Femmes Futures в рамките на “Дигитален ноември”

Femmes Futures е част от фестивала “Дигитален ноември”, организиран от Френския институт в България. Двудневното събитие е посветено на вдъхновяващия принос на жените артисти в дигиталните изкуства и новите технологии. На 11 и 12 ноември в зала “Славейков” Femmes Futures ще събере разнородни артисти, които прескачат границите и разширяват хоризонтите на дигиталното творчество. Посетителите ще могат да се запознаят с актуални теми като дигиталния вандализъм, демократизацията на изкуството, потапящите аудио-визуални изкуства, пространственото мислене, смесената реалност и приноса на жените творци в тези сфери.

На 11 ноември ни очаква поредица от лекции на френски артисти, които ще се фокусират върху различни области на дигиталното изкуство. Мартина Стела ще говори за жените и потапящите изкуства, разглеждайки новите тенденции във видео мапинга и светлинните инсталации. Амели Нилс ще фокусира вниманието върху пространствения звук и новите музикални техники, а българската артистка Анна Бачева ще изследва дигиталния вандализъм чрез сливането на технологии и деконструкция във виртуалната реалност.

На 12 ноември oт 20 ч. ще се проведат два аудио-визуални пърформанса с фокус върху сетивните преживявания. Хосе Лайка ще представи мелодичен синт-поп пърфроманс, а екипът на студио “Отайка” ще създаде на живо пред публиката дигитален визуален пейзаж. За финал Амели Нилс и VJBONNIE ще комбинират авангарден поп и експериментална електроника с видео мапинг, за да създадат мултисензорно преживяване за всички присъстващи.

Срещаме се с Aнна Бачева, за да научим повече за фокуса на Femmes Futures, дигиталния вандализъм и каква е ролята на жените в сферата на иновациите и дигиталните изкуства. Специализирана в създаването на аудио-визуални разкази, сложни мултисензорни пейзажи и потапящи преживявания, Бачева умело свързва технологии, дизайн и изкуство, като работи върху разнообразни проекти, които комбинират иновации и артистична изобретателност.

Как бихте дефинирали дигиталния вандализъм и какви теми изследвате чрез него в изкуството си?

Моят дигитален вандализъм е резултат от кръстосана резиденция между Франция и Ирландия, посветена на дигиталното изкуство в градска среда. Именно по време на тази резиденция реших да разгледам по-дълбоко какви са потенциалните форми и мишени на дигитален вандализъм и да се опитам да ги опиша.

Аз съм голям фен на уличното изкуство и за мен темата вандализъм е истинско удоволствие. Освен това, терминът е измислен във Франция, където живея и работя и естествено има богата история, от която да се вдъхновиш.

В изследването ми, което имаше идеята да се превърне и в open-source книга, застъпвам интересни концепции като метавандализъм, поствандализъм и нови естетики, интелигентен хакинг и овлядяване на пропуски в обществения дизайн, активизъм на ръба на закона, екология на виртуалните пространства, технокритика и др.

С няколко думи - става въпрос за различни актове на разрушение и деконструкция чрез използването на нови технологии.

Как бихте описали разликата между разрушителен акт и създаване на изкуство чрез дигитален вандализъм? Има ли граници в този подход, които не бихте преминали?

Някои велики артисти казват, че всеки творчески акт започва с акт на разрушение. В ерата на дигитализацията е съвсем нормално да се появяват нови форми на неподчинение и те често адресират сериозни проблеми и дефицити. Вандализмът е акт на временна деконструкция и това, което ме очарова е възможността за дисекция и дълбок анализ, които потенциално могат да провокират преосмисляне и дори подобряване на различни нива в живота ни.

Живеем в много динамично време, което изисква бърз скок към нови и непознати етики, радикална ревизия на миналото и това размива границите между добро и зло.

Не съм особен фен нито на активизма, нито на феминизма и затова обичам да казвам, че между вандализъм и активизъм има особена разлика и аз съм от първите. За мен е достатъчно да работя с абстрактни и малко по-далечни понятия, поне засега. Нещо като играта на въпрос или екзистенциален въпрос.

Как дигитализацията демократизира изкуството? Смятате ли, че демократизацията на изкуството намалява неговата стойност и значимост или точно обратното?

