с властово и авторитарно излъчване, а ще е сбор от едно постоянно актуализиращо се множество от случайни минувачи и поток от данни. Интерактивният елемент вероятно ще даде възможности за разни игрови взаимоотношения, но би могло до доведе до остри социални послания.“ Ето защо, според Венелин, това е един доста рисков проект, а фактът, че на такова място се допуска подобна работа, говори за напредък в развитието на демократичните процеси. „Няма нищо лошо в това да го признаем. Столична община допуска проект, който не е декориращ средата, който не действа само естетически или пък идеологически. Без, разбира се, да изключвам визуалните качества, само уточнявам, че те не са най-важните. Така е с всеки “Един човек”.
фотограф: Росен Тошев