През годините са се появявали няколко български заглавия, които са се описвали като филми на ужасите и са пробвали да се впишат в определението хорър, нозапознатите твърдят, че всъщност там ужасът е от съвсем различно от обичайното за жанра естество и по-скоро е предизвикан от несполучливия опит. В България, оказва се, традиции в хоръра липсват. Вероятно това се дължи на факта, че в годините на соца киното у нас е идеологизирано, несвободно и “под ръководство“, заради което качествените жанрове на западното кино са или немислими, или успяват да се прокраднат само тук-там – в комедията, историческото и социалното кино.
В следващия месец на родния киноекран предстои да тръгне „Скрити в мрака“ (Hidden In The Dark), който е първият подобен проект в жанра, заснет изцяло у нас, но с международен екип. Англоезичната продукция е режисирана от италианеца Кристиан Гато, а негова основна движеща сила е сценаристът, продуцент и отдаден фен на хоръра Франческо Фратини. От българска страна са изпълнителният продуцент Тодор Мацанов и операторът Димитър Тенев, както и режисьорът на монтажа Бохос Топакбашиян.
В актьорския състав наред с българските имена като Мак Маринов, Борислав Чучков, Орлин Павлов, Ромина Божинова, Донка Аврамова, Димитър Касабов, Антон Николов, Велизар Бинев са още чуждестранните актьори Линда Шабловски, Шарита Чекаморе, Лукас Таверние, Роко Лоскиаво, Марко Бенедети и др. Сюжетът проследява историята на Мая и Габриел, чиято неочаквана среща поставя началото на поредица от обрати, в които изплуват натрапчиви образи от миналото и събития, които бележат настоящето.
„ВИЖ!“ разговаря с част от основните „виновници“ за „Скрити в мрака“ за това откъде произлиза интересът им към жанра, какви са филмовите съставките на страха и имат ли обяснение за отсъствието на хоръра в българското кинопроизводство:
Франческо Фратини, сценарист и продуцент
Какво ви привлича професионално и лично в хорър филмите?
На първо място оригиналността, което е нещо изключително трудно, защото много неща са експлоатирани – зомбита, вампири, демони, убийствени сериали и т.н. Ето защо, когато видя нещо оригинално, ме вълнува и учудва. След това дали историята те въвлича. Съспенсът е много важен. И накрая цялостното изпълнение - монтаж, музика, специални ефекти.
Откъде произхожда интересът Ви към хорър филмите? Спомняте ли си първите си любими заглавия в тази посока и как Ви повлияха?
Вероятно започна, когато като дете гледах „Заклинателят“ (The Exorcist), който за мен е най-добрият филм в жанра и до днес. Това е филм, който те кара да мислиш, че всичко наистина се е случило, държи те залепен за екрана от първата до последната минута. А и как е заснет и монтаран, каква музика и актьорска игра, какви специални ефекти, които за техническите средства от онова време са невероятно реалистични…
Кои са най-важните съставки за един такъв филм в днешно време?
Първото нещо е да се опиташ да разкажеш нещо ново или оригинално, което е най-сложното, без да изпадаш в лесни клишета и да се опиташ да разкажеш достоверна и грабваща история. Според мен често фокусът пада върху jumpscare и splatter специални ефекти и се забравя за историята.
Освен историята, много важна е и музиката. Тя подчертава различните моменти от филма и е фунданентална за поддържане на постоянно напрежение.
Какви нови лица може да има страхът и как се събужда той в зрителя?
Има две основни насоки при филмите на ужасите – съспенс и сплатер. Тийнейджърите предпочитат сплатера – лесни филми с много кръв, където не е нужно да се мисли много, виждат се отрязани глави, близки планове на разпорени кореми, извадени очи и прочие. Аз лично мразя този жанр, но с ерата на социалните медии като YouTube и ТикТок всичко е бързо, имиджово и без история. Mладите хора вече са отвикнали да мислят. Жанрът, който предпочитам (и какъвто е филмът „Скрити в мрака“), е съспенс, където може дори и нищо извънредно или ужасно да не се случва, но те кара да повярваш. Или пък се случва, но не в момента, в който го очакваш и възможно най-дълго не ти дава ключ да разбереш каква е причината за случващото се. Този жанр обикновено се предпочита от възрастни или малко по-мислещи хора, които обичат да търсят сами решението.
Как „Скрити в мрака“ предизвиква тези емоции?
Като сценарист се опитах да комбинирам два поджанра при филмите на ужасите и това е уникален експеримент в панорамата на този тип филми. Това са научна фантастика на ужасите (за да е ясно - филми, в които говорим за чудовища от космоса, унищожаване на вируси, телекинетични сили и т.н.) и свръхестественият жанр (обсебване, църква, демони, призраци).
В „Скрити в мрака“ комбинирах тези два жанра, за да потърся елемент на оригиналност. Използвах типичните развития в две паралелни истории - момичето с екстрасензорни способности и призрака, всеки от тях със своята история, създаваща моменти на напрежение и мистерия до последния момент, в който историите се сливат.
Какви са предизвикателства пред това да снимаш хорър филм в България?
