Бетонни морски кошмари

Презастрояването на Черноморието, и в частност на Синеморец, не е проблем, който стои от вчера, но с всяка година се превръща във все по-голям кошмар. Тъкмо като такъв – и в пряк и в преносен смисъл –  го представя късометражният филм на Виктория Павлова „С бетон на море“, дело на младежкото екологично сдружение „Спаси Странджа“. В него главната героиня се разхожда сред морската идилия, за да заспи и да се събуди сред бетонен ад, задавайки си после въпроса дали това е сън или реалност. Другият главен герой е самият Синеморец, заедно с неговите околности. Едно от основните послания на филма е, че кошмарите лесно стават реалност, ако не правим нищо, но все още имаме време да действаме и да спасим каквото е останало от българското Черноморие. По този начин екипът на „Да спасим Странджа“ се опитва да започне конструктивен диалог за недоброто устройствено планиране, което често се извършва в ущърб на природата и на защитените местности.

За режисьорката Виктория Павлова, с която си говорим на следващите редове, това е първи филм, след като завършва НАТФИЗ. В момента тя работи и по проект, който е сред финалистите за „Награда за кино 355“ на Фондация „Стоян Камбарев“. „С бетон на море“ ще се срещне за първи път със своите зрители на 10 април от 19 часа в Дома на киното.

Фотограф: Алина Крумова

Как се стигна до създаването на „С бетон на море“?

Една февруарска неделя, спомням си – много потискащ ден беше, Йоана Чомпалова от управителния съвет на „Спаси Странджа“ ми се обади и ми разказа за инициативата, с която са се заели. Сподели, че това филмче ще е първата стъпка към един доста мащабен проект. Покани ме да го режисирам, а аз приех на драго сърце. Много се зарадвах, оттогава се шегувам с Йоана, че тя е дългоочакваният вестоносец на добри новини. Най-ценното за мен, признавам си, е, че по време на снимачния процес създадохме приятелства. Зарадва ме фактът, че всички в екипа гледахме в една и съща посока, имахме една и съща цел.

С какви предизвикателства се сблъскахте по време на снимките? Има ли някоя интересна история от тях, която бихте искали да разкажете?

Целият процес си беше едно голямо предизвикателство. Имахме твърде дълги снимачни дни, между 12- и 14-часови, умората беше доста тежка, особено накрая. Но Елена Хрант, изпълнителният продуцент на „С бетон на море“, се беше погрижила за всичко нужно, за да се чувстваме максимално комфортно. Най-сложното беше това, че времето в „С бетон на море“ се измерва с хода на слънцето – от изгрева до залеза. Проследява се един ден, а позицията на слънцето беше от критична важност, за да не се разкъса фабулата. Е да, обаче то се движи доста бързо и не чака, затова на нас ни се наложи да го гоним. Операторът Димитър Крумов, много талантлив човек и главен потърпевш от движението на слънцето, се справи отлично в борбата с непрекъснато менящата се светлина и падащите сенки. Това беше ново предизвикателство, с което се сблъсках. Хубавото е, че научих цената на времето. То не трябва да се пропилява, защото всеки миг е безценен.

Фотограф: Алина Крумова

Защо е важна темата за презастрояването на Българското Черноморие и как се спряхте на Синеморец?

Темата е важна, защото консуматорското общество, в което живеем, предлага количество, а не качество. Има хотели, хотели и още хотели, но българите бягат на почивка в чужбина. Вместо да вървим боси по пясъка – едно от най-прекрасните усещания, – ходим по мръсния асфалт. Важно е да се борим да запазим онези природни кътчета, които съхраняват спокойствието. Човек ходи на море, за да се откъсне от сивия град, от вечния шум, от тълпата. Нима някой иска да отиде на почивка и да се озове на същото претъпкано и шумно място, като това, от което е опитал да избяга, само че на 500 километра от дома му? Водата, морето имат пречистващи свойстваспоред много вярвания. Важно е водата, в която плуваме, да е честа, а не в нея да се изливат отходните тръби на хотелите.

Сред природата човек остава насаме със себе си.  Хубаво е да вдигнеш поглед и да видиш хоризонта, безкрая, птиците и слънцето. В природата няма две еднакви неща, всяка тревичка е уникална. Природата е нужна, за да има живот на Земята.  

