Родена е в Пловдив преди 36 години, но от 26 живее, учи и твори в Лондон. Тя е композитор от световна класа. Нейна музика звучи във филма на Жан-Люк Годар „Adieu au langage”, хореографията „Anima” на Рафаел Боначела за Sydney Dance Company, кaкто и по множество фестивали за класическа музика по света. Композициите й се изпълняват от различни състави, звучат в ефира, в катедрали и под формата на звукозаписи като „Колекцията от английски химнове”, където е нейната „Възхвала” в чест на Елизабет II. През 2014 първият й албум „String Paths” (в каталога на ECM Records) бе номиниран за „Грами“ - наградите, които всички познаваме като еталон. Но зад гърба й стоят още десетки престижни международни отличия и хвалебствия за композициите й в издания като New York Times и Washington Post. През следващите три години ще е щатен композитор към Концертния оркестър на Би Би Си, който освен нейни досегашни творби ще изпълнява и новите й произведения по поръчка на BBC Radio 3. Това се случва, след като неотдавна стана и първата жена, назначена като композитор в катедралата на град Труро. Миналата година по повод чествания на 400-годишнината от смъртта на Шекспир написа кантатата „Безсмъртният Шекспир” и по всичко личи, че мястото никога няма да стига за всичко, което може да се каже за нея.
ПРЕЗ 2015 Г. ВИ НАРЕДИХА СРЕД 10-ТЕ СЪВРЕМЕННИ КОМПОЗИТОРИ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА НА КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА. КАК СЕ ПРОМЕНЯ ВСЪЩНОСТ ТОЙ?
Всяко ново поколение пренася част от своята действителност в изкуството. Живеем в забързан и наситен свят и това няма как да не се отрази и в музиката, която се пише. Търсим успокоение, имаме нуждата да знаем, че и други имат подобни чувства и мисли, макар да не се срещаме на живо толкова с тях, а да контактуваме виртуално. Намираме сродни души в звучението на музиката.
КОГА ЕДИН МУЗИКАНТ СЕ ПРЕВРЪЩА В КОМПОЗИТОР?
Музиканти сме всички - певци, диригенти, композитори, изпълнители. Всички ни вълнува абстрактния език на музиката и как можем да го предадем на публиката. При композиторите има добавеното желание да изразим нещо лично, да добавим наш език или словоред и предаваме това желание на изпълнителите и интерпретаторите, които да съживят нотите от страницата.
Добринка Табакова, снимка: Светослав Николов
КОИ ДУМИ НА ВАШ УЧИТЕЛ ВИНАГИ ЩЕ ПОМНИТЕ?
През 1995 г. ме приеха в престижния летен курс във Франция - „Centre Acanthes”. В него участваха студенти от големите европейски консерватории, а аз бях на 15 години - най-младата сред избраните. Сред поканените композитори, които водеха курсове и лекции, беше гръцкият архитект и композитор Янис Ксенакис. Харесвах музиката му, пишеше забележително за перкусии - направо изграждаше произведенията си със звуци. Успях да имам среща с него и да му покажа произведенията, които бях донесла. Стилът ми още тогава, не само заради възрастта, се различаваше от този на другите студенти. Той разгледа нотите, погледна ме и каза: „Не се страхувай да си различна!”
КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В РАБОТАТА ВИ?
Като собствен „началник” трябва да съм стриктна с времето си, да планирам и да съм организирана. Да комбинираш творческа работа с действителните и ежедневни задачи си е предизвикателство.
КАК СЕ РАЗВИХА КОМПОЗИЦИИТЕ ВИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ?
Както всеки характер и музиката добива нови слоеве и дълбочини, самоопознаване, надграждане. Без развитие е трудно да растеш.
снимка: Sussie Ahlburg
ТРЯБВА ЛИ КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА ДА СТАНЕ МАЛКО ПО-МАСОВА И ЗАЩО?
В основата си класическата музика има много дълбоки човешки истини. Те са всеобхватни и няма нужда да бъдат „олекотени за консумация”. Силно вярвам обаче в добре представената музика. Миналата година представих собствени творби в родния ми град Пловдив. Това бе повече от час музика, която публиката няма как да е чувала. Често правя презентации преди или по време на концерта. Този път също говорих за всяко произведение преди да бъде изпълнено. Без да се използват професионални термини или дълбоки теоретични анализи на произведенията - просто човешки разговор за идеите зад всяко произведение. Смятам, че би било от полза изпълнителите и композиторите да представяме по този начин музиката. Вярно е, че тя трябва да говори сама за себе си, но от опит виждам, че една лека насока никога не пречи.
А КАКВО МОЖЕ ДА “ОТВОРИ” МЛАДИТЕ ХОРА КЪМ КЛАСИКАТА?
Снизходително е да се говори, че едни са „отворени”, а други - не. Ако си бил потопен в класическата музика от малък, няма какво много да мислиш, тя си е един език, към който вратата ти е отворена. Трябва да има повече редовни посещения на концерти за деца - колкото по-малки, толкова по-добре. Подобно на много страни, доста от оркестрите у нас имат подобни схеми, с които класове и групи от детски градини посещават техни репетиции и концерти. Това е важна инициатива, която трябва да продължава. За тези, които ги вълнува, това ще е чудесно запознанство и надявам се, ще стане част от живота им.