Филмов “Планктон”

“Планктон“ е новата дигитална платформа на Международния филмов фестивал Бургас, която представя специално подбрани късометражни и среднометражни филми. Тя е фокусирана върху заглавия, които рядко достигат до традиционните киносалони. Всяка седмица на plankton.bg ще откриваме нов филм, достъпен за безплатно гледане за период от седем дни. Някои от филмите ще бъдат представени в рамките на курирана програма, други – самостоятелно, а към всеки от тях ще има интервю с режисьора или въвеждащ текст. Разговаряме с координатора на програмата Дони Георгиев за предизвикателствата пред късометражното кино и размиването на жанровите рамки.

Защо избрахте името “Планктон“? Има ли връзка със същността на филмите, които представяте – малки, но жизненоважни за екосистемата?

Идеята за платформата се роди, докато мислехме как да отпразнуваме десетгодишнината на фестивала. Тогава решихме както да отпразнуваме дългогодишните програми на фестивала, така и да създадем нещо ново, което да ни даде възможност да показваме филми не само по време на фестивала, а през цялата година. Вдъхновението за името първоначално идва от морето и Бургас като морски град. След това идва и идеята, че миниатюрните частици планктон обикновено остават невидими за човешкото око, също както и много късометражни филми, които не получават достатъчно разпространение. Разбира се, тези филми са жизненоважни както за младите творци, които получават възможност да покажат филмите си, така и за развитието на киното и филмовата култура като цяло. Късометражната форма дава една (финансова) свобода и възможност за по-смели художествени подходи, които са по-трудни при пълнометражните филми.

Каролин Поги и Джонатан Винел, чийто филм ”Експлодиращото момиче” (2024) можем да гледаме в платформата от 3 до 10 октомври.

Стрийминг гигантите, чиято селекция се диктува от алгоритми и комерсиални интереси, доминират в световен мащаб, а вие избирате да насочите вниманието към “невидимото“ късометражно кино. Защо смятате, че за публиката и професионалната общност е важно съществуването на подобна платформа?

Късометражно кино все пак се приема много по-сериозно от преди 30-40 години, което може да се види и в каталозите от филми на стрийминг гигантите, които все по-често включват късометражни филми, включително и български. Може би това е и продиктувано от променящата се продължителност на внимание, което хората могат да отделят във виртуалната среда.

Дигиталната среда е допълнителна възможност за представяне на тези къси формати, които по-трудно могат да се покажат в традиционно кинопространство. Разбира се, не сме единствените, които показват късометражно кино онлайн, но това, което ни различава, е, че показваме само по един филм на седмица. Фокусираме се върху подбора на филмите, включването им в тематични програми, както и върху придружаващите ги текстове. Въпреки това за нас гледането на филми онлайн е допълващо преживяване към ходенето на кино и филмови фестивали. Показвайки филми, които използват смели подходи в киното, се надяваме да допринесем за развитието на филмовата култура в България и да достигнем до различни краища на страната.

Какви актуални теми ще видим във филмите от програмата? 

Ще има различни програми от филми през месеците до края на годината и след това планираме малко по-различен подход. Започнахме да показваме филми на plankton.bg през месец септември с програмата “Летен залез“, която беше свързана със самия месец, в който последните златни отблясъци на лятото вече се смесват със забързаните походки в града. В тази програма показахме филми на теми, свързани с понякога трудните ни отношения с близките ни хора, както и с историите на две жени, които не просто са живели край морето, а са превърнали живота си в самото море.

”Експлодиращото момиче” (2024) 

През месец октомври започваме с програма ”Machinima”, термин, който идва от света на видео игрите и e комбинация между думите машина (machine) и кино (cinema). В тази програма ще покажем филми, които разчупват представата ни за това какво е кино и работят с естетиката и техническите способности на видео игрите и виртуалното. Тези филми съществуват на границата между реалното и виртуалното, където дигиталното пространство се превръща в нова възможност за разказване и преживяване. В свят, в който виртуалното е неизменна част от начина, по който възприемаме и усещаме света, програмата “Machinima“ предлага актуална и различна перспектива за бъдещето на киното и изкуството с движещи се изображения като цяло. Ще издам само първия филм на тази програма, който е френският ”Експлодиращото момиче” на Каролин Поги и Джонатан Винел, а за другите следете на plankton.bg.

