Не ме оставяй да умра

От известно време Андрей Епуре е сред младите надежди на европейското кино. През 2021 г. той представя късометражния си филм Intercom 15 в Седмицата на критиката в Кан. Четири години по-късно се завръща към същата история с „Не ме оставяй да умра“, чиято премиера е на кинофестивала в Локарно. Сюжетът проследява Мария, млада жена, която е въвлечена в организацията на погребението на съседката си. А за нея, тя всъщност не знае нищо.  Ситуацията постепенно я среща с бюрократични процедури, непознати хора и неудобни въпроси, които околните искат да премълчат. Починалата съседка се казва Изабела. Живяла е на партера и е работила като чистачка. Мария едва я е познавала, както и останалите обитатели на сградата.  

Първоначално Епуре не планира да развива историята от Intercom 15 в пълнометражен филм, но впоследствие решава, че има още какво да разкаже. Сценарият е написан съвместно с партньорката му и продуцентка Ана Георге, а Космина Стратан, позната от „Отвъд хълмовете“ на Кристиан Мунджиу, отново влиза в ролята на Мария. В ролята на Изабела е Елина Льовенсон. 

Филмът е копродукция между Румъния, България и Франция, с участието на българската компания Handplayed. По думите на Георге проектът неведнъж е определян като прекалено мрачен, радикален и странен.

Самият Епуре описва филма като своеобразен визуален некролог на човек, от чието съществуване почти не е останала следа. Именно тази идея стои в основата на историята – какво остава след един човек, когато почти никой около него не знае кой е бил? Смъртта на Изабела поставя началото на поредица от административни процедури и срещи, в които ежедневните формалности придобиват абсурден характер. 

Епуре използва черния хумор, за да разгледа отношенията между хората и начина, по който институциите се справят със ситуации, изискващи нещо повече от спазване на установените правила. В интервю за Variety режисьорът разказва за влиянието на румънската нова вълна върху работата си, но и за желанието си да излезе извън границите на социалния реализъм. По думите му той се опитва да го „саботира“, като включва странни и необясними елементи. Сред вдъхновенията му е Йожен Йонеско и неговото разбиране за комедията, в която смехът и ужасът често вървят заедно.

За визуалната атмосфера на филма Епуре търси специфична светлина и усещане за пространство. Част от снимките са направени край морето през февруари, когато зимният пейзаж е почти безлюден. Режисьорът сравнява тази среда с деня след екологична катастрофа, когато хората са изчезнали и природата постепенно си връща своето. Визуалният подход включва дълги кадри, приглушени цветове и отделни ярки акценти, а звукът има самостоятелно място в изграждането на атмосферата. Сред характерните елементи е и воят на двете кучета, изоставени след смъртта на Изабела.

В центъра на историята остава Мария, която постепенно се оказва все по-ангажирана със случая. Героинята на Андрей Епуре и Космина Стратан е затворена и дистанцирана, а мотивите ѝ невинаги са ясни. Дали продължава да се занимава с погребението от чувство за вина, от съпричастност или просто защото никой друг не желае да поеме отговорност? Тази неяснота е част от начина, по който Епуре подхожда към персонажите си:  не ги разделя на добри и лоши.

Темите за самотата и отчуждението присъстват и чрез отношенията между съседите. Хора, които живеят в една и съща сграда, се оказват почти непознати, а смъртта на Изабела ги принуждава да се сблъскат с въпроси извън ежедневните им разговори.

С „Не ме оставяй да умра“ Андрей Епуре задълбочава интереса си към абсурдните ситуации в съвременния живот и към начина, по който хората реагират на чуждото нещастие. Филмът поставя проблема  със самотата в контекста на съвсем обикновено съседство. Оказва се, че близостта на адресите не винаги означава близост между хората.

Прожекцията на „Не ме оставяй да умра“ е на 13 ноември от 19:30 ч. в Cineland Bulgaria Mall, София. Билети в системата на EPAYGO.BG и в касите на EasyPay.