Артистът е артист, когато си играе

Колкото и рано да отидеш на месечните pop-up изложби на The Artist at Play (TAAP) в културното пространство “Бобина”, като че ли винаги е вече пълно.

Събитията са притегателна сила за млади и експериментално ориентирани съвременни художници, а основна организационна роля имат Биляна Токмакчиева и Йоана Жечева. Докато подготвят следващото тематично издание на Artist at Play (този път с фокус “Вибрация”) и изложбата “Непознат” на съмишленика си от ден първи Самуил Велев, те звучат все едно са в перфектната креативна позиция: в проекта им има все още нещо диво и не напълно оформено, а същевременно през последните месеци те имат все по-голямо усещане за публика, пазар и конкретни планове как ще развият инициативата си. А здравословната доза идеализъм и необходимото ниво на опит влизат в хармония, за да се получи нещо дори по-добро през 2025 г.

И двете се занимават с живопис – Йоана следва в Националната художествена академия, а Биляна е завършила неотдавна. Платформата им се ражда от желанието им да намерят среда и пространство, в което експериментът, провалът и срещата с публиката да са възможни. “А провалът е страхотно нещо“, казва Йоана Жечева, която в собствената си практика изследва възможните взаимовръзки между живописта, инсталацията и скулптурата. За нея колективът на The Artist at Play създава един сблъсък между творци и публики, с различни гледни точки и среда, от която идват: “За участие са се записвали и хора, които понякога работят в други области или дори не са имали досег с изкуство, нямат ограничения и страхове, нямат усещане за канон, който да следват... и съответно създават много луди работи!”.

Филип Бояджиев по време на пърформанса си I Will Not. Фотограф: Рая Николова

Един за всички, всички за един

Artist at Play започва през март 2023 г., а на първото издание идват изцяло техни колеги от академията, в търсене на нов начин за самоизразяване.

“Идеята дойде от един малък коуъркинг, който посетих в Гранада. Всеки месец той се отдаваше на художници, които да представят и продават работите си, с целта изкуството им да е по-лесно достъпно”, разказва Биляна Токмакчиева, която вижда проекта и като начин да се скъси дистанцията между художниците, които работят във и извън академичните кръгове, а самите те да не се страхуват да изследват нови медии.

“Помня, че когато започнахме, имаше известен страх в артистите да прескочат това, което им е зададено като граници в образованието: страх дали няма да се изложат, най-страшното! С времето започнахме по-често да се виждаме със самите артисти преди изложбите, да обсъждаме, да ги подкрепяме и надъхваме да пробват различни неща.”

Ако в началото публика са предимно техните състуденти, то тя бързо се разширява, като двете казват, че това е до голяма степен заради “Бобина” като място, което събира хора от различни изкуства. От началото на 2024 г. те наблюдават аудиторията на The Artist at Play да се увеличава, а освен чувство на общност, това води до нови предизвикателства. “От януари публиката действително започна да се увеличава. Сега ни е по-трудно именно защото идват повече хора: тези, които ни откриха, се присъедиха към първите, които ни посещаваха. Отделно, самите художници дърпат със себе си нови общности. Това е много яко.”

Ив-Кристиан Ангелов по време на скорошно издание на Artist at Play. Фотограф: Нелия Чалъкова

Всяко издание е тематично, например “Време”, “Инерция”, “Плът”. Това дава спектър, в който показването на определена творба и автор не изчерпва събитието: в рамките на изложбите е имало и музика на живо, предимно в полето на експерименталните електронни и ембиънт жанрове. Последното издание, от края на ноември, в което те събраха работи, интерпретиращи по различни начини думата “вибрация”, включваше и spoken word поезия на живо.

И двете, включително като художнички, са стигнали до равносметката, че наличието на тема дава конкретен хоризонт за работа, провокира към различни решения и към използването на по-нетипични материали. А покрай това и към преодоляване на страха от новите медии. “Първоначално имахме списък с по-общовалидни идеи, но в един момент решихме да поставяме и по-абстрактни теми. Иска ни се в близко бъдеще да вкараме и повече социални и политически проблеми. И да видим какво ще се получи”.

Екипът вече работи и извън София с целта да се постигне артистичен диалог между градовете и общностите в тях: под шапката на The Artist at Play се проведоха събития заедно с пространствата “Бехемот” във Варна и “Гараж” във Велико Търново.

“Какво правим всъщност?”

След всичко постигнато през тази година, през следващата Биляна и Йоана ще направят няколко промени в организацията на експозициите. Те ще се провеждат през месец, за да им се отдаде нужното внимание на фона на разширяващия се кръг на художници, с които работят. Това е в сила и за хората, които им помагат в процеса и според необходимостта стават съорганизатори. “Мислим за проекта по един общностен начин. Ако задачите са разпределени, тогава има по-малък риск той да се разпадне, защото някоя от нас е решила да се развива в чужбина или трябва да остави организацията за малко – казва Биляна. – Когато има повече хора в организацията, това води и до по-интензивна обратна връзка. Учим се през цялото време.” За двете е важно и какъв да бъде балансът между участниците, какво ниво на качество гонят и каква динамика между спонтанността и опита искат да постигнат.

Фотограф: Боряна Пандова

“В първия момент, в който се запитахме какво правим всъщност, стигнахме до основната идея, че мисията на The Artist at Play не е да гради някаква ексклузивност, а да подкрепя младите артисти, които все още нямат самочувствието да покажат работите си”, казва Йоана, която познава усещането: тя първоначално влиза в проекта като един от боязливите художници, преди да поеме и по-организационна роля. Йоана и Биляна обръщат внимание и на това да привличат колекционери към събитията, за да осъществяват откупки на всяко едно от тях, а към всеки от артистите да има индивидуален подход.

Другата им цел за 2025 г. е част от изложбите да бъдат курирани от гостуващи специалисти, като по едно от събитията вече са си сътрудничили с американската кураторка от български произход Хана Иванов. Двете се описват повече като организаторки, отколкото като кураторки, въпреки че са влизали в тази роля.

Това води и до още една перспектива, която им се иска да изследват скоро: “Много си мечтаем да излезем извън България, примерно да се свържем с общностите в Солун и Белград, да организираме обмен на художници между тези градове”, казва Биляна, която вижда излизането и присъствието на местните артисти на други сцени като друго голямо предизвикателство пред всеки, поел по този път. “Те трябва да имат условия да растат. Сцената в София всъщност е малка, тя трябва да се разширява и се надяваме, че допринасяме към това.”

Повече за събитията на @theartistatplay. До 12 декември в “Бобина” може да се посети изложбата “Непознат”, серия портрети на Самуил Велев.