ИМКО-1, първият персонален компютър, произведен в България, 1982 г. / Снимка: БТА/архив
Нова електронна генерация
Акценти от ранната история на компютърното образование и програмирането в България
01 ноември 2022
“През последните години компютърът получи широко разпространение в социалната сфера като безпристрастен съветник на възрастните, занимателен събеседник на младите, достоен партньор в игрите на децата”, пише в статията “Компютъризирана класна стая” в брой от 1986 г. на списанието “Компютър за Вас”, издавано от Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз.
В броеве, често с футуристичен дизайн, за новите технологии се говори почти като за извънземен организъм, който безспорно ще доведе до развитие и сплотяване на обществото. “Електронизацията и най-вече 12 компютъризацията на народното стопанство е един от основните фактори за осъществяване на повсеместна интензификация най-вече в онези производства, които имат решаващо значение за развитието на икономиката.”
ОТ ВИТОША КЪМ ПРАВЕЦ
“Витоша”, първият български компютър, се появява в 1963 г. (след полски, немски, чешки, румънски, съветски машини) и е създаден в Математическия институт на БАН.
В един от броевете на “Компютър за Вас” “Витоша” е определен като “свидна рожба” и “първа лястовица” на българската електроника, а калкулаторът “Елка 6521” е определен като “най-добрият в света”. След първоначалните бавни темпове България прави солиден скок в технологическото си развитие, най-вече благодарение на Иван Попов (1907-2000), професор и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София, както и член-кореспондент на БАН.
Именно под негово влияние през 60-те България взима японския лиценз за правене на компютри, започва да строи мощности за изработване на дискове и лентови памети. “С последното ние си извоюваме солиден процент от производството на машини в целия блок. Тежестта на това производство в общия дял на индустрията е много голям за нашата малка държава, което е и част от това, че има такова бързо и солидно образование в областта, особено през 80-те”, казва Виктор Петров, който преподава в САЩ и е от малкото хора, които са писали в детайли на английски за ранната фаза на програмирането в България.
В броеве, често с футуристичен дизайн, за новите технологии се говори почти като за извънземен организъм, който безспорно ще доведе до развитие и сплотяване на обществото. “Електронизацията и най-вече 12 компютъризацията на народното стопанство е един от основните фактори за осъществяване на повсеместна интензификация най-вече в онези производства, които имат решаващо значение за развитието на икономиката.”
ОТ ВИТОША КЪМ ПРАВЕЦ
“Витоша”, първият български компютър, се появява в 1963 г. (след полски, немски, чешки, румънски, съветски машини) и е създаден в Математическия институт на БАН.
В един от броевете на “Компютър за Вас” “Витоша” е определен като “свидна рожба” и “първа лястовица” на българската електроника, а калкулаторът “Елка 6521” е определен като “най-добрият в света”. След първоначалните бавни темпове България прави солиден скок в технологическото си развитие, най-вече благодарение на Иван Попов (1907-2000), професор и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в София, както и член-кореспондент на БАН.
Именно под негово влияние през 60-те България взима японския лиценз за правене на компютри, започва да строи мощности за изработване на дискове и лентови памети. “С последното ние си извоюваме солиден процент от производството на машини в целия блок. Тежестта на това производство в общия дял на индустрията е много голям за нашата малка държава, което е и част от това, че има такова бързо и солидно образование в областта, особено през 80-те”, казва Виктор Петров, който преподава в САЩ и е от малкото хора, които са писали в детайли на английски за ранната фаза на програмирането в България.
Завод “Аналитик” Михайловград, 1987 г. / Снимки: БТА/архив
След като през 70-те компютри се показват пред публика, през 80-те се зараждат и компютърните клубове, а по същото време навлиза и серията персонални компютри “Правец”. През 1979 г. се дава началото на разработването на българските микрокомпютри. Година по-късно в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН са произведени първоначалните модели (Индивидуален Микро Кoмпютър ИМКО), само в 3 екземпляра. Водещи фигури тогава са инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев.
Завод “Аналитик” Михайловград, 1990 г. / Снимки: БТА/архив
ИМКО-1 е представен в 50 броя през 1981 г. Следва ИМКО-2, в 300 бройки и базиран на Apple, което води до шегата, че ИМКО означава Иван Марангозов Копира Оригинала. Според проучванията на дигиталния музей AMuseum.bg, в този период властта съсредоточва сили към завода “Сашо Кофарджиев” край гара “Искър” в София, в който започва цех за произвеждане на електронни устройств под директорството на Спас Ригов. През 1982 г. е представен “Правец 82”, който на следващата година е разпространен в 500 броя, през 1984 г. достига до 2500, а през 1985 г. до 18 хиляди. Според AMuseum бройките са стигали най-много до 60 хиляди на година през останалата част от десетилетието. Поради контрола на властта над официалната информация, част от данните остават спорни.
ПРОГРЕСЪТ – МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИЯТА И ПОЛИТИКАТА
Технологическото развитие се превръща в платформа за пропагандиране на близостта между страните зад Желязната завеса. То е “доказателство“ за “правилната” политика на БКП, въпреки постоянните икономически трусове. Обещание, че технологическият прогрес е равен на социален, въпреки малката възможност да се докосваш често до компютър.