Може би трябва да се допитаме до историята и например как бързата реклама е повлияла на съвременното изкуство и дали намалява или валоризира неговата стойност. Отговорът би бил субективен.

Това, което ме занимава, са възможностите за разширени свобода на изразяване, създаване и разпространение. Една технология като добавената реалност, например, може да даде безкрайни възможности отвъд физическите аспекти и условности.

Често демокрацията е революционна и неминуема. Все още не сме напълно готови за технологичния скок, който ни предстои, но сме достатъчно зависими от технологията в ежедневието си. Темповете и мащабите, с които ще се обединяваме и отчуждаваме в бъдеще стават експоненциални, както и нуждата да намерим отговори по метафизични въпроси, свързващи технологията с духовния ни живот.

Какво Ви привлече към работата с нови медии и дигитални технологии в изкуството? Кои тенденции в дигиталното изкуство Ви вълнуват и накъде виждате, че се насочва развитието му?

Аз съм дете на 90-те години – времето на първия интернет с неговите прилежащи култури, идеи, визии. Харесват ми компютърната и математическа логика, светa на науката и комплексните изчисления. Това е фундаментален източник на познания, философия от друг ъгъл. Като визуален артист съм ангажирана повече с естетиката, но намирам използването на код и чистото програмиране като най-мощен инструмент за трансформация. Също крайно се интересувам от трансмедийните процеси и възможности за сливане и синергия на изкуствата в едно.

Как бихте описали визуалния език, който използвате, когато създавате дигитални инсталации?

Изследвам и съчетавам органични и архитектурни елементи, използвайки различни медии като видео, светлина и обемни инсталации. Работата ми често е част от in situ подход, напълно интегриращ специфичната среда, в която се извършва. Някои от моите проекти са фигуративни, докато други клонят към изчистен и функционален дизайн. В повечето случаи моят визуален език среща и интервенира с други форми като музика и танц от различни жанрове, но винаги с идея за създаване на нещо хибридно, трансгранично и консистентно.

Можете ли да опишете конкретна работа или проект, където дигиталната деконструкция е била в основата?

Ще дам един много прост и гениален пример и това е Паоло Сирио и "Градски духове" от 2011, базиран на изрезки и стенсили от изображения на хора, запечатани в Google Street View. Един вид, жертви на алгоритъма. Подобно произведение провокира размисъл на много нива – от въпроси, свързани с нашата дигитална идентичност и виртуално съществуване до проблеми с екологията във виртуалните пространства и личната ни сигурност.

В моите проекти изследвам процеси на безобидно разчленяване на образи и архитектурни форми, пренос на колективна памет и времеви трансформации. Работя със символи и визуални елементи, които се разлагат и реконструират в нови структури. Въпреки това, имам желание да навляза по-дълбоко в анализирането и визуализирането на големи масиви от данни, за да обогатя своите творби с нови, комплексни измерения.

Какви специфични пречки за жените творци в дигиталната сфера се опитва да преодолее Femmes Futures?

Femmes Futures е събитие, родено от друга инициатива, която стартирахме във Франция през април. То обединява артистки, кураторки, креативни директорки и продуцентки с цел да подобри работната среда за жените и маргинализираните групи в специфичната технологична индустрия. Стремежът ни е да изградим алтернативни мрежи за контакти, да създадем специализирани програми и покани за участие и да обсъждаме теми, които да привлекат и мотивират повече жени творци. Докато подкрепяме женското присъствие, стремим се също да включим всички полове и да дадем гласност на належащите проблеми.

С подкрепата на Френския институт в България имаме картбланш да представим работата си в рамките на "Дигитален ноември". Присъединете се към нашите дискусии по актуални теми, свързани с дигитални изкуства, пространствена музика, потапящи видео и светлина, виртуална реалност и още. Финалът ще завърши с парти и два аудиовизуални концерта на голям женски френско-български екип!

Femmes Futures e на 11 и 12 ноември в в зала “Славейков“. Допълнителна информация и билети ще намерите тук.

“Дигитален Ноември” се осъществява с подкрепата на Френски институт в България, Френското посолство в България и Национален фонд “Култура”.