Защо точно Синеморец ли? Всички ние, творческият екип и екипът на „Спаси Странджа“, от деца ходим на почивка в Синеморец, мястото е силно сантиментално. Все още е едно от малкото кътчета, които не са засегнати в голяма степен от презастрояването. Въпреки, че е надвиснала угрозата това много скоро да се промени, ако не се вземат мерки.

Фотограф: Алина Крумова

Защо не разработихте тази тема със средствата на документалното кино? Какви са предимствата на един игрален филм?

Доста трудно беше да изкристализираме начина, чрез който да повдигнем проблема. Документалното кино е чудесно, има доста предимства. Проблемът е, че хората са мързеливи, свикнали са да е лесно. Тенденцията е да въртят разни 15-, 20-, 30-секундни шаренки видеа, които доставят бърз допамин на мозъка, забавляват го и не го ангажират. Това води до мозъчна атрофия, човек губи критичното си мислене и се плъзга по повърхността, залъгвайки сетивата си. Документалистиката работи с факти, дълги доклади, бавни кадри. И понеже съвременният зрител е нетърпелив, сметнах, че това не е най-подходящият подстъп.

При игралното кино средата е субективна, актьорите пресъздават това, което ти е нужно, кадрите са по-прецизни, работи се със звуковия фон. Импресията цели да създаде впечатление и силно емоционално въздействие, въз основа на нещо преживяно. Сметнах, че е по-добре да вкарам зрителя в състояние, за да усети и съпреживее това, което изпитва Катрин, талантливата актриса, с която снимахме. Универсално е това, че всеки търси спокойствие и се чувства тревожен, когато бъде изскубнат от комфортната си зона. Няма реплики, знаете онази приказка, че една картина струва повече от хиляда думи. Доста рисково решение. Сънят на свой ред още от древни времена се смята за предзнаменование. Друго поверие е, че води към други светове. Често в сънищата хората получават различни послания, които да ги предпазят от нещо. Това се случва и в „С бетон на море“.

Фотограф: Алина Крумова

Каква е ролята на сдружение „Спаси Странджа“ в този проект и как работихте заедно?

Работата ми със „Спаси Странджа“ беше много приятна. Те са изключително кооперативни хора, които много ни помагаха и направиха всичко по силите си, за да ни осигурят нужното за снимки. Ролята на сдружението, и по-специално тази на Йоана от техния екип, беше координационна и логистична. Йоана беше плътно с нас на снимките и ни помогна с всичко, от което имахме нужда, включително продукционни нужди, като това да държи блендата. „Спаси Странджа“ също така намериха медийни партньори и организираха премиерата.

Как да помогнем за опазването на Черноморието от презастрояване?

Има четири важни компонента, за да се помогне да се опази Черноморието. Първият е ангажираност. За да се направи каквото и да е, първо трябва да сме дълбоко заинтересовани от даден проблем. Вторият компонент е информираност. Трябва да се информираме за развитието на различните казуси с презастрояването на Черноморието: какво се прави по въпроса, кое действа и защо и да си вадим изводи. Третият е комуникацията, базирана на факти. Каква информация имаме за проблемите и какви са последиците от тях, ако не се прави нищо. Това е и ролята на този филм, чието послание е, че бетонът, излят на Черноморието, е за сметка на природата, уюта, спокойствието, чистата красота и гледката, което влияе и на хората. Четвъртият компонент, разбира се, е действие. На първо място, действията трябва да идват от държавата. Властимащите трябва да приемат и имплементират закони, но също така да спазват и следят за спазването им. Има начин да се намери златна среда между икономическо развитие и успешен туризъм и защитаването и грижата за околната среда. После идва действието от страна на активни граждани и различни организации, работещи да подпомогнат и убедят властимащите, че тази златна среда я има и е достижима. Накрая идва ред на действията на всеки човек, който има или иска да има имот някъде по Черноморието. Той трябва да се информира, да се убеди, че всичко е природосъобразно, да спазва закона, когато строи, да мисли за природата.

Фотограф: Алина Крумова

Премиерата на „С бетон на море“ е на 10 април от 19 часа в Дома на киното.

Повече на @savestrandzha