В България, оказва се, традиции в хоръра липсват. Вероятно това се дължи на факта, че в годините на соца киното у нас е идеологизирано, несвободно и “под ръководство“, заради което качествените жанрове на западното кино са или не немислими, или успяват да се прокраднат само тук-там – в комедията, историческото и социалното кино.
Интерес и публика обаче има. Доказват го съществуването на първият фестивал за хорър кино у нас, чието пилотно издание се провежда през 2023 г. в София. Зад “It’s Alive“ стоят трима пълни с ентусиазъм души – Ана-Мария, Стоян и Станислав, чиято идея е да запълнят една “учудваща“ празнина в културния живот на столицата, предлагайки конкурсна програма с награди – статуетки “Дървен Франки“, дело на Изабела Манолова. В селекцията си съчетават както по-алтернативни представители на хоръра, така и класически заглавия, някои от които досега не са показвани на голям екран у нас. Миналата година фестивалът им включваше не само прожекции, но и тематични куизове, арт инсталация, музикално парти, срещи с част от личностите зад филмите, както и дискусии с екипа на “Психонализа и кино“. Какво замислят за предстоящото тази година издание, разбираме от следващите редове:
Ана-Мария, Стоян и Станислав. Фотограф: Александра Александрова-Спейди
Как се зароди интересът Ви към филмите на ужасите и спомняте ли си първите си любими заглавия и как Ви повлияха?
Стоян: Неясно защо, през 90-те българската телевизия третираше “Туин Пийкс“ като семейно забавление и съответно го гледах за първи път твърде рано в развитието си. Някои сцени са трайно запечатани в съзнанието ми още оттогава и дълго след това не обичах да гледам хоръри. Интересът ми към жанра се пробуди отново, когато гледах “Сиянието“ около двайсет години по-късно.
Ана-Мария: Истината е, че късно отворих очите и съзнанието си за хорър киното, но страшно се радвам, че го направих. Едно от първите заглавия, които преживях, усещайки преплитане на естетическа наслада с емоциите ужас, емпатия и шок, беше “Психо“.
Станислав: “Мухата“ ми помогна да развия любопитство към технологиите и непоносимост към мухи в ранна детска възраст, което може би ме е спасило от куп зарази.
Кои са най-важните съставки за един такъв филм в днешно време? Какви нови лица може да има страхът и как се събужда той в зрителя?
Съставките навярно не са се променили особено, все пак става дума за жанр, който се опира на доста атавистично чувство – страхът. Ако филмът успее да изправи зрителя пред ситуация, в която би могъл да си се представи сам и да го накара да си каже “това може да ми се случи“, работата е наполовина свършена. В този смисъл, новите лица на страха са проблемите на настоящето. Бихме могли да кажем, че това са технологиите, но страхът от развитието на науката присъства и във “Франкенщайн“, така че желанието да намерим нещо ново в полето на страха е може би най-сериозното предизвикателство за хорър киното.
Как си обяснявате абсолютното отсъствие на този жанр в българското кино - в миналото и сега?
В миналото до един момент проблемите очевидно са били идеологически и скептичният поглед на държавата към този жанр несъмнено се е извисявал като фактор. При липса на традиции и при една сравнително потискаща реалност, опитите за жанрови филми дълго време са насочени по-скоро към комедията. Със сигурност има опити за създаване на хорър филми, дори и това да е в по-малък мащаб, размах, бюджет. А с течение на времето се надяваме те да стават все повече и все по-качествени.
Обичат ли българите да гледат хорър кино и има ли нещо по-специфично в местния вкус и предпочитания?
Съдейки по нашия фестивал, по бокс офис резултатите и по дискусиите в социалните мрежи, отговорът на този въпрос е категорично положителен. Става дума обаче за три различни групи зрители с често доста различен вкус. Жанрът търпи развитие, развиват се и вкусовете и вече със сигурност има публика и за филми, отиващи отвъд клишето за поредния слашър. От друга страна, желанието да се видят с нови очи стари заглавия на голям екран е подценявано дълго време от българските киноразпространители.
Още за It's Alive Horror Fest @itsalivefestival