Джун Йошида отдавна няма нужда от представяне. Името му, което си е съвсем японско като баща му, се е превърнало в софийска емблема за душа, отдадена на добрата храна. След като преди няколко години ни поглези с изпипани ястия за маса в “Щастливото прасе“, с половинката му Рене продължиха да споделят своите весели домашни рецепти онлайн във FunKooks, a междувременно избиха пилето в Pop-Up Chicken на “Шишман“. Между обичайните занимания като съставяне на списък за пазар, кроене на рецепти, мариноване, кълцане, заготовки, баскетбол и смешки с Рене, го хващаме да ни просветли какво се готви в софийския дом на един японец по време на соца, лее ли се соев сос навред из Азия и какво му куца на сушито у нас.
Кои са най-ранните ти спомени, свързани с храна?
Когато баба ми правеше бухти, нервозни кюфтета (да, истина), пържени картофи и най-яките лозови сарми, папа (баща ми) – къри, а мама – тонкацу и всякакви домашни неща.
Когато усети, че ще се занимаваш с това професионално?
Доста късно. Имам (почти) друго виШУ. Демек – бях на 26-27.
Усещаше ли се японското влияние в домашната ви кухня в детските ти години?
Да, беше си 50/50. Че и повече.
Откъде се набавяха тогава специфичните продукти за видовете азиатска кухня или рецептите се адаптираха към местните продукти?
Аз съм израснал в дивия соц. Просто нямаше. Идваха пратки от Дюселдорф, където е най-голямата японска диаспора в Европа. Два пъти в годината имаше и контейнери от Япония. Баща ми беше дете, родено по време на Втората световна война, и зареждаше продукти като за ядрена война.
Кои са специфичните продукти, които според теб все още липсват или са твърде сложни за набавяне?
Почти всичко има. Е, пресни билки като шисо или тай босилек се набавят по-трудно, а други такива няма. Пресен, пресен джинджифил, прясно уасаби, пресен кафир лайм и галангал няма, но изборът е все по-голям.
Кои са най-честите грешки, когато стане дума за източна кухня?
Че всичко се слага под една шапка. Човек трябва да има малко по-задълбочени познания за една кухня, за да може да експериментира.
Кое е най-японското ястие според теб?
Суши е най-познатото. Иначе са много: темпура, каре райсу, тонкацу, яки соба…
Приготвя ли се правилно сушито тук и къде според теб е основната грешка?
Ами сушито е 90% ориз, а той почти никъде не е приготвен както трябва.
Кои са най-досадните генерализации, когато става дума за източна кухня?
Всеки тип генерализация ме дразни. Само като видя съчетанието “азиатски сос” и откачам. Какво значи това? Корейски, тайландски, индийски? Почти винаги е нещо със соев сос или сладко чили. Ад.
Когато искаш да си приготвиш нещо бързо и лесно, което да те пренесе в Далечния изток, първата ти асоциация е...?
Каре Райс. Японско къри с варен ориз.
Твоите фаворити сред местата в София, които предлагат автентични варианти на рецепти от Далечния изток? “Мияби“, “Тай Бокс“, “Шеф Виет“, “Сен Виет“, “Юн“.
Какво от традициите на уличната храна от Далечния изток е "далечно" на уличната храна у нас?
Генерално, уличната храна идва от там. Тук такава няма все още.
Ритуалите на хранене, от които да се поучим?
В Япония конкретно, човек винаги благодари, преди да започне и след като приключи с храненето. Никога (и това е в цяла Азия) пръчиците не трябва да се забиват в ориза, фидето и т.н. Винаги възрастният сипва питието на по-младия. Ако сте компания, просто сипвате на другия човек. И моля, не слагайте соев сос върху бял ориз.
За още храна и добри идеи за храна от Джун и Рене Йошида посетете @FunKooks и Pop-Up Chicken.