Социална визия

След двете издания на кураторски училища през 2018 и 2019 г. пространството Swimming Pool набира сили и смелост да се отдаде още по-сериозно на образователната си програма в областта на съвременното изкуство и поставя началото на нейното естествено продължение - Център за социална визия. В изследователската платформа творци от различни сфери участват в работни срещи, уъркшопи, лекции и консултации с избрани лектори и ментори, сред които архитекти, куратори, писатели и други специалисти и заедно обменят опит и идеи за осъществяването на проекти, свързани с публичната инфраструктура и изследването на нейното културно значение и екологична съобразност. Първото издание вече започна, а ние разпитваме за него създателката му и директор на пространството Swimming Pool Виктория Драганова. 

Виктория Драганова e юрист по образование с докторска степен по правна история. Започва да курира първите си изложби около завършването на доктората си в института “Макс Планк” в Германия, след което работи в музейни институции във Франкфурт. През 2015 г. основава Swimming Pool – концепция, платформа и пространство за колаборативни и междусекторни практики, арт образование и арт политики. Работи международно, позволява си да мисли институцията като процес, грижа и действие и заедно с екипа си все повече залагат на изследвания, което довежда и стартирането на “Център за социална визия”, който е надграждане на досегашната им дейност.

Визия на "Център на социална визия", автор: Виктория Стайкова

Защо съвременното изкуство Ви вълнува и защо смятате за необходимо съществуването на такава платформа за обмен?

Съвременното изкуство е на първо място възможност за действие извън чисто политическата, икономическата или друга логики, например на технологиите или финансовите пазари. Съвременното изкуство е и изкуството на отношенията, защото дава достъп до други перспективи и техните взаимодействия: то може да “изрази”, без да подчини, материали, общности, други живи същества, “говорещи” техни си езици. Тази перспектива сигурно ще изненада, защото сме свикнали да мислим за съвременното изкуство най-общо като провокация, критика или абстракция. Но днес много артисти, куратори и организации работят с други цели и методи – на художественото изследване, на колективната практика, на социално ангажираното изкуство. От тях донякъде зависи и възможността да се приемаме като общност, в която има както различие, така и грижа. 

Затова и все повече смятам, че проектите, които има смисъл да подкрепяме (ние работим с публично финансиране) са онези, които са мислят комплексно, държат на взаимодействия между актьори, организации и сектори, и са отговорни към отношенията, които създават. Вярвам освен това, че артисти, архитекти, дизайнери и куратори могат успешно да се превърнат в мениджъри на този нов тип отношения, ако не са водени само от критически, а от генеративен импулс, нужен за трансформирането на средата, в която живеем.Така се появи „Център за социална визия“ като възможност да приобщим професионалисти и организации в тази посока. Аз лично смятам, че това в голяма степен е и бъдещата роля на всяка една арт институция: Да осъществява взаимодействието между изкуство и други обществени полета, изследователски инициативи и бизнес иновации.

Какво породи нуждата кураторските училища да се развият в Център за социална визия и какви са основните разлики във формата? 

Кураторските училища бяха нашия първи опит в неиституционалното образование. До този момент в България липсваха каквито и да е следдипломни квалификации и изобщо места, където да се събираме с колеги и говорим за теми, които са актуални и ни вълнуват професионално. Фокусът им бе върху микро-институциите, защото искахме преди всичко да мотивираме повече артисти и куратори да действат самостоятелно през пространства и устойчиви работни партньорства.  Така можехме и да предадем нататък опита, който бяхме събрали в Swimming Pool. 

Тази година променихме стратегията, защото и ние растем, а и нуждите на нашите колеги се променят. Създаването на Центъра е мотивиран от желание за активно включване в арт политиките на общността, за конкурентност в европейски план и за повече медиаторство там, където е най-наложително – между независими артисти и организации и публики и публичен сектор. Създаването му като дългосрочно изследователско звено изисква нов траен хоризонт, допълнителна инвестиция и нови комуникационни платформи, които вече започнахме да градим с първата фаза, която започна тази есен. 

Визия на "Център на социална визия", автор: Виктория Стайкова

Какво беше водещо в подбора на участниците и менторите в първата изследователска платформа?

За разлика от повечето образователни програми, които често поставят участниците в ролята на консуматори, ние решихме да осигурим минимални стипендии и всъщност да работим за проектите, с които влизат участниците. Водещо при селекцията бе да дадем път на изследвания, които са най-добре запознати с проблема, който изследват, както и да създадем екология на обмен, където проектите допълват един друг. Между тях са колеги, с които вече се познаваме професионално – като кураторът и двигател зад КО-ОП Васил Владимиров, драматургът и писател Стефан Иванов, изкуствоведът и арт-критик Румена Калчева, но и нови за нас лица като артистът Деси Терзиева, архитектът Слава Савова и графичният дизайнер Андреа Попйорданова. Отворената покана беше международна, затова имаме и два проекта от Полша (на куратора Полона Долзан) и Гърция (на куратора Ризаки Лабрини), които по важен начин разширяват търсенията на местната общност.

Същевременно и ролята на менторите към програмата е различна: С тях освен да насърчаваме индивидуалните проекти, искаме да работим за повече гласност относно значението и възможностите на подобен тип дейност, вярвайки, че това донякъде е и бъдещето на независимите организации. Повечето от тях са вече с натрупан опит с комплексни проекти. Като Иван Бонев (архитект и изследовател, член на сдружение “Трансформатори”), Десислава Димова (съосновател на Фондация „Изкуство – дела и документи“ и съ-куратор на Sofia Art Projects) и нова независима образователна платформа за социално въздействие чрез дизайн Users' Manual (Филип Бояджиев, Ивелина Гаджева и Дима Стефанова). Съвсем скоро ще има и повече информация за публичната ни програма, за която в София ще дойдат кураторите Валентинас Климашаускас (съ-куратор на тазгодишното 14-o Балтийско триенале и Латвийския павилион на Венецианското биенале през 2019) и Емануеле Гуиди (изследовател и артистичен директор на ar/ge kunst, Кунстверейн де Болцано).


Виктория Драганова, снимка: Яна Лозева

Какво предвижда дейността на първите участници?

Преди две седмици стартирахме първата група и заедно определихме модуса на работа. В началото ще работим върху изясняването на концепции и стратегии, контексти и политики. Ключови термини за нас са “инфраструктура“, „околна среда“ и „грижа“, които в България все още не присъстват така силно в дискурсивното пространство на културния сектор, но пък са ключът към това ново мислене на взаимоотношения, общности и активно действие. При всичките проекти на участниците става въпрос за мащабни изследвания, чиято реализация освен това изисква допълнително финансиране и сътрудничества. 

Другият важен елемент е индивидуалното обсъждане и импулси към отделните проекти. Целта е да се създаде професионална общност, която да се подкрепя в осъществяването на тези инициативи.

Как виждате бъдещето на платформата?

В Центъра планираме в дългосрочен план. Искаме да помагаме чрез повече видимост, споделяне на опит и да привлечем организации да мислим заедно от какъв ресурс се нуждае подобен тип културна дейност. Става въпрос за умно управление на проекти, разкриване на невидим потенциал, въвличане на общности и интереси, и най-вече – общо действие. Сътрудничества с общини, с публичния и частния сектор са ключови. Чрез активна позиция в тази посока – включително на Swimming Pool като арт институция – се надяваме да допринесем за повече инициативност, комплексност и мрежовост в конкретния политически контекст.

Повече за проекта може да откриете ТУК.