В края на февруари стотици руски аниматори се присъединиха към своите украински колеги и осъдиха войната чрез колективно изявление. Само няколко дни по-късно в Русия се появиха "Аниматори срещу войната" – над сто артисти, които създават серия от късометражни видеа, чието основно послание е "Не на войната". Заради репресиите в страната и новия закон за разпространяване на "фалшиви новини за руската армия", който предвижда до 15 години затвор, те предпочитат да останат анонимни и отговориха на въпросите ни колективно.
Анонимен автор от Animators Against War
Къде се намира в момента вашият колектив и чувствате ли се застрашени от руските власти?
Ние не сме колектив в пълния смисъл на думата. "Аниматори срещу войната" е по-скоро движение. То беше започнато от няколко артисти в Русия, които се опитваха да изразят своята позиция, правейки това, което могат най-добре – да рисуват анимации. В един момент това се превърна във верижна реакция, приятели казваха на приятели, в резултат на което станахме над сто участници, повечето от които са в Русия или поне бяха там, когато създадохме видеата. И да, навярно всеки, който се осмелява да казва това, което мисли, сега се чувства застрашен. Затова вече не публикуваме пълните имена на артистите в социалните медии.
Могат ли все още културата и изкуството да обяснят случващото се в света днес? С какви средства те биха могли да противодействат в моменти като сегашния?
Изкуството има огромен потенциал, но не бива да бъде смятано за инструмент, който обяснява света. То е най-доброто, което можем да направим като артисти. Чрез него ние изразяваме нашето неодобрение, омерзение и отвращение от това, което руското правителство прави. Не можем да бъдем сигурни, че изкуството ни може да осигури солидна основа срещу войната, но се надяваме, че то ще намери отзвук у хората. Знаем, че много хора, също като нас ненавиждат войната, а не са способни да вербализират това. Творбите ни биха могли да им помогнат да открият друга форма за усещането им за безнадеждност – и може би те не биха се чувствали така изолирани. Нищо друго не може да ни свързва така, както изкуството.
Анонимен автор от Animators Against War
Кои според вас са най-силните гласове на руската културна и артистична сцена, които се съпротивляват срещу режима на Путин?
Добър въпрос. Смятам, че всеки, който изразява своето несъгласие, допринася за това, независимо колко известно или утвърдено е неговото изкуство. Вярно е, че големите артисти имат повече публика, така че техните гласове оказват по-голямо въздействие.
Всички ценим тези, които застават с имената си, участвайки в подписки и петиции аниматори, актьори, режисьори и пр. Лично аз – човекът, който отговаря на този въпрос – съм наистина вдъхновен от поредицата благотворителни концерти в чужбина на руския рапър Oxxxymiron, който вече не е добре дошъл в Русия. Всички приходи отиват в полза на украинските бежанци. Инициативата се казва RAW – Russians Against War.
Какво бихте казали на тези, които по някаква причина предпочитат да запазят мълчание?
Недейте! Не е необходимо да се изказвате на висок глас, но има по-сигурни и легални начини да изразите своето мнение (броят на тези начини бързо намалява, но някои от тях все още са останали). Можете да говорите с по-възрастните си роднини, които са по-уязвими спрямо правителствената пропаганда, да им покажете алтернативни медии.
Анонимен автор от Animators Against War
Има ли водещи фигури в руското изкуство, които не са заели позиция?
Има, но няма да ги назовем – публичното унижение не е ефективна стратегия за солидарност. Не сме тук, за да сочим с пръст за това, че някой не прави достатъчно или не изразява открито мнението си. Руските затвори не са мястото, където бихте искали да прекарате следващите 15 години (това е максималната присъда, която можете да получите за разпространяване на "фалшиви новини за руската армия").
Без съмнение войната разделя геополитическата карта в региона на "преди и сега". Ще се появи ли едно ново поколение артисти, родено и белязано от войната?
"Белязани от войната" – това е много точна формулировка. На 24 февруари 2022 г. всеки руснак получи този родилен белег. Какво да прави с него, какво значи той, как да го носи и как да се освободи от него – за всички тези въпроси артистите, както и всички други, ще трябва да намерят отговори. Тези отговори ще бъдат потърсени, когато вече чуваме само ехото от войната.
Промяната на индивидуалните, икономическите и политическите обстоятелства ще изисква определена артистична интерпретация. Всичко това най-вероятно ще се случи в ситуация на силно потискане на свободното изразяване, което, за съжаление, не е нещо ново в нашата държава.
Анонимен автор от Animators Against War
Промени ли се дефиницията ви за творческа свобода и граждански ценности през последните няколко бурни години?
Дефиницията, разбира се, не се е променила. Но през последните няколко години цената, която плащаме за думи като "творческа свобода", "граждански ценности" и други с подобно значение, се измерва в действителни човешки животи.
Виждате ли определени теми, подходи в мисленето и работата, които са повече или по-малко специфични за руските артисти?
Първото, което можем да отбележим, разбира се, биха били разликите в контекста на фолклорното изкуство. Но ако обърнем поглед към по-съвременни примери, можем да видим един унаследен антиконформизъм сред повечето артисти.
Анонимен автор от Animators Against War
Живеем във времена на сурови икономически санкции срещу Русия, но изглежда, че съществуват и неофициални такива в полето на изкуството и културата. Какво е да бъдеш руски артист в днешно време?
Сега е изключително трудно да бъдеш руснак, който не е съгласен с това, което се случва. Много артисти говорят срещу войната. Като изключим, че те се превръщат в мишена за тяхното правителство, те биват изключвани от международните платформи. Това ги лишава от възможности, които и без друго са все по-оскъдни. Затова и сме много щастливи от отзвука, който предизвикахме с Аnimators Against War. Това доказва, че можем да бъдем чути и разбрани като личности със собствено мнение.
Има ли нещо, което бихте искали да кажете на хората в Украйна?
Това е труден въпрос поради две причини. Първо, не можем и не бихме искали да говорим от името на цялото ни движение. Не защото имаме съществени несъгласия помежду си, – главната идея е изразена в нашия манифест – но тъй като всеки участник има свои собствени чувства и вътрешен диалог по тази тема. Второ, липсва ни подходящ речник: всякакви думи биха били безсмислени в лицето на това хуманитарно бедствие. Единственото, което бихме искали, е тази лудост да свърши.
