Близки срещи с далечното: Албена Тодорова

Албена Тодорова е поетеса и японистка, която от преводач и преподавател решава да стане финансист, живее в Япония, Германия и Англия, преди да се върне в България и пише страхотни ревюта за лютениците, които вкусва.

Какво Ви впечатлява най-силно в източните култури?

Оглушителното, несекващо разнообразие, което ме кара да се чувствам мъничка и невежа. Толкова е лесно да омешаме едни с други различните архитектурни стилове, кухни, мелодии и да лепнем отгоре общия етикет “Азия“, ала отликите между азиатските култури, народи, религии са много повече от приликите.

Кое е най-интересното място на което сте били в Далечния изток и защо?

Стопанство за домати в Североизточен Китай, близо до Чинтао. За да влезем, трябваше да минем през прашасал магазин за земеделски потреби, да пропълзим през тунел, да катерим стъпала – безкрайно интересно и напълно необяснимо. Срещнахме се с безчет изненади по пътя – и заради всички разлики в манталитета, и заради това, че мнозина от домакините ни не бяха срещали никога чужденец, и заради предложението за брак, което получих, без да разбера, в пицария на партера на един от жилищните небостъргачи в един от новите квартали на Чинтао.

За кое бяхте подготвени и кое Ви създаде културен шок?

За нищо не бях подготвена. Заминах за Япония двайсетгодишна, едвам ломотеща три думи на кръст, с наизустени клишета без контекст и всичко ми създаде културен шок. Все още не вярвам в това, че оцелях и цели 20 години работих с японци. Пълна мистерия.

Кои са най-често разпространените погрешни представи за Далечния изток?

Очакването за екзотика. Желанието да наситим сетивата, без да включим разума. Благодарна съм на преводачите на източна литература – Ирина Сотирова, Со Йънг Ким, Светослава Павлова, Дора Барова, Веселин Карастойчев и други, които ни открехват изключително важни врати и прозорци извън клишираните представи. 

Повече във „Фейсбук“ на bembenia и в „Инстаграм“ на @lyutenitza