Бузлуджа - до пръсване на очните дъна

Моята история с Бузлуджа започва още в корема на майка ми. На 2 август 1981 г. тя присъства на откриването на Дом-паметника на БКП като преводач на лидера на Френската комунистическа партия Жорш Марше. Той е почетен гост на тридневните тържества посветени на 90-годишнината на БКП, отложени с повече от седмица заради внезапната смърт на Людмила Живкова. Те съвпадат с честването на 1300-годишнината на българската държава и 70-годишнината на Тодор Живков, чийто образ е включен в мозаечното пано на монумента, като своеобразен подарък за юбилея.

През 2008 г., след няколко години във Франция, започнах снимам паметниците от времето на комунизма, а заглавието на проекта, който прерасна в първата ми фотокнига Forget Your Past (изд. “Жанет 45”, 2012 г.), дойде от графита на ХPOME, изписан с червена боя над входа на паметника.

Докато работех по проекта, се срещнах с архитекта на монумента Георги Стоилов, бивш партизанин и кмет на София, член на ЦК на БКП, автор на още няколко емблематични сгради и приятел с Оскар Нимайер. Когато разбрах, че той не беше ходил на Бузлуджа от откриването на монумента, веднага му предложих да отидем заедно. Когато пристигнахме, заварихме двама души с камион да режат с оксижен огромно парче от останките на металната структура на 12-метровата скулптурна композиция, която някога красяла парадното стълбище на монумента. Вместо да се притеснят от заканата на Стоилов, че ще се обади в полицията, те снимаха номера на колата ни, за да ни намерят, ако създаваме проблеми.

Никола Михов, Дом-паметник на БКП, от серията Forget Your Past, 2008 – 2012 г.

Строителството на Дом-паметника на БКП, разположен на 1440 м. надморска височина, продължава близо осем години. За да се освободи място за основите на съоръжението, върхът е снижен с девет метра, а по-късно в стените му е вградена капсула с послание към бъдещите поколения. През 1992 г. паметникът е одържавен и оставен без охрана, а впоследствие е разграбен, опустошен и оставен да се руши.

Всевъзможните предложения за неговото преустройство се губят в лабиринта на бюрокрацията и често дори не получават официален отговор от държавата. През 1993 г., когато паметникът все още е в добро състояние, канадски предприемач предлага инвестиционен план за превръщането му в модерен конферентен комплекс. През 2008 г. местен бизнесмен иска да вземе паметника на концесия, за да го преустрои в казино с туристически център със ски писти. Две години по-късно офицери от българското сдружение “Джордж Маршал” предлагат го превърнат в “Център за космическо наблюдение на въздушното пространство”. През септември 2011 г. правителството гласува решение да прехвърли собствеността на БСП. Въпреки първоначалния ентусиазъм, най-вече от младежката организация на социалистите, която предлага да го превърне в мултимедиен музей с “въртящо се кафене“, разказващ историята на световния социализъм, партията в крайна сметка го връща обратно на държавата през 2013 г.


Никола Михов, Дом-паметник на БКП, от серията Forget Your Past, 2008 – 2012 г.

В следващите години графитът “Forget Your Past” e заменен, първо с надпис “Never Forget Your Past”, изписан с шрифт, подобен на оригнала, а по-късно от табела с надпис: “Внимание! Влизането строго забранено. Опасно за живота!“. Въпреки това сградата се посещава от стотици туристи, авантюристи, артисти и фотографи от целия свят, които влизат през малка дупка встрани от главния вход. През 2018 г. властите зазиждат всички пролуки и възстановяват денонощната полицейска охрана. Оттогава във вътрешността му вече може да се влезе само със специално разрешение, подписано от областния управител на Стара Загора.

Междувременно с помощта на социалните мрежи и репортажите на световни медии като The Guardian, СNN и Тhe Economist, Бузлуджа се превръща в най-известната изоставена сграда в света. Oсвен по кориците на десетки книги, включително на английското издание на романа на Kапка Касбова – “Граница”, паметникът се появява в холивудски филми, видеоигри, реклами и музикални клипове.

