Идеите Ви се разгръщат постепенно във времето. Как поддържате творческото си темпо?
Мисля, че творческото ми темпо е по-скоро бавно, а не бързо. От 2015 г. насам съм създал 4 пиеси. За мен една идея и едно изпълнение е постоянна работа и постоянен жив диалог. Наистина се наслаждавам да преразглеждам плановете си, да работят отново над тях, да откривам потенциалните слабости и възможностите за допълнително развитие. По време на този процес изникват нови идеи и мисли, които формулират новия свят, който искам да създам с нова творба. Така че въображението ми всъщност не скача от една идея на друга. Бих казал, че е една вселена, която продължава да разгръща качествата и елементите си.
Какви теми Ви вълнуваха в миналото и кои са темите, които бихте искали да изследвате в близко бъдеще?
Моделът на непрекъснатия поток присъства в цялата ми работа и бе основен източник на вдъхновение за мен. Животът е в движение. Времето е безкрайно и неудържимо. Постепенно това неизбежно разбиране се превръща в неразделна част от живота и ние просто трябва да се научим да се примиряваме с него. Това ме очароваше най-силно и ме мотивираше да го превърна в танцов спектакъл. В същото време бях зает и с това да създам конкретна единица на сцената, социална цялост, която работи, защото всеки един индивид в нея активно допринася към това. Нуждаем се един от друг, за да съществуваме. Тук е скрита политическа идея. Наистина не знам какво ще предложи бъдещето. Нямам план. Може би работа върху соло.
Творбите Ви често са описани като медитативни, с множество повтарящи се елементи, които карат публиката да се потопи в нещо като съспенс, без да знае какво да очаква в следващия момент. Това може да звучи като метафора за ежедневието ни. Какви са Вашите начини да излизате от повтарящите се елементи в живота?
За мен това е метафора. В моята работа метафорите могат да са проблем. Опитвам се да създавам преживяване за публиката, което е живо и съществува по време на изпълнението. Повторението е средство. Всъщност не е повторение. Това е механизъм за постоянна еволюция. Това е механизъм, който създава вибрация, настройка и изразяване на специфичния свят, които искам да създам. Повторението е начин да изведеш всяка мисъл, действие и въображение на сцената. Това е рамката, която определя един свят.
А изпълнителите трябва да са свободни в този свят, за да проправят пътя си.
За мен природата винаги е била начин да избягам. Винаги съм намирал за впечатляващ начина, по които тялото физически се променя, когато съм сред природата. И като казвам тяло, имам предвид също съзнание, мисли, усещания…
Какви емоции и мисли искате да предадете с творбата Larsen C, която публиката ще може да гледа по време на One Dance Week в Пловдив?
Не знам какви емоции ще предизвика Larsen C. Емоциите са поле, с което не мога да работя. За мен Larsen C е странно нощно парти. Участниците, подобно на молци, са привлечени от светлината и един от друг. То е като поглед върху тиха нощ в гората или върху неподвижен ледник, където всичко е застинало. Но ако продължим да наблюдаваме, ще забележим, че всъщност всичко се движи. Това е игра на възприятия. Начинът, по който възприемаме своето тяло и неговата цялост. Ако има такъв.
Много хора започнаха да водят доста по-дигитализиран, доминиран от технологиите живот през последната година и половина. Страхувате ли се как те ще преживяват и реагират отново на съвременния танц на живо и експерименталните сценични творби като цяло?
Не, не се страхувам! Наистина вярвам, че публиката отново е жадна за изпълнения на живо. Това усещане не може да бъде заменено от дигитална реалност. Това не е творчески избор. Това е жива комуникация, това е взаимоотношение.
Фотограф: Pinelopi Gerasimou
