Eaten: журналистика на бавен огън

Емелин Руд е “човекът-списание” зад Eaten – широкоформатно издание, основано през 2017 г., което излиза три пъти в годината. Eaten е сред медиите, които иновативно представят взаимовръзките между храната и ежедневието преди и сега, често с богато илюстрирани страници, в които архивният материал понякога се превръща в колаж.

Всеки брой е различно дълбоко потапяне в историята на храната, как различни ястия и традиции се развиват в отделни части от света, как кухнята се променя според политически, обществени и религиозни процеси. И като цяло, защо ядем това, което ядем, защо пием това, което пием, и как то попада на масата ни. Най-новият и току-що отпечатан 21-ви брой събира истории, които изцяло се занимават с историята на печивата.

“Екипът на списанието всъщност съм основно аз, така че ритъмът на работа зависи според времето и какво е останало като свободно пространство в мозъка ми в съответния момент”, казва ни Емелин Руд, чието любопитство към света започва от малка. Родена е в Щатите, но поради дипломатическата работа на майка си, само десет дни след раждането си вече е другаде. През годините живее в Китай, Пакистан, Индонезия.

Започва да пише за кулинария в Time и Vice, изучава социални науки в Харвард, завършва докторантура в Кеймбридж, в която изследва как периодите на недостиг на рибени продукти се отразяват на американските домакинства и навици, работи като пиар в ресторант в Ню Йорк.

Междувременно издава и дебютната книга Tastes Like Chicken: A History of America's Favorite Bird (2016 г.), в която проследява отглеждането на пилета във времето, рязкото разширяване на хранителната индустрия около тях в Щатите, как пилешкото навлиза в бързата кухня и как това завинаги променя навиците на американските домакинства. Надникването в миналото е нейният основен фокус: преди да създаде Eaten, тя не харесва как всичко, което трябва да пише за други медии, трябва да е обвързано с актуално събитие или да гони определена тенденция на деня.

Шампанско и сълзи

“Спомням си, че четвъртият брой беше най-труден, преломният момент в историята на списанието. Да намираме интересни истории никога не е било проблем – историята на храната е неизчерпаем източник и имах късмета да намеря автори, които са толкова отдадени на темите, – но финансовите и икономически реалности на това да издаваш независимо списание на хартия са изключително предизвикателство”, казва Емелин.

Тя започва Eaten чрез успешна кампания в платформата за групово финансиране Kickstarter, но средствата привършват след третия брой. “Нямаше как вече да плащам за дизайнер и международно дистрибутиране. Майка ми започна да пакетира и изпраща броевете, а аз станах и дизайнер на списанието. Така работихме в продължение на година, преди да имам увереността отново да сформирам нещо като екип.”

Въпреки че Eaten излиза три пъти в годината, усилията по него са постоянни. “Имам странична работа, която за щастие е достатъчно гъвкава като график, но все пак има и граница колко продуктивен може да е човек за един ден. За да си улесня живота, обикновено се фокусирам върху конкретния брой и не преминавам към следващия, преди да сме завършили настоящия. Всеки отнема по около четири месеца, в които влизат проучвания и подготовка, пет-шест седмици са отделени само за писане и редактиране. Междувременно се впускам в търсене на архивните изображения, които препращам на нашата прекрасна дизайнерка Брит Никълс.”

Емелин казва, че когато се рови из публично достъпните архиви, винаги е малко или много като търсене на сляпо, сравнява го с лов в дигитална среда. “Всъщност в архивите виждаме едно неравно представяне на света – трудно е да достигнем до изображения или илюстрации за това как коледният щрудел е бил приготвян в Индия или каква е била древната агрикултура в Близкия изток.” Често излиза трудността как да превърнат визуалното не в буквална илюстрация към историята, а в нещо по-универсално. “Обикновено в тези случаи казвам на Брит: просто го направи странно. И така в крайна сметка в списание за храна имаме много малко снимки на храна и много от всичко останало, което прави външният вид на изданието доста интересен.”

Осолете по свой вкус

Ако “да пишеш за музика е като да танцуваш за архитектура”, то какви са основните предизвикателство при писането за храна? “Трудно ми е да коментирам какво е да следиш това, което се случва тук и сега, но когато става въпрос за миналото, мисля, че всичко опира до начина, по който прокарваш собствена линия в историята. Например може да разкажеш пицата от икономически ъгъл: защо се е появила и се е наложила, може да го направиш и от технологически: как се приготвя във времето.”

Емелин вижда работата си като редактор в изкристализирането от кой ъгъл авторът да погледне към определена тема и как тя може да бъде предадена по максимално фактологичен и исторически верен начин. “Но накрая резултатът никога не е съвършен – всяка история оставя и по нещо недоизказано, но се надявам да предлагаме интересни и добре написани истории.“

В момента Емелин Руд живее и работи в Париж. Въпреки че страните, в които е била, предлагат твърде голямо разнообразие на културни пластове, за да бъдат сравнявани, тя вижда нещо общо в начина, по който хората смятат някои неща за “свои”, а други за “чужди”: “Интересно е как и в САЩ, и във Великобритания, и във Франция, има много развита, концентрирана и систематизирана промишленост, но обществените дискусии за храната са тотално различни и това идва от различните митове, които отделните държави създават за кухнята си. Понякога тези митове украсяват историята на определена национална кухня, а понякога ни пречат да водим по-отворени разговори около храната.”

Някои броеве на Eaten: The Food History Magazine може да се намерят у нас на paperpages.bg и в книжарница “Махала”. Повече на eatenmagazine.com.