Пандемичният удар се стовари с огромна сила върху клубовете, а сред преките потърпевши бяха не само заведенията, но и хората зад пулта, които не просто пускат музика, но и умеят да ни водят на своеобразно музикално пътешествие, от което си тръгваме по-щастливи, понякога изненадани, а друг път и просветени. Говорим си с двама ярки представители на актуалната диджей сцена, която отново започна да се раздвижва след дългия си Ковид сън, за да разберем малко повече за перспективата зад пулта.
Преди около 3 години Анна-Мария Хаджистоянова (Annna) прави завой от модата, където продължава да се изявява като стилист, и добавя към заниманията си и музиката. Така се ражда основаната и изцяло движена и обгрижвана от нея поредица от партита Isterika, които регулярно ни срещат със страхотни селекции на местни и чуждестранни диджей герои.
Как се роди поредицата Isterika?
Isterika започна, както много други клубни вечери, по простата причина, че нещо не ми стигаше и исках да създам пространство и енергия, където да се чувствам добре и свободно, да слушам музиката, която искам и да си партнирам с like-minded вдъхновени, амбициозни млади хора, с които да се развиваме и градим заедно. Имах и още силно имам нуждата да давам и да правя това за себе си и публиката. Усещам смисъла, нуждата и важността на тези така наречени енергийни полета, които се образуват на едно парти и след всяка “Истерика” съм заредена за много време напред. Чувствам се привилегирована и благодарна, че имам възможността да правя това, което най-много обичам и ми дава най-много.
Каква е концепцията и съответно публиката?
Isterika е начинът, по който най-автентично мога да се изразя: Каква музика ме интересува, как еволюира стилът ми чрез нея или какво ме вдъхновява. Стремя се към инклузивна и свободна среда, в която всички съществуват заедно в хармония и без каквато и да е дискриминация, сексизъм или токсично поведение. Това са изключително важни неща за едно парти, както и за мен като човек и не правя компромиси с тях.
Смятам, че публиката на Isterika е изключително цветна, автентична и интересна. Многократно съм получавала фийдбек от чужденци и местни хора колко “свободна” и “различна” е атмосферата на партитата и как искрено се забавляват. Просто е едновременно весело и дълбоко по някакъв трансов начин.
Снимка: Личен архив
Снимка: Личен архив
Освен партита, Isterika са и ежемесечни микс серии, в които вече са участвали повече от 10 международни артисти, Lovers & Friends клубни вечери, в които каня само местни артисти, серия Pop-Up събития, фокусирани върху български дизайн, илюстрация и мода, кино вечери и т.н. След лятната пауза ни предстои да се завърнем през септември с нова концепция, пространство и идеи, за които вече нямаме търпение.
Имаше ли преломен момент около Ковид ограниченията и как го преодоляхте?
Не мисля, че Ковид повлия по негативен начин. Разбира се, мина много време, в което можеха да се случат много неща, но се постарах да компенсирам с мисли и идеи за бъдещи проекти. В началото на този период тръгна Isterika Mix Series в SoundCloud, която се развива много добре и тази клубна пауза ми помогна да съм заета с нещо градивно, което харесвам.
Какви са отзивите на чуждестранните диджеи, които каните, за кого да се оглеждаме наоколо и къде ти предстои да гостуваш?
В началото на май месец ще пускам заедно със Stella Zekri, Niklas Wandt и Simas Slabaciauskas в Sameheads в Берлин, което е, меко казано, сбъдната мечта. През май също ще открия Габровското биенале в б2б с Васил Владимиров, а след това ми предстоят още фестивалите Meadows in the Mountains, Ritual Gatherings и Wake Up Stran-Jah, за които адски се вълнувам.
Алтернативната електронна сцена навън е много по-развита и голяма от местната, където се въртят около 500 човека, които няма как да запълнят всички качествени партита в един уикенд и съответно заради това понякога е трудно да се усети атмосфера. Много често съм имала усещането, че българската публика е претенциозна и не достатъчно приемаща и доверчива, което се надявам колективно да променим в бъдеще.
Иначе не мисля, че е редно да класирам местните диджеи, а по-скоро бих посъветвала хората да слушат и да се интересуват повече. Така сами ще си отговорят на въпроса.
Алтернативната електронна сцена навън е много по-развита и голяма от местната, където се въртят около 500 човека, които няма как да запълнят всички качествени партита в един уикенд и съответно заради това понякога е трудно да се усети атмосфера. Много често съм имала усещането, че българската публика е претенциозна и не достатъчно приемаща и доверчива, което се надявам колективно да променим в бъдеще.
Иначе не мисля, че е редно да класирам местните диджеи, а по-скоро бих посъветвала хората да слушат и да се интересуват повече. Така сами ще си отговорят на въпроса.