Домът на зелената сатира

На Запад не е нещо необичайно млад човек да застане начело на елитна галерия, театър, музей. В България това все още е по-скоро рядкост. Когато Маргарита Доровска става директор на Музея на хумора и сатирата в Габрово през 2016 г., тя е на 33 години. Оттогава музеят не само стана по-видим, но и увеличи броя на посетителите и приходите си. Доровска е завършила културология в Софийския университет и куриране на съвременно изкуство в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Работила е като независим куратор и e била член на Сдружение “Интерспейс”, което помним със съчетаването на съвременно изкуство и технологии. Като директор осъществи изложбата “Роден в Габрово” през 2017 г., посветена на годините, през които семейство Явашеви живеят в града. Повод за нашата среща с нея е 25-ото издание на Габровското биенале, което върви под екологичното мото “Икономия на средства” и ще продължи до 30 септември.

Как стигнахте до решението фокус на 25-ото издание на Габровското биенале да е екологията?

Още докато течеше предходното биенале с тема “Измерения на публичното”, решихме да се спрем на темата за климатична криза и необходимостта от промяна в социалните, икономически и културни модели. А междувременно и други кризи ни напомниха колко е спешна тази промяна. Избираме теми, които са актуални и заслужават внимание в момента. Съвременното изкуство се занимава със съвремието.

Повтаряме едни и същи грешки, преливаме от пусто в празно. Някаква сизифовска съдба, която не можем да преодолеем.

Централно. Това е много комплексна тема и ние точно като такава я разглеждаме. Всеки опит за опростяване ни отнема от възможността за решение. Няма време повече за фундаментализъм и разделяне на лагери, не можем повече да избираме между икономика и екология, между социален ангажимент и екология. Дойде време да решаваме сложни задачи с много неизвестни и наблюдавайки едновременно различни променливи.

Работим с много от ключовите еко организации в страната. Те са нашите партньори със знание и опит по темата. Ние имаме интерес, разбираме важността ѝ, но не можем да претендираме, че я познаваме в детайли. Те са хората, които врят и кипят в проблемите всеки ден. А ние за тях сме съмишленици предполагам сме добър комуникатор, но преди всичко споделяме общи ценности и кауза.

Може да ни направи по-чувствителни и това е много важно начало. Но ние не спираме тук. Биеналето освен изложби включва и много събития, разговори, прожекции, които правим именно с партньорските организации от експерти в екология. Тази допълнителна програма ни среща с конкретни проблеми, съвсем реални, тук, в България и дава възможност за разговор и ангажиране с различни каузи. Търсенето на решения за климатичната криза изисква активно участие и въвличане.

Могат ли тревогите за климата да бъдат благодатен материал за сатира?

Споделяме на вашите страници една карикатура и една скулптура, нека читателите решат сами.

Забавното е, че докато правим това интервю, съм в Прага на годишната среща на Международния съвет на музеите, където климатичната криза присъства осезаемо като тема. Тя засяга музеите веднъж като организации, които трябва да въведат зелени практики в ежедневното си функциониране, втори път – като образователни институции, които да ангажират програмирането си с темата и трето – като пазители на културни ценности, които следва да се подготвят за въздействията на климатичната криза върху колекциите си.

Какво можем да очакваме в Музея на хумора и сатирата през следващите месеци?

Три големи изложби – на художника Георги Ружев, на художника и карикатурист Васил Чакъров, с куратор Ружа Маринска и изложба, посветена на издателя и редактор Сава Попов, подготвена от кураторско-дизайнерския екип Антон Стайков и Свобода Цекова.