Катерина Ламбринова е филмов критик и сценарист, редактор в списание “Кино”, креативен продуцент в продуцентското студио на БНТ “Екран” и артистичен директор на различни фестивали, сред които Rhodope International Documentary Film Festival (RIFE), който обединява безплатни прожекции на български и международни документални филми с работилници между студенти и режисьори. След дебютното си издание миналата година RIFE отново ще се проведе в Смолян, този път в последната седмица на юни.
Специален акцент в тазгодишната програма е гостуването на известния немски оператор Борес фон Вайфенбах (оператор на филма “В търсене на Бергман“ с режисьор Маргарите Фон Трота), който ще проведе уъркшоп със студенти по кино от България, Германия, Гърция и Турция. Ще бъде представена и съпътстваща програма “Ново българско документално кино”, а през юли зрители от цялата страна ще имат възможност да гледат безплатно специална селекция от 15 филма на международна онлайн платформа Festival Scope.
1985 - “Коми, хората“, реж. Петър Попзлатев
Документален разказ за безнадеждността на български работници в сибирската пустош. Мозайката от различни истории разкрива житейските динамики на “малкия човешки остров“ насред безкрайната тайга. Филм за тежестта на ежедневието, безсмислието и отчуждението.
1986 - “Дом 8“, реж. Николай Волев
Дързък авторски поглед върху неадекватността на социалната система в грижите й за децата със специални нужди - метафора за абсурдността на живота в социалистическата държава.
1992 - “Неонови приказки“, реж. Елдора Трайкова
Разрухата на ранните 90-те: време на социален и политически хаос и усещане за безпризорност. Централна гара се превръща в дом за изхвърлените от обществото – просяци, проститутки, наркомани и деца от ромски произход.
1993 - “Разкази за убийства“, реж. Иглика Трифонова
Чрез три автентични истории за осъдени за убийство хора, Иглика Трифонова изследва природата на престъплението и разсъждава върху това какво означава наказанието, каква е стойността на смъртната присъда, възможно ли е да се осъзнае вината и има ли път към изкупление.
2001 - “Животът е прекрасен, нали?“, реж. Светослав Драганов
Радикален в своята оголена откровеност, болезнен и ексцентричен като своя централен персонаж филм, който се занимава с необходимостта да се мечтае, дори и когато няма основания за надежда. “Животът е прекрасен, нали?“ предшества друг филм на Драганов, “Живот почти прекрасен” (2013), който допълнително развива историята на братята от една майка и различни бащи Александър, Божидар и Джими.
"Георги и пеперудите"
2004 - “Георги и пеперудите“, реж. Андрей Паунов
Повратен за българското кино филм, който се появява, когато българската филмова индустрия бавно опитва да се рестартира след мъртвото време на 90-те - задава нова посока и нови хоризонти.
2005 - “Невидими“, реж. Константин Божанов
"Коридор 8"
Безкомпромисен и задълбочен документален портрет на шестима зависими от хероин. Във филма на Божанов (по-късно режисьор на игралните “И после светлина” и “Аве”) виждаме другото лице на София – мрачно, жестоко и безнадеждно.
"Коридор 8"
2008 - “Коридор 8“, реж. Борис Десподов
“Пътуващ филм за път, който не съществува”, за колоритната и абсурдна парадоксалност на Балканите, който доказва, че каквото ни свързва, то ни и дели.
2010 - “Малкият принц“, реж. Филип Андреев
Митоманията на Прехода е разказана през личния житейски мит на ексцентричния и многолик Емил-Едуард (или Емил Митов), който се представя за бохем, актьор, интелектуалец и любимец на жените; твърди, че контролира зависимостите си и че баща му е “този, който пренася куфарчетата с червени пари на Запад“.
"Последната линейка на София"
2012 - “Последната линейка на София“, реж. Илиян Метев
“Cinema direct” наблюдение върху ежедневната работа на екипа на една от тринайсетте линейки в София. Многократно награждавания филм на Илиян Метев предлага коментар върху болезненото състояние на здравната система и българското общество.