Единадесет млади артисти, чиято работа си струва да следим с интерес
За осма поредна година галерия Credo Bonum и Гьоте-институт България ще спазят традицията си да поставят фокус върху младите визуални артисти, чиято работа си струва да бъде следена с интерес. Груповата изложба “Арт старт“ ще продължи в двете пространства до 23 март, а обединяващата тема между творбите в нея е “Smack the Soil” по идея на куратора Тодор Рабаджийски, който е един от предишните участници в поредицата.
Тодор Рабаджийски, фотограф: Михаил Новаков
Включените автори имат поставената от Рабаджийски задача да работят около теорията за ризомата – понятие, базирано на идеите на френските философи Жил Дельоз и Феликс Гатари за ризоматичния принцип, или кореновата система. “Smack the soil“ черпи вдъхновение от симбиотичните взаимоотношения, които отразяват ризоматичната природа на мисълта. Докато корените символизират вкоренените традиции и системи от убеждения, ризоматът отхвърля линейния ред и приема множественост от връзки, които процъфтяват като в невидим подземен свят, където се преплитат корени, минерали, гъсеници, паяци, охлюви и влечуги, участващи в постоянен обмен на горива и стратегии, гласи част от описанието на проекта.
В експозициите участват Денис Спасов, Андон Бакъров, Ния Ценкова, Марта Москова, Ясен Мартинов, Марко Лозов, Йоан Джироу, Мина Атанасова, Теодор Георгиев, Ина Митева и Мария Илиева. По-голямата част от тях са възпитаници на Националната гимназия по приложни изкуства “Илия Петров“ и продължават след това обучението си в Кралската академия на изкуствата в Хага.
Мина Атанасова, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Мина Атанасова завършва изящни изкуства в Кралската художествена академия в Хага преди две години. В работа си съчетава различни техники и борави с керамика, колажи, инсталации и скулптури, фокусирайки се основно върху темата за традициите, ритуалите и връзките им със страха. Миналата година в КО-ОП представи първата си самостоятелна изложба ”Fear Play”, в която отново изследва силната прегръдка на страха чрез 97 полупрозрачни стъклени тухли. Свойството им да разпръскват светлина и същевременно с това да осигуряват зрително замъгляване изкривява сетивата, подобно на моментите, когато сме в състояние на страх. За работата си Атанасова казва: ”Страхът създава фантастични образи – калейдоскоп от илюзии пред очите ни, които превземат разбирането ни за самите себе си и за света”. Мина е курирала експозиция на Ясен Мартинов и е била участник в няколко групови изложби в Хага, както и в рамките на проект за Art Basel. През 2020 г. тя взе участие и в отворената покана на ”ВИЖ!” и се включи със свои колажи в книгата ”Когато навътре беше навън. Дневници на излолацията”.
Мария Илиева, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Мария Илиева (р. 2001 г.) прекарва живота си между три държави. В София специализира в живописта, след което завършва изящни изкуства в Хага, като от 2015 г. насам има редица участия в групови изложби не само в София, но и в Димитровград, Орешак, Брюксел, Толейдо, Амстердам, Хага, Ротердам и Амстердам. В практиката си съчетава рисуване и текст и има няколко публикации в периодични издания като The Working Artist Magazine, Mosquito Newspaper и Puja Journal. Илиева работи с методи на събиране, категоризиране и натрупване, а като артист се вълнува от въпросите на паметта, процесите на запомняне и забравяне, сънуването като визуална и емоционална памет и разделянето на нашето лично ментално пространство.
Денис Спасов, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Денис Спасов завършва Националната гимназия по приложни изкуства “Илия Петров“ със специалност графика през 2018 г., а през 2022 г. и Академия Minerva в Грьонинген, Нидерландия, където има две самостоятелни и две групови изложби, а миналата година участва и в експозицията “50“ на галерия “Дебют“ в София. Спасов споделя, че в работата си като художник, винаги се опитва да реши конкретен проблем, а творбите му са силно наративни и винаги носят аспект на самоирония.