Какво е за вас киното, което “размива жанровите рамки и изследва нови наративни подходи“? Как “Планктон“ подкрепя тези експериментални подходи?

Един от филмите, който показахме през септември, португалският Catraias, е пример за това как един филм може да бъде считан за хибриден, филм, който смесва документалистиката, като представя две лични истории на две жени от Кашинас с един отворен и поетичен начин за визуално разказване, който оставя пространство за различни интерпретации от зрителя и не претендира за представянето на една абсолютна реалност. Това за нас е един пример как нови и “игриви“ подходи към разказване на една история могат да размият определени жанрови рамки.

Филмите, които ще покажем като част от програма “Machinima“ са също пример как киното може да експериментира визуално и жанрово. Може ли един филм, създаден във виртуално пространство като една видео игра да бъде документален? Ами ако самият филм е за няколко човека, лутащи се със своите „герои“ свободно в ограниченото виртуално пространство на една игра? Това са все въпроси за това какво е реално и какво не е, какво е художествено и какво не е и дали отговорите на тези въпроси трябва да са разделени с една ясно начертана граница.

Манифест (2020), Ане Хьорт Гуту - 19.09-26.09

Каква е вашата дефиниция за “смел визуален език“? Бихте ли посочили конкретни примери за филми или режисьори, които са оказали влияние върху селекцията ви?

Филми, които се осмеляват да експериментират с формата на изразното средство кино. Но искам да уточня, че това не е задължително единственият критерий, който следваме при подбора на филмите за plankton.bg. Kолкото се опитваме да допринесем към филмовата култура, показвайки по-експериментални филми, толкова се и опитваме да покажем нещо, което е важно за нас, нещо, което ни кара да се чувстваме по определен начин, нещо, което ни докосва, независимо от визуалния подход.

Относно режисьорите, които ни вдъхновяват като цяло, мога да споделя няколко специфично за късометражно кино – японските експериментални филми на Такаши Ито, Тошио Мацумото и Такахико Лимура; филмите на Петер Черкаски и работата му с архиви; игривите балкански късометражни филми на Раду Джуде и френските късометражни филми на Аниес Варда, заедно с единствения филм на Жан Жьоне – Un Chant D’Amour.

За късометражни анимации голямо влияние имат Сюзан Пит с нейните сюрреалистични филми и чешката и унгарска анимационна школа.

Специфично за програма “Machinima“, Фил Соломон и неговите филми в GTA са голямо вдъхновение, както и филмите на псевдомарксисткия колектив Total Refusal и тези на Каролин Поги и Джонатан Винел.

Catraias (2023), Таня Динис - 12.09-19.09

Какви са очакванията ви за взаимодействието между дигиталната платформа и срещите на живо с публиката по време на Международен филмов фестивал Бургас?

Допълващи. Надяваме се гледането на филми онлайн в платформата plankton.bg да е като допълващо преживяване към ходеното на кино и филмови фестивали. Също така в дългосрочен план не изключваме и възможността да показваме късометражни филми от платформата и в кино салон като част от целогодишна програма от прожекции на фестивала. Може би тук е моментът да отбележа, че е важно все пак физическите пространства на кината да продължават да съществуват, а даже и да се появяват нови. Бургас със сигурност търси своето място в това направление и се надяваме в бъдеще да има и нови отворени кино пространства.

Повече на plankton.bg и @plankton_space.

Представянето и показа на филмите на plankton.bg se осъществява с финансовата подкрепата на Европейския съюз чрез инструмента СледващоПоколениеЕС по инвестиция BG-RRP-11.016-0049.