Дизайн с негативен въглероден отпечатък

Напоследък големият дебат в света на архитектурата и дизайна почти изцяло се фокусира върху оптимизирането на ресурсите. Преизползване и адаптиране на съществуващите сгради, намаляване на отпадъка, интегрирането на екологични материали, или най-общо върху идеята за затворен цикъл.

През последните години тази реторика стана неизбежна – тя активно се застъпва в образованието, политиките и дизайнерските практики. На фона на войните, разрушенията и индустриите с несравнимо по-голям екологичен отпечатък, усилията за устойчивост в дизайна започнаха да изглеждат все по-уязвими, а на моменти дори наивни. Особено съпоставени с мащаба на масовото производство, последствията от урбицида (целенасочено унищожаване на градовете) и неспиращия цикъл на строителството.

Това напрежение между усилията за ”по-зелен” дизайн, разхищението и замърсяването поставя въпроса доколко екологичните подходи могат да се превърнат в реална алтернатива. Инициативи, които търсят неговия отговор, започват да се появяват и у нас – често движени по-скоро от лична етика и отношение към света, отколкото от пазарна необходимост.

Три такива проекта очертават различни възможни посоки: от рециклирана пластмаса, през 3D принтирана глина, до експерименти с мицела като жив материал.

Vavakada RE. Фотограф: Даниела Костова

От пластмаса в нов продукт – стартъпът на Даниела и Владислав Костови

Даниела и Владислав са брат и сестра, родени в Силистра. Събрали опит по света и у нас, те се завръщат в родния си град, за да развиват своя екологичен стартъп Vavakada RE. Целта му е да рециклира пластмасата, като я превръща в полезни вещи.

Идеята идва от Владислав, който има опит в програмирането. Даниела, от своя страна, преминава през няколко университета по архитектура в чужбина, а впоследствие завършва икономика в България с дисертация, посветена на концепцията за нулев отпадък.

”В Германия се запалих по депозитната система и рециклирането. Направи ми впечатление как хората там оползотворяват отпадъка и започнах да проучвам как стоят нещата у нас”, казва Даниела. Исках да продължа и с магистратура, но брат ми каза: ”За какво ти е тази суха теория, дай да го правим на практика” – и така започна всичко.”

Vavakada RE. Фотограф: Даниела Костова

Даниела и Владислав сглобяват оборудването си с помощта на местни майстори и започват да работят. Рециклират основно пластмаса от капачки, които първо сортират по тип и цвят, раздробяват, а след това пресоват в плоскости с помощта на основната си технология. За една плоскост от 1 кв.м са им нужни около 15 кг капачки.

”Не сме открили топлата вода. В България сме първите, но по света има цели общности с подобни работилници. Идеята е да се справяме колективно с пластмасовия отпадък, затова технологията е публично достъпна за всеки, който желае да я използва.“

Засега работят в рамките на възможностите на собствената си преса и се стремят да разширят производството, за да създават по-големи и по-сложни продукти. Произвеждат стенни лампи, но и маси, табуретки и бар столове във формат flat-pack – мебели от плоскости за сглобяване. Пазарът им е основно в Дания, Холандия и Швейцария, докато в България търсенето остава ограничено, защото според тях процесът по рециклиране е трудоемък, а цената – висока.

Vavakada RE, по дизайн на арх. Дана Пейчинова. Фотограф: Даниела Костова

Последната им инициатива е експеримент с рециклиране на капсули за кафе – един от най-масовите източници на твърда пластмаса, за който все още липсват достатъчно ефективни решения за преизползване.

Как Явор Фролошки “отглежда” лампи от гъби

Освен връщането на отпадъка в нов цикъл съществуват и други подходи за създаване на екологични продукти. Един от най-популярните такива материали с приложения в дизайна и архитектурата е мицелът – кореноподобната мрежа на гъбите, която може да свързва органични материали в биоразградим композит.

Лампите от мицел на Явор Фролошки. Фотограф: Беатрис Кранц

В търсене на устойчиви подаръци за клиентите на семейната си компания Явор Фролошки попада на видео за съвременни материали и това пробужда интереса му към био материалите. Първата суровина поръчва от чужбина и с нея експериментално разработва лампа. Впоследствие осветителните тела се превръщат в основно направление на работата му и днес той произвежда над десет различни модела под бранда GrownSpot. Работата с мицел задължително преминава през калъп – в началото той ги изработва ръчно, а по-късно оптимизира процеса чрез 3D принтиране. Готовата смес се поставя в него, дава му се време да се развие, след което се изважда и се оставя в контролирана влажна среда, за да образува външна обвивка.

Явор работи основно по нишови проекти, като наскоро разработва лампи за ресторант с устойчива концепция в Германия. ”В България интерес към работата ни има, но често е съпроводен с резерви. Ние не продаваме просто лампа, а продукт с идея и отношение към околната среда“, казва той. Мицелът позволява производство с минимален ресурс. Материалът е на база индустриален коноп – култура, която абсорбира повече въглероден диоксид, отколкото отделя, а самият продукт е 100% биоразградим.

Явор Фролошки. 

”Мицелът има голям потенциал и при опаковките – сектор, който е сред основните замърсители. С натиска на Зелената сделка се очаква приложението му там да се разшири“, споделя Явор. ”Материалът работи, но трябва време и инфраструктура, за да стане по-познат, приеман и достъпен.“

Глината среща технологиите – за “дигиталния занаят” на Даниела Солуева

Суровината, с която Даниела Солуева работи в своите технологични експерименти, не е нито отпадък, нито жива материя, а добре познатата и използвана от хилядолетия глина.

Даниела завършва архитектура в Техническия университет в Щутгарт, известен с иновациите си в материалознанието. В неговите лаборатории се разработват и тестват едни от най-иновативните материали и биокомпозити. Там тя работи едновременно с дигитални технологии и материали с природна основа – като мицел и биолатекс от суров каучук. След завръщането си в България постепенно насочва вниманието си към глината като материал, който е както достъпен, така и познат през традицията – с използването му тя среща естествената локална суровина с бъдещето и технологиите.

Лампите на Даниела Солуева. Фотограф: Зекие Емин

Даниела разработва серия лампи от 3D принтирана глина. ”Опитите ми са напълно контраинтуитивни на това как обикновено се оформя глината. Тя се фомира чрез компресия, а в работата си аз я карам да провисва и да се държи като еластичен материал.“ Структурата наподобява на плетиво – редуването на тънки нишки от глина създава визия близка до текстил, която има и конструктивни свойства.

Серията ѝ се вписва в разбирането, че в бита си ние вече имаме достатъчно: можем да използваме наличните в природата материали по-ефективно в изграждането на нещо ново. Даниела вижда оптимизацията на вече съществуващото като ключов елемент: ”Особено в контекста на строителството, което е сред най-големите източници на вредни емисии.“

Според нея 3D принтирането позволява бързо изпробване на различни форми и улеснява експеримента и тестването на границите. Даниела определя работата си като ”дигитален занаят“. ”Аз не съм керамик и мисля повече като архитект. Тази работа изисква добро разбиране и на дигиталния процес.”

Лампите на Даниела Солуева. Фотограф: Зекие Емин

Нишата на подобни продукти в България остава ограничена и според нея потенциалът е по-скоро в глобалния пазар. Продуктите от 3D принтирана глина изискват минимално количество енергия и ресурси. ”Това са решения, които са едновременно достъпни, персонализирани и с нисък отпечатък върху околната среда и вярвам, че именно тези качества са важна основа те да станат по-масово достъпни.“

Повече за трите стартъпа ще намерите на @vavakada.re, @grown.spot и @danielasolueva.