Swimming Pool набира сили и смелост да се отдаде още по-сериозно на образователната си програма в областта на съвременното изкуство и поставя началото на нейното естествено продължение - Център за социална визия.
След двете издания на кураторски училища през 2018 и 2019 г. пространството Swimming Pool набира сили и смелост да се отдаде още по-сериозно на образователната си програма в областта на съвременното изкуство и поставя началото на нейното естествено продължение - Център за социална визия. В изследователската платформа творци от различни сфери участват в работни срещи, уъркшопи, лекции и консултации с избрани лектори и ментори, сред които архитекти, куратори, писатели и други специалисти и заедно обменят опит и идеи за осъществяването на проекти, свързани с публичната инфраструктура и изследването на нейното културно значение и екологична съобразност. Първото издание вече започна, а ние разпитваме за него създателката му и директор на пространството Swimming Pool Виктория Драганова.
Виктория Драганова e юрист по образование с докторска степен по правна история. Започва да курира първите си изложби около завършването на доктората си в института “Макс Планк” в Германия, след което работи в музейни институции във Франкфурт. През 2015 г. основава Swimming Pool – концепция, платформа и пространство за колаборативни и междусекторни практики, арт образование и арт политики. Работи международно, позволява си да мисли институцията като процес, грижа и действие и заедно с екипа си все повече залагат на изследвания, което довежда и стартирането на “Център за социална визия”, който е надграждане на досегашната им дейност.
Визия на "Център на социална визия", автор: Виктория Стайкова
Защо съвременното изкуство Ви вълнува и защо смятате за необходимо съществуването на такава платформа за обмен?
Съвременното изкуство е на първо място възможност за действие извън чисто политическата, икономическата или друга логики, например на технологиите или финансовите пазари. Съвременното изкуство е и изкуството на отношенията, защото дава достъп до други перспективи и техните взаимодействия: то може да “изрази”, без да подчини, материали, общности, други живи същества, “говорещи” техни си езици. Тази перспектива сигурно ще изненада, защото сме свикнали да мислим за съвременното изкуство най-общо като провокация, критика или абстракция. Но днес много артисти, куратори и организации работят с други цели и методи – на художественото изследване, на колективната практика, на социално ангажираното изкуство. От тях донякъде зависи и възможността да се приемаме като общност, в която има както различие, така и грижа.
Затова и все повече смятам, че проектите, които има смисъл да подкрепяме (ние работим с публично финансиране) са онези, които са мислят комплексно, държат на взаимодействия между актьори, организации и сектори, и са отговорни към отношенията, които създават. Вярвам освен това, че артисти, архитекти, дизайнери и куратори могат успешно да се превърнат в мениджъри на този нов тип отношения, ако не са водени само от критически, а от генеративен импулс, нужен за трансформирането на средата, в която живеем.Така се появи „Център за социална визия“ като възможност да приобщим професионалисти и организации в тази посока. Аз лично смятам, че това в голяма степен е и бъдещата роля на всяка една арт институция: Да осъществява взаимодействието между изкуство и други обществени полета, изследователски инициативи и бизнес иновации.
Какво породи нуждата кураторските училища да се развият в Център за социална визия и какви са основните разлики във формата?
Кураторските училища бяха нашия първи опит в неиституционалното образование. До този момент в България липсваха каквито и да е следдипломни квалификации и изобщо места, където да се събираме с колеги и говорим за теми, които са актуални и ни вълнуват професионално. Фокусът им бе върху микро-институциите, защото искахме преди всичко да мотивираме повече артисти и куратори да действат самостоятелно през пространства и устойчиви работни партньорства. Така можехме и да предадем нататък опита, който бяхме събрали в Swimming Pool.
Тази година променихме стратегията, защото и ние растем, а и нуждите на нашите колеги се променят. Създаването на Центъра е мотивиран от желание за активно включване в арт политиките на общността, за конкурентност в европейски план и за повече медиаторство там, където е най-наложително – между независими артисти и организации и публики и публичен сектор. Създаването му като дългосрочно изследователско звено изисква нов траен хоризонт, допълнителна инвестиция и нови комуникационни платформи, които вече започнахме да градим с първата фаза, която започна тази есен.
