“Карантината” – фестивалът без червен килим

“За девет години успяхме да се развием много. На пръв поглед фестивалът е един и същ, но с малки и последователни стъпки успяхме да изградим сплотен екип, да създадем една вдъхновена и обичаща късометражното кино публика.” Това е равносметката на екипа на фестивала за късометражно кино “Карантината”, който се провежда всяко лято на едноименното рибарско селище в кв. “Аспарухово”, Варна (в началото на ХХ век моряците, за които е имало съмнения за холера, са били изолирани в местността, преди да бъдат допуснати града).

Новото, девето издание ще се проведе между 1-5 август. В петте вечери на плажа в “Аспарухово” зрителите ще видят 44 късометражни филма (както игрални и документални, така и анимационни) от 22 държави.

Пред организаторите стои предизвикателството дали могат да запазят линията на все по-голям интерес. По всички личи, че ще успеят: “Започнахме с около 200-300 души на вечер при първите издания на фестивала. Докато миналата година в някои от вечерите имаше над 1 200 души”, казва Георги Кръстев, един от основателите на “Карантината” и част от школата за изкуства “Дедал”, селектор на програмата, а извън работата си по фестивала – оператор и фотограф.

Как се създава публика за късо кино

“Беше изключително трудно при голямата конкуренция на високобюджетните холивудски продукции да предложим нискобюджетни малки независими филми”, спомня си Георги.

В един момент интересът към заглавия с “обикновени и прости сюжети, но с дълбоки послания” става все по-устойчив. Георги казва, че не му прави впечатление толкова разрастващият се брой хора, колкото как се променя културата им на преживяване.

Фестивалът се появява в момент, когато късометражното кино е с по-слаба популярност у нас, а подобни събития липсват остро във Варна. “От една публика, която не знаеше какво да очаква в началото, зрителите започнаха да обичат и разбират все повече съвременните късометражни филмови форми.”

Той не вижда нужда събитието да се разраства повече, отколкото естествено му е заложено като тематика и фокус. И все пак увеличаващата се публика носи някои промени: по-голям екран, нов проектор и озвучителна система, допълнителни места, а в чисто организационен план: подробно планиране и добра логистика, съвместна работа с доброволци, безкористна мотивация. Все по-често той забелязва и зрители от чужбина, групи хора, които пристигат от други градове. И същевременно фестивалът продължава да е предимно местно явление, създадено на мускулите на общността около школата. “Като всяко начинание, свързано с изкуство, има много проблеми и всичко е изключително трудоемко за създаване и финансиране”. Но Георги припомня, че “задържиш ли се достатъчно дълго време на едно място, светът сам ще мине през очите ти.”

За тези девет години до екипа стигат хиляди международни заглавия, поради което с времето те развиват и все по-селективни способности. “Заехме се с нелеката задача да отсеем и селектираме идеите и посланията на света, които считаме за важни и искаме да покажем. От екология и опазване на автентични култури, от истории за екстремни места, хора и събития, до социално значими теми за човешките отношения.”

Хоризонтът от плажа

Ако има място за амбиция, то е в развиването на дълготрайни отношения с режисьори и продуценти, както и откриване на млади таланти, които впоследствие оставят следа в световното кино. В селекцията той вижда нужда от творчески подход. “Все пак дори и най-големите режисьори са започнали своя творчески път именно с късометражни филмови форми. С годините станахме свидетели на цялостно израстване на определени автори, проследихме развитието им от техните първи опити. Други успяхме да мотивираме и толкова им хареса тук, че започнаха да създават нов филм всяка година, за да присъстват на фестивала.”

Една от каузите на фестивала е да се бори за опазването на рибарското селище, около което има засилен строеж, а в миналото неведнъж е било застрашавано от събаряне. “Едно от нещата, в които вярваме, е, че имаме заслуга за негово запазване в сегашния му вид. Заедно с местната рибарска общност успяхме да го превърнем в международен културен център, място за творчески изяви и обмен.”

Изкуството на бавното, но сигурно развитие

Следващата година “Карантината” ще отбележи десето издание, но екипът не отдавна особено значение на този факт. Целта е просто да останат отдадени на идеята да се развиват бавно, но сигурно с всяко следващо издание. Това се случва най-вече с развиването на паралелни събития и повече разнообразие в програмата.

Сред важните качества на “Карантината” е и че отнася стотици на място, което те рядко посещават. Варна не прави изключение от начина, по който се движат културният и нощният живот в София и по-големите градове на страната: почти всичко е съсредоточено в центъра на града.

Това, че “Карантината” се провежда открито, също носи риск от непредвидени обстоятелства. “Необходимо е да се планират възможни рискове като дъжд или силен вятър и да се разработят планове за бързо и ефективно реагиране при нужда.”

Извън “Карантината”, екипът на Георги и школа “Дедал” е ангажиран и с музикалния фестивал Q Jazz, който между 13-15 юли отбеляза второто си издание. Въпреки, че се провеждат по различно време, те търсят определена симбиоза между двата фестивала. Общото е в желанието на екипа да не се допускат компромиси в качеството.

“Всяко разрастване трябва да става поетапно и с мярка. Едно от важните неща е да успеем да запазим чара на фестивала и романтиката на самото място. Фестивалът няма търговски характер, не продаваме храни и напитки. Опитваме се да утвърдим собствената си идентичност и да запазим алтернативния характер на събитието – без червени килими, скъпи тоалети, коктейли и фанфари.”

И все пак “Карантината” си има дрескод: нищо повече от “безгрижно-лятно, синьо-бяло райе”.

Цялата програма и всички детайли около тазгодишното издание са на thequarantine.org. Фестивалът ще има и музикална част, като в рамките му публиката ще види Funkaround, S&GH Acoustic, Three Man Orchestra, Innerglow, Teddy Velvet Band.