Поредицата „Изтезание“ (Torture, 2015) на американския артист Андрес Серано, заедно с филма му „Бунт“ (Insurrection, 2022), пристигнаха в Националната художествена галерия в София. Произведенията на изкуството са представени като част от Masters of Photography, реализирани от фондация MUZIS, и са продуцирани от базираната в Лондон организация за изкуства, a/political. Изложбата, която ще бъде отворена за посетители от 16 септември до 27 октомври, предлага на публиката някои от най-новите творби на Серано. Те разглеждат сложни въпроси с дълбок политически контекст, повдигайки дискусия за обезпокоителни аспекти на човешката природа както на индивидуално, така и на колективно ниво.

С двата си амбициозни проекта художникът проследява вродения стремеж на хората към страх и насилие. Освен това Серано посочва способността на политическите и социалните наративи да формират нашите емоции, мнения, идентичности и действия. „Изтезание“ и „Бунт“ не заемат информативна, пасивна позиция. Те подчертават напълно реалните ефекти, които страхът и насилието са причинили в историята – включително изтезанията и маргинализацията на човешките същества от ръцете на властта и основата, върху която стъпват и се развиват радикалната политика и пламенният национализъм.

  
Триптихът Untitled X-1, Untitled X-2, Untitled X-3от серията "Изтезание" (2015) / Автор: © Andres Serrano

Посланието на Серано е толкова актуално за днешния политически климат, колкото е било и в контекста на безброй критични събития от миналото. Ние познаваме най-добре и сме пряко засегнати от ужасяващите събития, случили се особено през изминалия век: двете световни войни, възходът и падението на фашизма и комунизма, Холокоста, Студената война и най-скоро войната в Югославия, войната в Афганистан, появата на тероризма, избирането на Доналд Дж. Тръмп и актуалната в момента война в Украйна. Представени в българския контекст, произведенията на Серано могат да отекнат на местно ниво.

Кадър от филма "Бунт" (Insurrection) , 2022 / © Andres Serrano

Ужасяващите последици и травмата на поколенията от радикалната политика имат място в неотдавнашната колективна памет на България. Те поддържат и съвременни културни и политически проблеми. Познаваме добре корумпираните и насилствени тактики на комунистическата партия, белязали трайно нацията – тактически прийоми, породили страх и недоверие не само в другите, но в крайна сметка и в нашата собствена система на управление. Едночасовият филм на Серано „Бунт“ се фокусира върху последните политически сътресения в контекста на САЩ, но със зловещ далечен екот поради усилията на някои места за радикализация и поляризация на една нация както в миналото, така и в настоящето.

„Ако ме попитат "Какво сме научили от изтезанието на хора?", бих отговорил - абсолютно нищо.”

Филмът започва с едно от изявленията на Тръмп – „Може би омразата е това, от което се нуждаем, ако искаме да направим нещо“. Неговата реторика поражда враждебност и подозрение. Тръмп беше наясно, че страхът е в основата на омразата. Измислянето на общ антагонист, на враг, може да обедини значителна група хора и да ги поляризира. Общият враг създава обща кауза и чувство за индивидуална и групова идентичност. Обща кауза за Тръмп беше „да защитим нашата страна и нашия народ“ от имигранти и терористи – от нежелани, опасни външни лица. Тази екстремистка гледна точка се поддържаше и от някои от известните злодеи в историята: сред които Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. В исторически паралел, в случая с комунизма нациите се нуждаеха от защита срещу морално покварения Запад. По този начин за всеки индивид, който дръзне да застраши статуквото, следваше наказание.


Untitled XIV (2015) от серията "Изтезание" (2015) / Автор:© Andres Serrano

Методите, с които хората са готови да отстояват тази изградена идеология и да оправдаят собствените си страхове, могат да стигат до крайности, както се вижда в поредицата „Изтезание“ на Серано. В нея снимките с размер на Ренесансова картина показват практики на изтезания, наложени на доброволци, избрали да бъдат снимани за проекта на художника. В допълнение към тези снимки, художникът заснема и изображения на концентрационни лагери, затвори на Щази, музеи на изтезания, действителни жертви на изтезания и средновековни устройства за изтезания.


Фатима, затворена и измъчвана в Судан (2015) от серията "Изтезание" (2015) /©Andres Serrano

Изложен е и портретът на бившия анализатор на Централната разузнавателна агенция и разобличител Джон Кириаку - човекът, който разкри широко разпространеното използване на метода уотърбординг от ЦРУ при разпит на затворници от Ал Кайда през 2007 г. Друг портрет, показан в изложбата, е на Фатима - жена, затворена и измъчвана в Судан. Серано я снима, докато тя прикрива лицето и самоличността си с воал. Чрез документирането на множество теми, местоположения и обекти, свързани с изтезания, творбите на Серано изглаждат гънките на времето, определяйки по този начин изтезанията като общоисторическа и универсална човешка практика.

Юздата на Сколд, замъкът в Хевър, Кент, Великобритания/ ©Andres Serrano

„Визуализирам целия спектър на изтезанието. В този процес аз поех ролите едновременно на артиста и на мъчителя. Като артист, показвам на публиката това, което виждам. Във втората роля ми се наложи да мисля като мъчител и да поема пълен контрол. Лесно е да изтезаваш хора, над които имаш власт.”

Естетизацията на изтезанията от страна на художника описва тяхната брутална реалност и подчертава продължаващото използване и прикриване на нечовешки престъпления срещу хора, считани за „заплаха“ за статуквото. Мъченията и екзекуциите на хиляди хора, признати за „народни врагове” по време на режима в България и съседните страни в не толкова далечното минало, говорят за повсеместното разпространение на насилието във времето. Когато им бъдат дадени инструменти на власт, съчетани с правдив идеологически тласък, хората могат да станат опасни и садистични. Актът на насилие и изтезание се управлява от властимащите и нейните палачи. И двете страни морализират телесното и смъртното наказание чрез всеобхватната идеология на своето време.

Untitled XIII (2015) от серията "Изтезание" (2015) /©Andres Serrano

Ако „Изтезание“ дават поглед към насилието, което свързва историята с днешния ден, „Бунт“ подчертава настоящата манипулация на страха и омразата. „Бунт“ разкрива вековния американски културен етос по време на война, като комбинира исторически кадри от последните 150 години с лични кадри, публикувани онлайн, показващи бунтове на тълпи, провокирани от политическо възмущение. Филмът преобръща с главата надолу оправданието зад заснетите събития. Работата на Серано създава ужасяващ, но точен портрет на една нация, изградена върху страх, който е подхранвал насилие, поляризация и национализъм.


Кадър от филма "Бунт" (Insurrection), 2022 / ©Andres Serrano

Въпреки фокуса на „Бунт“ върху последните събития, случили се в САЩ – а именно атаката на Капитолия в началото на 2021 г., по време на която тълпа нахлу в сградата на Капитолия във Вашингтон, опитвайки се да задържи Тръмп на власт – посланието на филма може да реферира и към политическата и обществена радикализация следствие от днешната война в Украйна. Систематичните намерения на един луд да породи страх в името на властта дестабилизира и разделя населението. Истинската последица е хиляди изгубени животи от насилие от страна на властта и нейните палачи.

Творбите на Серано посочват смущаващи аспекти на човешката природа, които се въртят във времето, предавайки, че политическите и социалните идеологии са и ще продължат да оформят нашите вярвания и следователно действия.