Филмът NAZA иска да наруши мълчанието (и успява)

Нощем, от покривите на Тел Авив, градът изглежда неестествено спокоен, меланхоличен и дори опразнен въпреки неоновите светлини и далечния шум на Средиземно море. Като че ли израелското режисьорско дуо Ювал Ейбрахам и Рейчъл Шор веднага искат да ни покажат, че има нещо повече от очевидното.  

В най-новия си документален филм NAZA Ейбрахам и Шор разговарят със силуетите на служители в израелската армия и разузнаването в страната. Заглавието идва от термина, който армията за използва за очаквания брой цивилни жертви при атака. Те събират свидетелства, в които всеки въпрос и отговор водят до нови мисли и терзания около жестокостта и механизмите на отчуждението. 

Ювал Ейбрахам вече остави дълбока следа в съвременното документално кино с „Единствена земя“ (2024), създаден съвместно с Базел Адра и Хамдан Балал. Отличен на „Берлинале“, последван от разнопосочни реакции и заплахи, и удостоен с „Оскар“, филмът на палестинско-израелския екип ни представи поглед към вътрешния свят на пострадалите общности и села в Западния бряг. 

Сега NAZA (съвместна продукция на The Guardian и JW Films) се фокусира върху механизмите на пропагандата и самата философия на хората, които имат участие в атаките. Като че ли те едновременно осъзнават и в други моменти отхвърлят отговорността си. Докато „Единствена земя“ обхваща реалността на терен, конкретния живот на едно семейство, представително за преживяванията на палестинците, NAZA приоритизира разказите от израелска страна. Участниците във филма остават анонимни. Те присъстват само като силуети, докато обясняват за военната система, вътрешната йерархия и последствията от сегашната фаза на войната, която комисията на ООН и водещи световни организации за правата на човека определят като геноцид и престъпления срещу човечеството. 

Свидетелствата от първо лице очертават военна стратегия, в която трудно можем да говорим за просто изолирани инциденти или индивидуални грешки. 

С минимално присъствие на архивни кадри на разрушения и пострадали, въздействието разчита на контраста между спокойните нощни пейзажи и тежестта на изречените думи от участниците във филма. Той е частично основан на съвместни разследвания на The Guardian, +972 Magazine и Local Call в месеците след нападението на "Хамас" на 7 октомври и отговорът на правителството на Израел. 

Дискусиите около филма се вписаха и в напрежението около съдбоносните и заплетени избори в Израел. 

В интервютата си Ейбрахам и Шор, на които често се налага да обсъждат и полярните реакции към филма, казват, че те са създали NAZA най-вече от чувство на отговорност. „През последните три години, в които снимахме, се сблъскахме със същите въпроси, които си е задавало поколението на нашите баби и дядовци и които остават актуални през целия XX век: как една група хора допуска пълното дехуманизиране на друга? Как изглежда функционирането на една такава система отвътре? Филмът ни позволява да проучим нещо по-дълбоко, отколкото бихме могли само чрез разследващата журналистика: не само думите, които се изричат, но и онези, които не се изричат – мълчанието. От всички нас зависи да нарушим това мълчание.“

Международният отзвук превърна NAZA в едно от най-важните събития в документалното кино за годината, а на фестивала във Венеция той бе удостоен със Специалната награда на журито. Вълната на интерес и реакции стигна и до България: билетите за премиерните прожекции в рамките на седмото издание на „София ДокуМентал“ в Дома на киното бяха разпродадени за броени часове.

Филмът може да бъде видян и през ноември в София в кино „Одеон“ (на 1, 3, 15 и 24 ноември) и в „Дом на киното“ (на 3 и 9 ноември), както и в програмата на „Лъки Дом на киното“ в Пловдив и ФКЦ във Варна. Повече за филма ще откриете на страницата на pro8.film, а билетите за прожекциите са тук.