Строителните войски в България през погледа на фотографа Гаро Кешишян

Проектът “Строителни войски” на фотографа Гаро Кешишян (р. 1946 г.) е едно от най-значимите дългосрочни, документални изследвания в българската фотография, а през декември галерия “Синтезис” ще покаже селекция от 92 фотографии, заснети в периода между 1983 и 1995 г. Изложбата (с куратор Надежда Павлова) разглежда рядко обсъжданата тема за задължителния труд в България, като се фокусира върху младите мъже, служили в строителни войски (предимно мъже от етническите малцинства, както и младежи, които властта определя като “неблагонадеждни”) и разкрива човешката страна на тези образи и техните трудни и дискриминационни условия на работа.

"С много усилия печелех доверието на момчетата, които снимах. Именно това доверие ми позволи да пресъздам тяхната ежедневна битка да съхранят човешкото в себе си въпреки нечовешките битови и работни условия. В целия цикъл е видна крещящата етническа дискриминация, която е в основата на комунистическите и посткомунистически строителни войски в България. Но най-силната движеща сила, която ме караше да се връщам отново с фотоапарат при тях, беше състраданието ми към тези момчета, чиято единствена вина бе къде и кога са се родили", споделя Гаро Кешишян.

Фотографиите, показани в изложбата, са отпечатани след реставрация на оригиналните негативи, извършена от Виктор Герасимов. Рафаело Казаков, фотограф, колекционер и приятел на Гаро му помага с организацията на негативите и изработката на контролните копия. "Преди четиридесет години Гаро Кешишян започва да фотографира служещите в Строителни войски, поставяйки началото на снимачен процес, продължил повече от десетилетие. В завършения си вид този проект се превръща в неговия magnum opus, обединяващ личната му визия и социалната реалност на епохата.", споделя Казаков и допълва, че серията „Строителни войски“ естествено се вписва в жанра на световната “хуманистична фотография“. “Представеният труд на Гаро Кешишян е както свидетелство за факти останали извън образната история на България, така и послание на един хуманист към поколения, които биха се заинтересували от една непозната социална система от близкото минало и нейната власт върху множество човешки съдби.“

Строителни войски е военизирана строителна организация, наследник на въведената през 1920 г. в България система на задължителен общественополезен труд, която просъществува до 2000 г. Първоначално наричана Трудова повинност, през 1936 г. организацията е преименувана на Трудови войски, а след 1940 г. придобива напълно военизиран характер. От 1944 г. носи названието Строителни войски. Въпреки промените в наименованието, същността на структурата остава непроменена.

Учредяването на Трудовата повинност от земеделското правителство на Александър Стамболийски представлява опит за преодоляване на икономическата разруха, настъпила след поражението на България в Първата световна война. Според приетия закон всички български младежи и от двата пола – мъже, навършили 20 години, както и момичета на 16 – подлежат на задължителен обществен труд. През първите две десетилетия организацията няма паравоенен характер и дейността ѝ е съсредоточена основно в областта на земеделието и занаятите.

Задължителната военна служба в България е въведена през 1938 г. и обхваща всички мъже на възраст между 18 и 27 години. Продължителността на службата е определяна от образователната степен на наборника и варира от шест месеца до две години. Тази форма на военна повинност е премахната през 2007 г. 

Тоталитарният режим, установен в България след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., доразвива и идеологизира институцията на Строителните войски, като я поставя под пълния контрол на комунистическата партия и я използва за изграждането на мащабни национални обекти. В този период трудоваците са предимно мъже от етническите малцинства, както и младежи, които властта определя като “неблагонадеждни“ – криминално проявени и политически неудобни. През 2000 г. Главно управление на Строителни войски престава да съществува като институция за трудова повинност и след приватизация се трансформира в частна строителна компания.

Гаро Кешишян (р. 1946) е едно от големите имена в българската фотография. Започва да работи активно още през 70-те години на ХХ век, а в периода 1971 – 1983 г. е инженер-технолог в завода за дизелови двигатели “Васил Коларов“, където заснема първите си серии “Леярната“, “Снимки за спомен“ и поставя началото на проекта “Строителни войски“. След 1977 г. Кешишян започва да експериментира в жанровете студиен портрет и голо тяло, но през всички години е спира да работи и по своите документални проекти. Печели редица престижни български и международни отличия и участва в десетки изложби в България и чужбина, а фотографиите му са включени в колекциите на различни институции, сред които Националната библиотека на Франция, Musée de l'Élysée, както и в много частни колекции, включително колекцията  на Рафаело Казаков, която беше представена в изложбата “Огледала и прозорци“ през 2023 г. в галерия “Синтезис“.

Изложбата “Строителни войски” се открива на 5 декември в галерия “Синтезис” в присъствието на автора, Рафаело Казаков и Георги Лозанов и може да бъде видяна до 15 февруари. Съпътстващата програма включва тур в изложбата с Кешишян (7 декември), “Библиотека Фотосинтезис” с фокус върху хуманистична фотография (12 декември и 14 януари), “Гаро Кешишян в колекцията на Рафаело Казаков” (28 януари) и Библиотека Фотосинтезис с фотокниги, избрани от Гаро Кешишян (4 февруари).

Събитието е част от програмата на Фестивала за европейска солидарност, чиято тема тази година е “Стени“ и се организира от Културния център на Софийския университет и сдружение “Център за четене и култура“.

5 ДЕКЕМВРИ - 15 ФЕВРУАРИ I ГАЛЕРИЯ “СИНТЕЗИС” I СОФИЯ