Най-голямото предизвикателство е пълната липса на опит в този жанр. Доколкото ми е известно, има само един филм на ужасите, заснет преди този (според мен с доста разочароващи резултати), така че не беше лесно навлизането в тази атмосфера на напрежение, съспенс, подходяща музика, звукови ефекти, приглушени светлини, дигитални ефекти. Постпродукцията продължи повече от осем месеца, но за щастие голямата ми страст към този жанр позволи да дам по-конкретни насоки за крайния резултат, който се надявам да бъде оценен от публиката.
Как си обяснявате абсолютното отсъствие на този жанр в българското кино – в миналото и сега?
Въпреки че е жанр, който не изисква големи бюджети (за да направиш филм, би било достатъчно да имаш къща с духове, гора и четирима актьори), проблемът тук е, че 90% от филмите в България се финансират от държавата. А държавата финансира филми на културна, артистична или социална основа, като ужасите не попадат в тези категории, следователно искането на продуцентите към сценаристите е за финансируеми комедии и драми, т.е. няма нужда от сценаристи, които се ангажират да пишат сценарии за филми на ужасите.
Останалите 10% от филмите са комедии, финансирани от реклама на продукти, вмъкнати във филма. Естествено едва ли някой би спонсорирал продукт във филм на ужасите. Как си представяте, примерно, автомобилна марка да избере да рекламира как колата ѝ се блъска в дърво и убива всички пътници?
Обичат ли българите да гледат хорър кино и какво според вас?
В целия свят, включително и в България, има повече или по-малко любители на жанра. Да си припомним, че страхът е силна емоция, сравнима със скачането с парашут или с качването на влакче на ужасите, а емоциите са отключващият фактор, който води до гледането на тези филми. В България има фейсбук група с над 65 хиляди членове, които обсъждат и обменят мнения и съвети само за филми на ужасите, така че и тук със сигурност има аудитория.
Тодор Мацанов, изпълнителен продуцент
Какво Ви привлича професионално и лично в хорър филмите?
Предизвикателството като във всеки проект, но в хорър филмите има повече емоция и, разбира се, риск, както по време на снимки, така и после, когато се случва в залата. Лично аз го харесвам, но не бих казал, че съм истински и сериозен фен на жанра.
Откъде произхожда интересът Ви към хорър филмите? Спомняте ли си първите си любими заглавия в тази посока и как Ви повлияха?
Аз съм от поколение, което не гледаше и не познаваше този жанр. Просто го нямаше. После, когато започнах да гледам кино „по-непрекъснато“, първо Хичкок („Психо“ и „Птиците“) и после не мога да забравя Спилбърг („Камиона“ и „Челюсти“). Спомням си много добре един филм от това време, който е близо до жанра и това е „Уилоу“ (Willow) от 1988 г.
Кои са най-важните съставки за един такъв филм в днешно време?
Онези, които трябва да присъстват във всеки жанров филм: оригинална история, напрежение, емоция, загадъчна атмосфера, ярки и различни от обичайните персонажи и добър каст. За жанра най-важното е да те сграбчи буквално и да не те оставя до края.
Какви нови лица може да има страхът и как се събужда той в зрителя?
Според мен страхът е като живота, отразен в нашите сънища и кошмари. Ако сме живи, и страхът е жив. Лицата и събитията само го подсилват или обратно. А когато го търсим на екрана (както е в нашия случай), има само едно лице и един звук – ужасът. Вижте картините на Йеронимус Бош или Франсиско Гоя.
Как „Скрити в мрака“ предизвиква тези емоции?
Не знам. Надявам се, че ще предизвика различен тип забавление – очакване, напрежение, адреналин, свиване на стомаха и усещане за емоция, която провокира едновременно и ума на зрителите.
Какви са предизвикателства пред това да снимаш хорър филм в България?
Не мисля, че е много по-различно от всеки друг жанров филмов проект. Проблемът е наистина в жанра. Този тип кино има правила, задължителни рамки, традиции, които трябва да се следват. За да си по-добър от другите, които го правят от много години и живеят и кипят в този жанр, трябва първо да си много изобретателен и второ – конкурентен в условията не само на собствените си възможности, но и на тези задължителни бюджетни и пазарни рамки, които правят един проект изобщо възможен да се впише. Това за нас, които сме решили да се пробваме с хорър проект, е много важно – търсещи, но и много гъвкави в добрия, творчески, но и в рационалния смисъл на произвеждането на филма.
Как си обяснявате абсолютното отсъствие на този жанр в българското кино – в миналото и сега?
Това е сложна тема. В миналото е по-лесно. Киното ни беше идеологизирано и несвободно. То беше под „ръководство“. Класическите жанрове в западното кино бяха немислими или допустими само тук-там – в комедията, историческото и социалното кино. Съвсем нормално е да нямаме традиция, така беше и във всички страни и кинематографии от соц блока.
И днес, изведнъж, при отслабени финансови възможности и борба с развита индустрия и световен пазар, залят от жанрово кино, как да се справяш с конкурентно и езиково по-силните? Може би трябва различен, нов подход и нови, млади хора с нова фантазия и умения. Аз лично съм оптимист и подкрепям проектите, които опитват да правят добро жанрово кино.
