Пункт и дървото на живота

“Тук сме много щастливи”, казват съоснователите на ПУНКТ Мария Паунова и Ивайло Митев, които вече дванадесет години трансформират различни материали във функционални интериорни обекти, чрез т.нар. процес на upcycling на стари, счупени или неизползваеми мебели. Концепцията им е форма на ограничение на консуматорството и бързото заменяне на старото с новото.

Работилницата е мястото, на което прекарват по-голямата част от деня си, а през последните четири години тя се намира на мястото на бивша столова към близък завод за електрокари и акумулатори, едно от многото места в близост до бул. “Тотлебен”, които изглеждат полуизоставени, а всъщност кипят от живот – в близост са още няколко ателиета, както и неизброимо много музикални репетиционни.

Фотограф: Боряна Пандова

Студиото включва две помещения едното е склад за продуктите им (“те не се задържат дълго време там”), а в другото се случва суровата работа.

В дъждовен и мрачен ден като този, в който се срещаме, атмосферата наоколо изглежда почти като в тягостен филм на Тарковски и контрастира както на позитивизма на Мария и Ивайло, така и на изчистеността на дизайна им.

     
Фотограф: Боряна Пандова

“Имаме доста готини съседи.” Старите столове, на които седим, са от ателие, в което доскоро е работил възрастен майстор, вече оттеглил се от професията. По едно време се появява ножарят Кирил Митрашков, който, с бранда си Кiril Custom Knives, се намира в съседство.

Опасява се, къде на шега, къде на сериозно, че може да има наводнение наблизо покрай дъжда.

Фотограф: Боряна Пандова

А понякога на вратата им пристигат неподозирани гости. Веднъж от нищото се появява млад пътуващ дърводелец от Германия (с бомбе, традиционен за професията там костюм и издялан от дърво бастун), който е на тригодишно пътуване из Европа и издирва при кого да работи във всяка страна, през която минава.

Късметът на самоукия

“И уменията, и инструментите се събират с годините”, казва Ивайло, който наследява интереса към занаятите от семейството си дядо му е имал работилница, прадядо му е конструирал каруци.

Фотограф: Боряна Пандова

Двамата се описват като самоуки в това, което правят. “През 2010 г. нямахме и една отвертка, започнахме от абсолютната нула”, казва Мария, която малко преди това, по време на едногодишен престой в Ню Йорк, записва курс по скулптура от метал и дърво. Това отключва внезапен интерес към дърворезбата и една цяла вълна от идеи и планове. Когато се връща, тя поставя началото на ПУНКТ с Ивайло, с когото преди това завършват сценография, а тогава с тях е и друг дългогодишен приятел, Петър Каменов.

Името на студиото е игра на думи с “пункт за вторични суровини“. Голяма част от материалите, с които работят, са намирани по битаци, понякога направо на боклука. “Наскоро открихме един страхотен стол, има видео как го влача по улиците…”

Фотограф: Боряна Пандова

За изминалите години се променя както опита им, така и до известна степен публиката. “С годините клиентите ни се доверяват все повече и ни търсят заради това, което сме – доверието се изразява в това, че не искат да влизаме в рамки, а ни карат да ги изненадваме”, казва Ивайло.

“Излизаме извън комфортната си зона. Обичам предизвикателствата, тъй като в предизвикателствата винаги учиш нещо ново, но се случва и да отказваме. Примерно с времето може би отсяхме настрани хората, които просто искат да поправим или реставрираме нещо.”

Фотограф: Боряна Пандова

Обектите им често са показвани на изложби, а миналата година те бяха част от годишния “Преглед на българския дизайн”. Усещат ли се част от определена сцена, виждат ли размяна на влияния в сферата си? “Малко ми липсва присъствието на среда, един идеен пинг-понг. Затова гледам да пътувам доста и при всяка възможност да обикалям по места, които правят авторски дизайн. У нас има опит да има такова общество, но то не е много силно – така че това, което правят “Студио Комплект”, е изключително важно.”

Трансформация, a не реставрация

Най-често създаденото от ПУНКТ е предназначено за личните домове на хората, които са се свързали с тях, понякога отива в офиси (например коуъркинг пространството betahaus), намират клиенти и извън България, напоследък наблюдават все повече интерес от Щатите. Сред по-нестандартните поръчки, които са получавали, е стол, на който се чете удобно, но също така до човека да има и място за кучето му.

     
Фотограф: Боряна Пандова

За тях от ключово значение е как в една стара мебел личат белезите от времето, как може да видиш история в използвания от теб материал и специфичният дух, който не изчезва при полирането. Дават пример със скорошен апартамент в стария център на София, по чийто интериор са работили, с типичните за модернизма от 20-те и 30-те години на ХХ век форми и орнаментика. Наскоро въображението им вдъхновява и цял стогодишен мебелен и интериорен сет, пътувал през света и наскоро дошъл от Куба. “Всичко изглеждаше доста разпаднато от времето, но клиентът искаше по някакъв начин то да бъде запазено. Дадохме предложение да разрежем мебелите на две и новата половина да е от метал.”

Фотограф: Боряна Пандова

Кога се чувстват най-креативни – когато работят по личен проект или когато имат предизвикателна задача от клиент? “Със сигурност, когато правим нещо за себе си и ни се иска да имаме повече време за това. Все пак когато правиш нещо за някого, винаги има съобразяване. Но гледаме да балансираме, да извличаме ценното от всеки проект”, казва Мария. “Случвало се е да работим с корпоративни клиенти, но такива, които са отворени към арт обекти. Все пак не сме фабрика, всичко е направено от тези два чифта ръце.”

ПОВЕЧЕ НА WWW.PUNKTWORKSHOP.COM И @PUNKTWORKSHOP