През 2008 г., година след приемането на България в Европейския съюз, липсата на достатъчно и качествено сценично съдържание от такът тип поражда създаването на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик” (Antistatic).
През 2008 г., година след приемането на България в Европейския съюз, липсата на достатъчно и качествено сценично съдържание от такъв тип поражда създаването на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик” (Antistatic). Разговаряме за неговото минало, настояще и бъдеще с основателите му Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев.
Да се върнем за малко към началото: Каква беше вашата лична мотивация и необходимост да съществува фестивала Antistatic през 2008 г, когато се провежда първото му издание?
Стефан А. Щерев: Първото издание на фестивала се проведе в едно много особено време. Година след приемането ни в ЕС, чувствахме, че не само в София, но и в страната няма фестивал с такова съдържание - не просто танцови продукции, а смели сценични опити, проведени от артисти, които търсят свои пътища и начини. Трябва да сме наясно, че историята на трима ни е обща, споделена в един дълъг период от време. Театър „4ХС“ през 90-те ни беше научил да сме като артистите, които канехме и каним. Естествено се припознавахме и затова проблемът с мотивацията ни никога не е стоял. Ние нямахме „мениджърски” интерес. Основният мотив и движеща сила на „Антистатик“ беше и е: прави се от артисти за артисти.
Какви бяха основните предизвикателства в началните му години и какви са те сега? Какво се промени за това време от 2008 до 2021 г.?
Ива Свещарова: Първите няколко години се оказаха ключови за бъдещето на фестивала. Трудностите, с които трябваше да се справяме, бяха от различно естество – изключително слабо финансиране, липса на пространства за представяне на танц, неяснота около понятието „съвременен танц”. Въпреки всичките препятствия, с всяко следващо издание виждахме, че местната професионална сцена и публиката имат нужда от фестивал като „Антистатик“. Това се превърна в основната ни мотивация да опазим фестивала и да търсим различни подходи за разширяване на формата му. Първото издание на „Антистатик“ се осъществи само с български представления, а второто вече включваше международни танцови продукции. Досега сме показали повече от 160 международни и български представления, а през 2012 г. основахме и образователната платформа „Без дистанция”. Всяка година тя предлага различни работни ателиета, семинари и лекции, които имат за цел да създадат среда за обмен на знания и опит между български и международни танцови артисти и теоретици. Въпреки постоянната усилена работа на фестивала и на свободната творческа сцена у нас, все още липсват стратегически подходи за развитие на културата в България. Сцената работи с много ограничени финансови ресурси, което все още се пренебрегва от местните финансиращи институции като проблем. Ако това продължава така, има голяма опасност свободната сцена да рухне и всичко направено досега да е само загуба на енергия, труд, креативност и мечти.
Списание за танц
Една от основните цели е да представяте едни от най-новите тенденции и имена в съвременния танц и пърформанс. Какви са основните ви критерии при подбора на участниците?
Вили Прагер: От самото си създаване преди 14 години фестивалът „Антистатик” има за цел да показва на българската публика най-новите и експериментални течения в съвременния танц и пърформанса. Авторският подход при разработване на избраната тема силно ни вълнува. Не обичаме да представяме „копия на копието”. Танцът има и свои чисто географски специфики. Затова се стараем да показваме представления и танцови практики от Западна Европа, от Балканите, от Азия , а последната година и от САЩ.
Уроците от пандемията, които ви се наложи да си вземете занапред и имате ли идеи как да преодолявате подобни "сътресения" в бъдеще?
Стефан: Пандемията ни научи, че Фейсбук артистите, Зуум представленията, диван танцьорите и Инстаграм поетите не са форма, която създава. Всички тези формати бяха един взаимно приет компромис, с огромен толеранс от страна на публиката. Уплашени от световния локдаун, хората имаха нужда да се чувстват свързани и заедно. Дори сред недобре сниманите и показвани концерти, представления, сола и т.н. Научихме се, че живото изкуство трябва да се съхранява, пази и поддържа - институционално също. Знаем, че ще се приспособим към всякакви условия. Не ни плаши нищо. Само апатията.
Всяка година имате тема. Как се заражда тя и на какъв етап идейно за следващия фестивал?
Ива: За всяко издание на фестивала избираме слоган, с който споделяме определени мисли или становище около нещо, което силно вълнува както нас, така и публиката. Слогънът на изданието от тази година беше ВСЕ ПО-БЛИЗО, с което искахме да възстановим прекъснатата връзка с публиката през последната година. И НА ЖИВО да съпреживеем силата на изпълнителските изкуства, в тяхното случване тук и сега, в съкровения ритуал на съвместното присъствие на изпълнител и зрител.
Фотограф: Диляна Флорентин
Кои са интересните тенденции в този вид изкуства, чието развитие с интерес наблюдавате и следите?
Вили: Съвременния танц е силно социално изкуство. Той често размишлява върху актуални обществени проблеми, формулирайки ги в сценично произведения. Силно развитата драматургична линия е изключително важна, макар и в крайния резултат да изглежда минималистична. Също така самият процес по създаването на едно авторско произведение дава ярко отражение върху крайния резултат, който зрителите виждат на сцената. Съвременния танц и пърформанс задава въпроси, а отговорите оставят на публиката. Но именно поради интереса ни към всички тенденции в това поле, през 2019 г. екипът на фестивала инициира единственото българско „Списание за танц“, на чиито печатни страници ежегодно разказваме за миналото, настоящето и възможното бъдеще на съвременния танц, класическия балет и градската танцова култура.
Какви са вашите впечатления за развитието на съвременната танцова сцена в България през последните 10 години? Как се промени артистично, като условия, признание и като публика?
Стефан: Сцената се развива, израства, намира свои форми на съществуване, изнамира своя нова публика, естетики, вкус, ако щете. Условията за съществуването ù са наистина проблематични, но с малки стъпки и действия „Антистатик“ е част от намирането на решения: „Българската танцова платформа“, например, която фестивалът организира на всеки две години, е един инструмент, който е много важен за последващото развитие на съвременната танцова сцена у нас. Публиката израства също, идва нова, търсеща, гледала вече подобни неща. Ние не бихме искали на всяка цена просто популярност. Радваме се на хора, които ни намират сами.
С какво са свързани мечтите ви за развитието на Antistatic в бъдеще? Кое ви притеснява и кое ви дава ,надежда?
Ива: За всички тези години сме събрали доста нереализирани идеи, било то поради липса на финансиране или недостиг на време. Надявам се, че в бъдеще ще имаме възможност да разгърнем пълния си потенциал, представяйки още повече от разнообразието в съвременния танц.
Стефан: „Антистатик“ е софийският танцов фестивал. Това е факт. А мечтата ми е да е и балканският.
Вили: „Анистатик“ съществува и оцелява през годините благодарение на предимно международно финансиране. Надяваме се българските културни институции да разберат най-сетне, че съвременното изкуство не е авангард, а бъдещето и да започнат да го подкрепят достойно, за да не остава България на опашката на Европа. Това, което ме успокоява е, че това е започнат процес и няма връщане назад.
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма