“Училище за куратори“ и бъдещето на визуалните изкуства

Идеята за създаването на Центъра за съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод“ тлее от десетилетие, а през последните три години тя все по-успешно се материализира в Габрово. С началото на 2026 г. започва и едно от основните начинания на екипа зад центъра – второто издание на “Училище за куратори“. Мисията на организаторите е чрез образователна и практическа програма да превърнат кураторската дейност от интуитивно занимание в професионална дисциплина с международен хоризонт. През февруари и март програмата включва интензивно потапяне в теорията и практиката – от съвременна философия и критично мислене до развитие на организационни умения, екипна работа и управление на бюджети. А преди теоретичните занимания да се материализират в изложби из различни пространства в Габрово, Казанлък и Велико Търново, участниците ще се запознаят с опита на водещи ментори от българската и световната сцена. Срещаме се с Маргарита Доровска – куратор, директор на центъра и ментор в програмата, за да ни разкаже повече за нуждата от устойчива екосистема за младите професионалисти във визуалните изкуства у нас.

Как бихте дефинирали ролята на куратора и какво за професията остава скрито за широката публика у нас?

Кураторът представя изкуство или исторически, или природни експонати – обикновено чрез изложби, но често и чрез фестивали, лекции, прожекции, каталози, уъркшопи. Тук ще говорим за куриране на съвременно изкуство и в това поле кураторът се явява медиатор между произведението, автора, институцията/мястото на представяне и публиката. Работата му е да покаже нещо значимо, интересно, ново, а това, което остава скрито, са множеството "преговори" между замесените страни и техните интереси и представи в търсене на най-доброто решение за крайния резултат.

Гледайки назад към Вашия професионален път, как се "оказахте" такъв?

Работех в независима организация, която се занимаваше с креативно и критично използване на технологии. Имахме много партньори от цял свят. През далечната 2006 г. поех да работя с един много добър резидентен център – Академия "Шлос Солитюд", за да стартираме резиденция за артисти в България, част от източноевропейската им мрежа. И заедно с немската ми колежка Антония Лоц подготвихме изложба с около 20 автори от цял свят в сградата на някогашната Централна баня, днес Музей на София. Пространството беше сурово, без ток, почистихме го, опънахме километри кабели. Хиляди дойдоха на откриването – и от интерес към изложбата, и за да видят банята, която беше затворена с години. Самата изложба беше посветена на местата в града, които откриваме и ни интригуват с нещо, местата, с които искаме да останем за малко насаме.

Цялото усилие по подготовка на изложбата беше тежко, работихме почти без екип, с много логистични и технически предизвикателства. До последно районни кметове ни мотаеха за мястото – първата локация трябваше да е затворените магазини на Централна гара и Банята ни спаси буквално двайсет дни преди откриването. Всички самолетни билети бяха купени, работите бяха пристигнали, трябваше да обявим изложбата за медиите, а се оказахме без пространство. Тогава си казах, че тая работа се учи някъде и не бих я правила втори път само с ентусиазъм, интуиция, мускули и нерви.

С какво най-често се налага да се "преборва" един куратор в своята ежедневна работа?

С къси финансови хоризонти. Времето за планиране и подготовка се съкращава неимоверно, когато парите идват в последния момент и важни продукционни и инсталационни решения трябва да се случат в невъзможни срокове. В добрия случай това остава невидимо за публиката, но е с цената на много нерви.

Кой е най-предизвикателният и най-интересният проект, по който сте работили през годините?

Центърът "Кристо и Жан-Клод" в Габрово – тази година ще станат десет години. Много пъти чух как това е невъзможно или няма да стане така, както сме го намислили. Е – става, благодарение на много съмишленици, които вярват безпрекословно в смисъла на тази инициатива.

Какво Ви мотивира да създадете "Училище за куратори" и как се разви инициативата от своето първо издание?

Трудно се намират куратори за институциите, особено извън София. Стартирахме проекта, когато бях директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово, и това беше основната ми мотивация. Говорих с кураторките Весела Ножарова и Светлана Куюмджиева и те се съгласиха, че има нужда. Балансирахме между ключови теоретични текстове и практически проблеми. Освен съвременни кураторски теми, в училището има лекции по съвременна философия, които се водят от Васил Видински и занимания с емблематични текстове от историята на курирането и изложбите, заедно със Станимир Стоянов. В това издание имаме и трима гостуващи чужестранни лектори с богат опит като директори на водещи музеи и арт институции в Ню Йорк, Истанбул, Айндховен и Любляна. В предното издание дискусиите бяха много енергични, участниците се справиха чудесно, макар и повечето лекции да бяха онлайн. Сега курсът е основно на живо, в две присъствени сесии в Габрово. Едно от най-ценните неща е, че се създава нова професионална общност – никой не е остров, средата е изключително важна.

Кои са най-ценните качества, които трябва да притежава един (бъдещ) куратор?

Любопитство, наблюдателност, критичност, огромен ентусиазъм и трудолюбие. Спираме се на хора, които в мотивацията си ни дават индикации, че имат сериозни намерения към тази професия. Курсът е изцяло финансиран с публични средства и е важно те да бъдат инвестирани в промяна на средата.

В програмата залагате на екипна работа. Какъв трябва да бъде балансът между визията на куратора и тази на артиста?

В кураторската работа има много диалог и договаряне, тя не бива да се превръща в битка на егото на участниците в процеса. То и не се случва – двете страни обикновено се вдъхновяват взаимно и в разговор се появяват най-добрите решения. В моя опит трудните ситуации с художници са били незначително малко.

"Училище за куратори" поставя акцент върху Габрово и региона. Според Вас кои са добрите примери за артистични пространства извън столицата и защо децентрализацията е особено важна за развитието на културния сектор?

Гарантираният достъп до култура е неотменимо гражданско право и е важно да имаме качествени институции и организации в цялата страна. Да поставяме децентрализацията под въпрос, е все едно да дискутираме трябва ли жените да могат да гласуват.

Все повече страхотни места се появяват на картата извън столицата и парадоксално – все по-трудно се работи там с оглед на финансиране, устойчивост и планиране, особено за независимите пространства. От друга страна, връзките между хората и организациите в по-малка общност са по-силни, по-къси, по-бързи и сътрудничества, които в София биха отнели много време, там се случват с един телефонен разговор.

Каква промяна се надявате завършилите Училището да донесат на българската сцена?

Надяваме се завършилите Училището да донесат на българската сцена по-смели проекти, по-смислени, по-добре представени, по-въвличащи публиката. Заниманията с изкуство не са хоби за кръг от колеги и приятели.

Какви водещи тенденции набюдавате в кураторската професията днес?

Отказът от грандиозност и спектакулярност ми се струва важен. Това е позитивното. Негативното е, че последната година бяхме свидетели на безпрецедентно цензуриране на изложби. Сякаш за все по-малко неща можем да говорим спокойно и да намираме правилния тон.

Кой е артистичният проект, който Ви впечатли най-силно през последната година?

Ще се спра на три изложби – едната е малка, тиха и изящна: на керамични скулптури на Лучо Фонтана в музея "Пеги Гугенхайм" във Венеция. Беше ми много интересно да видя как отношението към пространството и много "мъжкият" жест на прорязаните платна, с които е известен, се свързва толкова естествено с тези интимни скулптури, в които връзката му с глината е много телесна, органична.

Другата изложба, "We Refuse-d", беше в Катар, а сега през февруари ще бъде показана в Антверпен. Ако имате път натам, непременно я вижте. Това е истински красива изложба за човешката сила на съпротива и факта, че дори в най-тежките ситуации има възможност за действие и позиция. В нея бежанци, съвременни дисиденти, опозиционери и активисти не са жертви, а са агенти на промяната, колкото и трудна да е тя в недемократична среда.

И не на последно място, кураторката Снежана Кръстева направи впечатляващата изложба "Циркулация" с художника Андрис Еглитис във Водната кула – красива, жива, метафорична, "извираща" от сградата на кулата.

“Училище за куратори“ е в Центъра за съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод“ в Габрово и на cjcenter.gabrovo.bg.