Галина Борисова е хореограф, педагог и продуцент на повече от 40 проекта, които са представени в Европа и САЩ. Наричали са я как ли не, включително „амазонката” и „Робин Худ” на българския танцов театър. Напоследък е програматор на галерия „Етюд”. Няма да изреждаме наградите, които е получавала, защото искаме да остане място за това, което тя самата ни каза. Със затаен дъх добавяме, че според нас Галина е един от най-добрите примери за това как един артист може да отстоява себе си. Също така има страхотно чувство за хумор.
Как започна всичко?
Започна, когато бях на 7 години и се надявам да приключи, когато порасна - на около 97 да речем. После може да си отдъхна. Като човек, занимаващ се цял живот с тялото си и с телата на другите, наблюдавам с голямо уважение и респект тяхното използване, усъвършенстване, изменения, лимит, специфики. За последните 30 години доказах, че може да се живее доста интересно със свободно циркулиране (като фрилансър) и да си прекарваш времето доста добре без излишни компромиси и маниакално суетене, защото се доказваш на себе си. Никой не ти казва какво да правиш, нито как да го правиш. Понякога се мразя поради придобиването на качества, полезни за моята професионална кариера, но не много практични в личния ми живот.
Какво представлява танцът като средство за общуване?
Танцът спомага за реално физическо общуване. Онзи, който се срамува от тялото си, има и много други комплекси и трябва да се замисли как живее. Танцът, тоест тялото е като контейнер на всичките ни сетива и това предимство е най-красивото общуване. Допирът до друго тяло, което ни възбужда, се оказва най-примитивното, но и най-желаното общуване.
Какви са последните тенденции в танцовия театър?
Последните тенденции в танцовия театър не ме интересуват от около двайсетина години. Танцовият театър за мен приключи с настъпването на последното хилядолетие. Например мотаенето по сцената много ме забавлява, както и пестеливото използване на средствата, изчистването на формата, оригиналността без значение с какви средства осъществяваме идеята.
Какво ще кажеш за пространствата - за танц и по принцип?
Ще кажа на програматорите и директорите на пространства, че те работят за нас артистите, а не обратното! И да внимават какво предлагат, как го предлагат и защо го предлагат. Ако това пространство е направено фино и умно, с ясен профил и стратегия, може и да им се получи. То ще придобие облик и ще устои на времето. Няма да е спорадична временна инициатива.
Накъде вървиш?
Вървя си по пътя. Понякога кривя, захващам се с няколко неща едновременно, понеже се отекчавам лесно. Не се катеря, не се домогвам, опитвам се да си улеснявам живота, да не го усложнявам. Наслаждавам се, храня се добре, забавлявам се от време на време. Работя достатъчно, но за съжаление вече не съм съзерцател. Приключих с това упражнение. Сега просто съм участник, като гледам да съм изпълнител на главната роля. Така хонорарите са по-добри, отговорността е по-голяма, а и животът е по-осезаем.
Каква би била твоята супер сила?
Все още съм убедена, че супер силата е в слабостта на жената. Аз обаче в семейството си съм заела отдавна ролята на мъжа. В личния си живот се опитвам да съм блондинка, но не ми се получава много добре. За професионалната ми кариера да се изказват другите.