Фестивални вълнения: Основателите на Antistatic

През 2008 г., година след приемането на България в Европейския съюз, липсата на достатъчно и качествено сценично съдържание от такъв тип поражда създаването на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик” (Antistatic). Разговаряме за неговото минало, настояще и бъдеще с основателите му Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев.

Да се върнем за малко към началото: Каква беше вашата лична мотивация и необходимост да съществува фестивала Antistatic през 2008 г, когато се провежда първото му издание?

Стефан А. Щерев: Първото издание на фестивала се проведе в едно много особено време. Година след приемането ни в ЕС, чувствахме, че не само в София, но и в страната няма фестивал с такова съдържание - не просто танцови продукции, а смели сценични опити, проведени от артисти, които търсят свои пътища и начини. Трябва да сме наясно, че историята на трима ни е обща, споделена в един дълъг период от време. Театър „4ХС“ през 90-те ни беше научил да сме като артистите, които канехме и каним. Естествено се припознавахме и затова проблемът с мотивацията ни никога не е стоял. Ние нямахме „мениджърски” интерес.  Основният мотив и движеща сила на „Антистатик“ беше и е: прави се от артисти за артисти.

Какви бяха основните предизвикателства в началните му години и какви са те сега? Какво се промени за това време от 2008 до 2021 г.?

Ива Свещарова: Първите няколко години се оказаха ключови за бъдещето на фестивала. Трудностите, с които трябваше да се справяме, бяха от различно естество – изключително слабо финансиране, липса на пространства за представяне на танц, неяснота около понятието „съвременен танц”. Въпреки всичките препятствия, с всяко следващо издание виждахме, че местната професионална сцена и публиката имат нужда от фестивал като „Антистатик“. Това се превърна в основната ни мотивация да опазим фестивала и да търсим различни подходи за разширяване на формата му. Първото издание на „Антистатик“ се осъществи само с български представления, а второто вече включваше международни танцови продукции. Досега сме показали повече от 160 международни и български представления, а през 2012 г. основахме и образователната платформа „Без дистанция”. Всяка година тя предлага различни работни ателиета, семинари и лекции, които имат за цел да създадат среда за обмен на знания и опит между български и международни танцови артисти и теоретици. Въпреки постоянната усилена работа на фестивала и на свободната творческа сцена у нас, все още липсват стратегически подходи за развитие на културата в България. Сцената работи с много ограничени финансови ресурси, което все още се пренебрегва от местните финансиращи институции като проблем. Ако това продължава така, има голяма опасност свободната сцена да рухне и всичко направено досега да е само загуба на енергия, труд, креативност и мечти.

Списание за танц

Една от основните цели е да представяте едни от най-новите тенденции и имена в съвременния танц и пърформанс. Какви са основните ви критерии при подбора на участниците?

Вили Прагер: От самото си създаване преди 14 години фестивалът „Антистатик” има за цел да показва на българската публика най-новите и експериментални течения в съвременния танц и пърформанса. Авторският  подход при разработване на избраната тема силно ни вълнува. Не обичаме да представяме „копия на копието”. Танцът има и свои чисто географски специфики. Затова се стараем да показваме представления и танцови практики от Западна Европа, от Балканите, от Азия , а последната година и от САЩ.

Уроците от пандемията, които ви се наложи да си вземете занапред и имате ли идеи как да преодолявате подобни "сътресения" в бъдеще?

Стефан: Пандемията ни научи, че Фейсбук артистите, Зуум представленията, диван танцьорите и Инстаграм поетите не са форма, която създава. Всички тези формати бяха един взаимно приет компромис, с огромен толеранс от страна на публиката. Уплашени от световния локдаун, хората имаха нужда да се чувстват свързани и заедно. Дори сред недобре сниманите и показвани концерти, представления, сола и т.н. Научихме се, че живото изкуство трябва да се съхранява, пази и поддържа - институционално също. Знаем, че ще се приспособим към всякакви условия. Не ни плаши нищо. Само апатията.

Всяка година имате тема. Как се заражда тя и на какъв етап идейно за следващия фестивал?

Ива: За всяко издание на фестивала избираме слоган, с който споделяме определени мисли или становище около нещо, което силно вълнува както нас, така и публиката. Слогънът на изданието от тази година беше ВСЕ ПО-БЛИЗО, с което искахме да възстановим прекъснатата връзка с публиката през последната година. И НА ЖИВО да съпреживеем  силата на изпълнителските изкуства, в тяхното  случване тук и сега, в съкровения ритуал на съвместното присъствие на изпълнител и зрител.


Фотограф: Диляна Флорентин

Кои са интересните тенденции в този вид изкуства, чието развитие с интерес наблюдавате и следите?

Вили: Съвременния танц е силно социално изкуство. Той често размишлява върху актуални обществени проблеми, формулирайки ги в сценично произведения. Силно развитата драматургична линия е изключително важна, макар и в крайния резултат да изглежда минималистична. Също така самият процес по създаването на едно авторско произведение дава ярко отражение върху крайния резултат, който зрителите виждат на сцената. Съвременния танц и пърформанс задава въпроси, а отговорите оставят на публиката. Но именно поради интереса ни към всички тенденции в това поле, през 2019 г.  екипът на фестивала инициира единственото българско „Списание за танц“, на чиито печатни страници ежегодно разказваме за миналото, настоящето и възможното бъдеще на съвременния танц, класическия балет и градската танцова култура. 

Какви са вашите впечатления за развитието на съвременната танцова сцена в България през последните 10 години? Как се промени артистично, като условия, признание и като публика?

Стефан: Сцената се развива, израства, намира свои форми на съществуване, изнамира своя нова публика, естетики, вкус, ако щете. Условията за съществуването ù са наистина проблематични, но с малки стъпки и действия „Антистатик“ е част от намирането на решения: „Българската танцова платформа“, например, която фестивалът организира на всеки две години, е един инструмент, който е много важен за последващото развитие на съвременната танцова сцена у нас. Публиката израства също, идва нова, търсеща, гледала вече подобни неща. Ние не бихме искали на всяка цена просто популярност. Радваме се на хора, които ни намират сами.

С какво са свързани мечтите ви за развитието на Antistatic в бъдеще? Кое ви притеснява и кое ви дава ,надежда?

Ива: За всички тези години сме събрали доста нереализирани идеи, било то поради липса на финансиране или недостиг на време. Надявам се, че в бъдеще ще имаме възможност да разгърнем пълния си потенциал, представяйки още повече от разнообразието в съвременния танц.
Стефан: „Антистатик“ е софийският танцов фестивал. Това е факт. А мечтата ми е да е и балканският.
Вили: „Анистатик“ съществува и оцелява през годините благодарение на предимно международно финансиране. Надяваме се българските културни институции да разберат най-сетне, че съвременното изкуство не е авангард, а бъдещето и да започнат да го подкрепят достойно, за да не остава България на опашката на Европа. Това, което ме успокоява е, че това е започнат процес и няма връщане назад.