В холивудския екшън Mechanic: Résurrection с Джейсън Стейтъм и Джесика Алба, монументът се пренася на брега на Черно море като имението на американски търговец на оръжие, който трябва да бъде убит от главния герой. В пародийната комедия “Белгийският крал”, номинирана за най-добър филм във Венеция през 2016 г., ансамбъл от български народни певици изпълнява комунистическа песен пред краля на Белгия, в подножието на изоставения паметник. Той се превръща в декор и за популярната украинска постапокалиптична видеоигра S.T.A.L.K.E.R., чието действие се развива в Чернобил.

Между десетките клипове, снимани на Бузлуджа, се открояват видеото към хита на Рита Ора - Bang, в който британската певица препуска с кон от Перник до едноименния старопланинския връх, както и клипа на френската електро група Ödland към песента Après Avoir Décroché les étoiles. В него Бузлуджа е космически кораб, с който тримата музиканти излитат от планетата Ödland, за да се приземят на Земята.


Кадър от филма “Белгийският крал”

Фотографската история на паметника започва още с първата копка през 1974 г., когато Артин Азинян прави първите си снимки като член на местния фото клуб “Искра“. През 1978 г. той е назначен за щатен фотограф на монумента и документира всички етапи от епичното строителство. На него са поверени и официалните снимки на монумента, използвани за картички и пропагандни материали. През 1981 г. Артин е наследен от сина си Бедрос Азинян, който остава на поста до закриването на паметника. По ирония на съдбата, последното важно събитие, което той документира, е заличаването на образа на Тодор Живков от мозаечното пано по заповед на новото партийно ръководство. За сметка на това образът на Живков присъства във всички снимки в последната ми книга “Чупи реже полива“ (изд. “Жанет 45”, 2021 г.), а една от тях е именно от откриването на монумента.

Когато започнах да работя по проекта Forget Your Past, най-популярната снимка на Бузлуджа в Интернет беше кадърът на казанлъшкия фотограф Александър Иванов. Именно той показва паметника на Тимоти Алън - фотограф и пътешественик, познат от работата си по поредицата на BBC Human Planet. Тимоти пътува до България през 2012 г., в разгара на зимата, за да заснеме паметника от делтапланер. Лошото време и гъстата мъгла го принуждават да изчака 4 дни преди да излети. Друга емблематична снимка на покритата със сняг централна зала на моумента е на корицата на книгата на френския фотограф Тома Жорион Silenciо (изд. La Martinière 2013 г.). Заглавието Blizka идва от българскaта дума, на която Тома попада случайно в Google Tanslate. Спира се на нея, защото често кръщава фотографиите си с думи от съответния език и заради сходството и с френската дума blizzard – виелица.


Тома Жорион, Blizka, България, 2010

Бузлуджа е част и от типологичната серия Restricted Areas на известния руски фотограф Данила Ткаченко, с която той печели European Publishers Award for Photography през 2015 г. В нея паметникът попада в компанията на различни изоставени обекти, намиращи се на територията на бившия Съветски съюз: обсерватория, дизелова подводница, антена за междупланетарна комуникация и завод за биохимични оръжия. Призраците на миналото изкачат и от книгата на британската урбекс фотографка Ребека Личфийлд Soviet Ghosts (изд. Carpet Bombing Culture, 2014 г.) Бузлуджа е на корицата, а в описанието на книгата е посочено, че тя е “трогателен документ за ежедневието на съветските хора“. Така желанието да разкриеш тайните, останали под руините на Желязната завеса, понякога се превръща в повторение на познатите клишета за Източна Европа.

За нас остава дилемата какво да правим с паметника, който подобно на останалата част от архитектурното наследство от социализма, си остава горещ картоф, който институциите и политиците си прехвърлят, без да знаят какво да правят с него. В случая с Бузлуджа частичният отговор на въпроса дойде от неправителствения сектор с помощ отвън. През 2020 г. Фондация “Проект Бузлуджа” успя да реализира проект за стабилизиране на вътрешния мозаечен кръг, финансиран от американската фондация „Гети“. Междувременно, като изключение което потвърждава правилото, община Казанлък също се ангажира с каузата за опазването на паметника. През юли тази година специализиран експертен съвет към Министерство на културата гласува решение за обявяването на паметника за недвижима културна ценност от национално значение. Както често се случва и това решение може да се окаже предпоследно, защото решението още не е подписано от министъра на културата.