Ина Митева, пространствена инсталация
Ина Митева (р. 2001 г.) в момента продължава следването си в Хага с магистратура в интериорната архитектура, след като завършва бакалавърската програма за мебелен дизайн. Обиача да работи с дърво и естествени материали, а зад гърба ѝ са вече няколко групови изложби – Masks for Trees в Хага, “14+1“ в галерия “Интро“ в София и графичното биенале в Торун в Полша.
Йоан Джироу, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Йоан Джироу (р. 1999 г.) е възпитаник на немската гимназия в София, а след това завършва Визуални изкуства в Нов български университет и трупа опит като реквизитор на терен, асистент в телевизионни продукции, както и изграждането на сцени.
Марта Москова, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Марта Москова специализира в металообработката и фината ръчна изработка. Миналата година завършва Академията по дизайн в Айндховен с работата си „Изворът“, в която пресъздава фантастични същества и магически предмети. За себе си казва, че като артист се вдъхновява от фантастичните същества и магическите пейзажи, които пресъздава в неземни предмети, аксесоари и инсталации.
Марко Лозов, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Марко Лозов e възпитаник на гимназията за приложни изкуства “Свети Лука“ и ““Николай Райнов“ в София. От 2020 г. се занимава основно в сферата на дву- и и триизмерния дизайн, визии, анимация и музикални видеоклипове, а през последната година насочва вниманието си все повече към скулптурата и изработката на бижута.
Ния Ценкова, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Ния Ценкова (р. 1999 г.) преди две години завършва живопис в Хага, като междувременно участва в няколко изложби и в Амстердам и Ротердам. По това време попада и на страниците на “Виж!” в темата за образованието и различните начини да се учим. В разговорът ни Ния споделя, че има много любими артисти, но ако е директор на голяма държавна галерия, би подбрала работи на млади художници, чиято кариера тепърва започва. “Галериите няма да пострадат, ако започнат да купуват световно неизвестни имена. Именно това е свежестта, от която има нужда леко позастарялата им система“.
Ясен Матинов, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Ясен Мартинов (р. 1999 г.) завършва НУИИ “Илия Петров” през 2018 г. със специалност скулптура, след което учи една година дизайн в академията Minerva в Грьонинген в Нидерландия. През миналата година прави дебютната си самостоятелна изложба „Bankurtis” в бижутерска къща „Велмар“, а по-рано участва и в съвместна изложба с участници в конкурс за живопис и скулптура за млади автори в галерия „Райко Алексиев“. През 2022 г. е част и то груповата изложба „Bunker 22” в парижката галерия „Риволи 59“.
Теодор Георгиев, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
Теодор Георгиев също е сред възпитаниците по живопис на “Илия Петров”, който се определя като художник и видеограф, а от 2019 г. се посочва и като творчески директор на платформата за фурме култура Goodlife.bg.
Андон Бакъров, “Арт старт“ 2024, фотограф: Михаил Новаков
За Андон Бакъров знаем само, че е роден през 2000 г. и също като своите колеги завършва графичен дизайн в Кралската академия на изкуствата в Хага, а в момента живее и работи в Атина, където е част от екипа на инициатива за графичен дизайн NMRDOTCC. За да научите повече за автора – посетете Галерия Credo Bonum и Гьоте-институт в дните между 27 февруари и 23 март.
Арт Старт 2024 продължава до 23 март в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и Credo Bonum (ул. Славянска 1).
„Арт старт“ е съвместен проект на Гьоте-институт България и галерия „Кредо Бонум“, който стартира през 2017 г., а тази година се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.
Изложбата "Енциклопедия на необозримото“ на една от значимите фигури в българското изкуство – Текла Алексиева е ретроспекция на творчество ѝ, обхващащо периода от средата на 70-те години на XX век до днес
28-ото издание на фестивала “Златен ритон“ ще покаже най-новите заглавия от българското документално и анимационно кино в Пловдив между 13 и 19 декември
Изложбата “Строителни войски” на Гаро Кешишян разглежда рядко обсъжданата тема за задължителния труд в България и дискриминационните условия на работа и се превръща в едно от най-значимите дългосрочни, документални изследвания в българската фотография