Обичат ли българите да гледат хорър кино и какво?
Според мен младите българи – тези, които живеят в по-нови, свободни и по-богати на кино времена, обичат повече забавлението – трилър, екшън, хорър, комедия, изобщо търсят по-разнообразното жанрово кино. Това се вижда и от боксофиса.
Бохос Топакбашиян, режисьор по монтажа
Какво ви привлича професионално и лично в хорър филмите?
Професионално ме привлича дълбочината и сложността на хорър жанра. Хорърът често изисква креативност, както визуално, така и повествователно, за да създаде автентично напрежение и въздействие.
Монтажът в хорър филмите е ключов елемент за изграждане на напрежение, ритъм и изненади. Играта с темпо, звукови ефекти и визуални преходи може напълно да трансформира начина, по който зрителят преживява историята.
Лично ме вълнува начинът, по който тези филми могат да провокират интензивни емоции и да предизвикват мисли за неща, които често избягваме в ежедневието – смъртност, неизвестното, тъмните аспекти на човешката природа. Освен това хорър филмите често създават усещане за общност, когато ги гледаш с други хора, споделяйки страха и адреналина.
Откъде произхожда интересът Ви към хорър филмите? Спомняте ли си първите си любими заглавия в тази посока и как ви повлияха?
Със сигурност филмът, който веднага излиза на предна линия е първият „Пришълецът“ (Alien) от 1979, режисиран от Ридли Скот. Филмът съчетава хорър и научна фантастика по начин, който не е правен до онзи момент. Въвежда мрачна, клаустрофобична и индустриална естетика, която засилва усещането за страх. Вместо да разчита на бързи сцени с насилие, „Пришълецът “ изгражда напрежението чрез бавно темпо, тъмни пространства и дълги периоди на тишина. Това е значима промяна за хорър жанра, който до този момент често акцентира на шоковите моменти.
Кои са най-важните съставки за един такъв филм в днешно време?
Успешните хорър филми често предлагат уникална перспектива или необичайно разглеждане на познати, мистични и тъмни теми. Хорърът днес обикновено надхвърля повърхностния страх и изследва по-дълбоки теми като травма, вина, семейни конфликти или социална критика. Добре изградената атмосфера е съществена. Осветлението, монтажът, звуковият дизайн и музиката създават напрежение, което държи зрителя в очакване. Не всичко трябва да бъде визуално или натрапчиво. Психологическото напрежение и играта с въображението на зрителя са често по-ефективни от прекомерния показ на насилие или "jump scare" сцени.
Какви нови лица може да има страхът и как се събужда той в зрителя?
Страхът е универсална емоция, но в киното той може да приема нови и неочаквани лица, за да остане въздействащ. Той се събужда в зрителя чрез комбинация от психологически, визуални и звукови елементи, които играят с инстинктите и подсъзнанието. Съвременният хорър е толкова ефективен, колкото е способността му да адаптира страха към реалностите на времето и да провокира зрителя там, където той е най-уязвим – в собственото си въображение.
Как „Скрити в мрака“ предизвиква тези емоции?
Това остава тепърва да го разберем според реакциите на публиката.
В "Скрити в мрака“ се стремяхме да предизвикаме емоции чрез съчетание на лична трагедия, свръхестествени елементи и историческа драма. Използвахме затворените пространства, за да засилим усещането за клаустрофобия и безпомощност.
Какви са предизвикателства пред това да снимаш хорър филм в България и как си обяснявате отсъствието на жанра у нас – в миналото и сега?
Предизвикателствата пред заснемането на хорър филм в България са много и комплексни.
На първо място, малкият пазар ограничава възможностите за финансиране и възвръщаемост на инвестицията. В България е трудно да се генерират достатъчни приходи само от местната публика, което прави високобюджетните жанрови проекти рискови.
Липсата на традиции в жанра също е ключов фактор. Исторически българското кино е съсредоточено върху социално-реалистични или исторически сюжети, което оставя хоръра и другите жанрови формати на заден план. Тази липса на опит и инфраструктура затруднява продукциите, които изискват специфични технически умения като визуални ефекти, сценография и звуков дизайн, важни за успешен хорър филм.
Конкуренцията от чужди продукции допълнително усложнява ситуацията. Българската публика е свикнала с високобюджетните хоръри от САЩ, които задават високи стандарти и правят местните опити за жанрово кино трудни за сравнение.
Обичат ли българите да гледат хорър кино и какво?
Българската публика има интерес към хорър киното, което се потвърджа от честото присъствие на хорър филми в кината. Виждам често на екран да се излъчват по две различни хорър заглавия едновременно, което показва, че има значително търсене за този жанр. Разбира се, разпространителите на кино биха могли да дадат по-точна информация относно предпочитанията на зрителите, но личното ми наблюдение е, че хорърът успява да привлича внимание и да има своя аудитория в България.
Повече за „Скрити в мрака“ – на @hiddeninthedark.film