Корица на сп. „Компютър за вас” / Реклама на „Правец” от 1987 г. / Реториката около компютрите наподобява говоренето за изкуствен интелект - като нещо, което ще ни помогне в дома, ще ни развлича и помага в ежедневието / Източник: abva.bg
ИМКО-1 е представен в 50 броя през 1981 г. Следва ИМКО-2, в 300 бройки и базиран на Apple, което води до шегата, че ИМКО означава Иван Марангозов Копира Оригинала. Според проучванията на дигиталния музей AMuseum.bg, в този период властта съсредоточва сили към завода “Сашо Кофарджиев” край гара “Искър” в София, в който започва цех за произвеждане на електронни устройств под директорството на Спас Ригов. През 1982 г. е представен “Правец 82”, който на следващата година е разпространен в 500 броя, през 1984 г. достига до 2500, а през 1985 г. до 18 хиляди. Според AMuseum бройките са стигали най-много до 60 хиляди на година през останалата част от десетилетието. Поради контрола на властта над официалната информация, част от данните остават спорни.
ПРОГРЕСЪТ – МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИЯТА И ПОЛИТИКАТА
Технологическото развитие се превръща в платформа за пропагандиране на близостта между страните зад Желязната завеса. То е “доказателство“ за “правилната” политика на БКП, въпреки постоянните икономически трусове. Обещание, че технологическият прогрес е равен на социален, въпреки малката възможност да се докосваш често до компютър.
Корица на сп. „Компютър за вас” / Реклама на „Правец” от 1987 г. / Реториката около компютрите наподобява говоренето за изкуствен интелект - като нещо, което ще ни помогне в дома, ще ни развлича и помага в ежедневието / Източник: abva.bg
И все пак не всичко в комуникирането на тези успехи е пропаганда: “Самото списание “Компютър за Вас” е често и форум за критика – например за това, че има солиден интерес към компютрите, но почти е невъзможно или непосилно да купиш “Правец” за домашно ползване; или за това, че партията пропагандира този научен и технически успех, а не доставя достатъчно”, казва Петров.
Завод “Аналитик” Михайловград, 1990 г. / Снимки: БТА/архив
В условията на българското преустройство през 80-те и разрешението за някаква частна дейност в самия край на десетилетието се появяват първите частни компютърни фирми или колективи, които се занимават със софтуер за ведомства (като “Авангард”). Много от тях са извън София: в Пловдив, Варна, Бургас.
Виктор Петров живее в Ноксвил и преподава в Университета на Тенеси. По време на докторантурата си той развива по-дълбок интерес към темата. “Бях във факултет, който много застъпва така наречената ”глобална” или “транснационална” история, и преподавателите винаги се опитваха да ни насочат към теми, които излизат от тесните рамки на националния наратив.”
В началото Петров фокусира проучванията си върху национализма по време на тоталитарния режим (1945-1989) в България и шпионажа в Източния блок, a в хода разбира как митовете около “бащата на компютъра” Джон Атанасов, историите за нашата “нация техническа” и компютрите “Правец” са напълно непознати за повечето хора на Запад.
“Преориентирах дисертацията си и открих колко глобална става историята на България, когато я погледнеш по този начин: желязната завеса изчезва донякъде, българският социализъм и мечтата му за утопичен хоризонт стават по-интересни, а и темата засяга отношенията на България не само със СССР, но и с държавите от “световния Юг” като Индия, Египет, Виетнам.”
Снимки: БТА/архив
Любопитен факт е, че в края на 80-те “Правец” започва да се произвежда отчасти в Ташкент, тогава в СССР, сега столица на Узбекистан, а през 1990 г. компютрите са предвидени за широко разпространение и производство в арабския свят – нещо, което според историческите данни в AMuseum се проваля покрай войната в Ирак през 1991 г.
Първите компютърни зали тръгват в софийските училища в началото на 80-те, но към 1987 г. вече има 530 клуба из страната, включително български компютърни клубове в Ханой, Пхенян, Хавана, столицата на Етиопия Адис Абеба, както и Москва, Санкт Петербург, Киев и Харков, които обикновено са позиционирани в консулства.
Краят на тоталитарния строй и началото на т.нар. преход са маркирани от появата на Dark Avenger, който насочва международното внимание към България като страна, от която произлизат голяма част от компютърните вируси. През април 1988 г. “Компютър за Вас” му посвещава брой, а две години по-късно за него пише New York Times. Един от много вируси, за които се смята, че произлизат от него, се нарича “Номенклатура”, а в съобщенията му има препратки към хеви метъл песни, като по едно време разпространява и съобщението I want to travel. Активността му затихва в самото начало на 90-те.
За Виктор остават много неизяснени въпроси. “Какво става с активите на тези предприятия, както и свързаните фирми в чужбина, създадени и от Държавна сигурност? Кой и как става “капиталист” още по времето на късния социализъм, как се става част от тази авангардна индустрия, която има допир не само със технологията на Запад, но и с бизнеса и общите промени в световната икономика от края на 70-те нататък? В този аспект историята на българската електроника преминава плавно към още актуални теми за българската политика и икономика”, завършва Петров.
ВИЖ ПОВЕЧЕ НА BULGARIANIT.VIJMAG.BG