Мирослав Живков е във втората половина от 20-те години на своя живот и вече има страхотни планове как да уплътни останалите поне 100. Като се отдава на изкуството в най-чиста форма - с цапане, с много работа, със съзерцание, със скука дори понякога, но и като го споделя. Затова се е захванал да превърне малка къща в едно старопланинско село в арт резиденция със студио за принт - за себе си, но и за всички визуални или друг тип творци, отворени към вдъхновението, което опростеният и близък до природата живот носи. Той вече е успял в голяма степен и благодарение на онлайн кампания в Indiegogo започва ремонтите. А остатъка си набавя чрез продажбата на принтове, които прави. В него влагат и вярват не само роднините и приятелите, но дори и учителите му - проф. Росен Андреев му дава старинна графична преса, която кротко отлежава в гаража на къщата и чака своя звезден миг да разгърне целия си потенциал и да попадне под ръцете на нови таланти. Мирослав ни разказва какво още си представя и планира за своя оазис на изкуството, който иска да сподели със света.
Как една пространство се превръща в творческа резиденция?
Работя по въпроса да разбера. В началото е нужна просто идея. После да повярваш в нея и стъпка по стъпка да действаш. Аз имах късмета да намеря място, в което да си представя идеята ми възможна. После ми трябваха доста средства за реализирането и направих кампания за набиране на средства в Indiegogo, с която събрах голяма част от необходимите за ремонт на ателието. Сега действаме по логистиката с ремонтната дейност, за да стане то реалност. Това лято почваме.
Как си представяш, че ще протича един ден в NoPoint Atelier?
Според зависи. Не искам да канализирам дейностите на ателието само в една посока. Затова ще се случват различни неща под различна форма. Понякога ще идват деца и ще пробват различни графични техники, а друг път професионални артисти, които ще се вдъхновяват от мястото и ще творят. Тук е много красиво и предразполага да работиш по разни твои си неща, което е хубаво. Надявам се и хората, които идват, да го усетят.
Какви са основните условия за създаване на изкуство в наши дни?
Условия според мен няма. Освен да има какво да ядеш и къде да спиш. Все пак си трябва някакво душевно спокойствие, за да отделиш време за изкуство. После идва въпросът в каква посока ти харесва да твориш. Има хора, които се задоволяват с молив и хартия, други използват огромни халета като ателие. Всичко е относително. Аз искам в ателието да запазя баланса между двете. Едновременно да си близко до природата, да разполагаш с по-малко, но и да имаш графично ателие с всичко необходимо да правиш графика.
Извън изкуството, как се поддържа един такъв проект финансово и организационно?
Организиационната работа е почти най-трудното за мен сега, трябва да говориш с много хора, да правиш проучвания и други не толкова приятни неща. С две думи изисква много труд , но предполагам с всичко е така. Продължаваме!
Какво според теб ще привлече младите артисти в подобна творческа резиденция на село?
Понякога съм на мнение, че трябва да се ограничим от някои неща, за да ни е по-хубаво, а не да добавяме още. В случая е така. Тук няма магазин, няма особено много коли и въобще всичко от града липсва. Времето обаче си тече и селото си има някакъв ритъм, който е доста по-близък до природата. Не разбираш кога какъв ден от седмицата е, защото винаги е еднакво ненатоварено, а по-скоро забелязваш кога идват лястовичките на пролет и как слънцето се измества по хоризонта. Според мен тези неща се отразяват добре на човек.
Животът ни се затваря все повече в затворени кръгове, мрежи, собствени балони. Как да изкараме изкуството на открито?
Както фотографиите вече почти никога не напускат телефоните ни и не стават реални физически обекти, така и изкуството понякога не напуска компютрите ни. За визуалното изкуство обаче според мен е нужен физическият контакт, да се доближим до него и дори да го пипнем. За да го изкараме на открито, може би се изисква малко смелост. Най-вече смелост да отделим от времето си, за да създадем нещо, независимо какви и колко трудности бихме срещнали по пътя.
Каква е връзката между изкуството и средата, в която се създава и съществува то?
Средата винаги ни се отразява по някакъв начин. Зависи и ние доколко и позволяваме, но тя не е просто празно пространство, в което живеем. Тя идва с всичките си особености и характеристики, с които ние си взаимодействаме и от които черпим вдъхновение.
Кои утвърдени вече артисти би поканил да гостуват?
Като за начало бих поканил някои илюстратори и калиграфи от Европа, но не бих се ограничил с имена от сега.
Кое те провокира да се захванеш с всичко това и какво би те отказало?
Провокира ме бързото развитие на идеята ми. Още в началото получих подкрепа от моя преподавател по графика в Германия, който ми обеща графични преси. Около година след това намерих и къщата и нещата се навързаха. Не мисля да се отказвам, докато не видя работеща идеята си. След това се надявам да успявам да си почивам, когато нещо не става, както си го представям, и да продължавам. Обичам да опростявам нещата и в случая го правя, като си казвам, че имам една хубава къща, която искам да споделя с други артисти. Обикновено търсим изход, когато стане сложно.
Какво очаквате да научите за себе си и за хората от това преживяване?
Засега не очаквам нищо, както се надявам и да не се очаква толкова от мен. Правим нещата с любов и се учим от грешките си. Оттам нататък всичко е добре дошло.
Какво се надяваш всеки да вземе със себе си след тази резиденция?
Най-ценното е приятелство. Ако това място създава приятели, бих бил много щастлив.
Вижте как да подкрепите NoPoint Atelier на nopoint.bigcartel.com