Визия на "Център на социална визия", автор: Виктория Стайкова
Какво беше водещо в подбора на участниците и менторите в първата изследователска платформа?
За разлика от повечето образователни програми, които често поставят участниците в ролята на консуматори, ние решихме да осигурим минимални стипендии и всъщност да работим за проектите, с които влизат участниците. Водещо при селекцията бе да дадем път на изследвания, които са най-добре запознати с проблема, който изследват, както и да създадем екология на обмен, където проектите допълват един друг. Между тях са колеги, с които вече се познаваме професионално – като кураторът и двигател зад КО-ОП Васил Владимиров, драматургът и писател Стефан Иванов, изкуствоведът и арт-критик Румена Калчева, но и нови за нас лица като артистът Деси Терзиева, архитектът Слава Савова и графичният дизайнер Андреа Попйорданова. Отворената покана беше международна, затова имаме и два проекта от Полша (на куратора Полона Долзан) и Гърция (на куратора Ризаки Лабрини), които по важен начин разширяват търсенията на местната общност.
Същевременно и ролята на менторите към програмата е различна: С тях освен да насърчаваме индивидуалните проекти, искаме да работим за повече гласност относно значението и възможностите на подобен тип дейност, вярвайки, че това донякъде е и бъдещето на независимите организации. Повечето от тях са вече с натрупан опит с комплексни проекти. Като Иван Бонев (архитект и изследовател, член на сдружение “Трансформатори”), Десислава Димова (съосновател на Фондация „Изкуство – дела и документи“ и съ-куратор на Sofia Art Projects) и нова независима образователна платформа за социално въздействие чрез дизайн Users' Manual (Филип Бояджиев, Ивелина Гаджева и Дима Стефанова). Съвсем скоро ще има и повече информация за публичната ни програма, за която в София ще дойдат кураторите Валентинас Климашаускас (съ-куратор на тазгодишното 14-o Балтийско триенале и Латвийския павилион на Венецианското биенале през 2019) и Емануеле Гуиди (изследовател и артистичен директор на ar/ge kunst, Кунстверейн де Болцано).
Виктория Драганова, снимка: Яна Лозева
Какво предвижда дейността на първите участници?
Преди две седмици стартирахме първата група и заедно определихме модуса на работа. В началото ще работим върху изясняването на концепции и стратегии, контексти и политики. Ключови термини за нас са “инфраструктура“, „околна среда“ и „грижа“, които в България все още не присъстват така силно в дискурсивното пространство на културния сектор, но пък са ключът към това ново мислене на взаимоотношения, общности и активно действие. При всичките проекти на участниците става въпрос за мащабни изследвания, чиято реализация освен това изисква допълнително финансиране и сътрудничества.
Другият важен елемент е индивидуалното обсъждане и импулси към отделните проекти. Целта е да се създаде професионална общност, която да се подкрепя в осъществяването на тези инициативи.
Как виждате бъдещето на платформата?
В Центъра планираме в дългосрочен план. Искаме да помагаме чрез повече видимост, споделяне на опит и да привлечем организации да мислим заедно от какъв ресурс се нуждае подобен тип културна дейност. Става въпрос за умно управление на проекти, разкриване на невидим потенциал, въвличане на общности и интереси, и най-вече – общо действие. Сътрудничества с общини, с публичния и частния сектор са ключови. Чрез активна позиция в тази посока – включително на Swimming Pool като арт институция – се надяваме да допринесем за повече инициативност, комплексност и мрежовост в конкретния политически контекст.
Повече за проекта може да откриете ТУК.
Aнна Бачева за дигиталния вандализъм, аудио-визуалните разкази и вдъхновяващия принос на жените артисти в дигиталните изкуства
В първата си самостоятелна изложба визуалният артист събира серия от визуални изследвания за куиър тялото, които авторът прави през последните седем години
Новата изложба на Искра Благоева ни кара да се замислим за отношението между човека и природата като превръща пространството на Little Bird Place в тъмна градина, изпълнена с живи растения, мъртви птици и минималистични интериори.