Какво иска момичето? Поглед към експерименталното фламенко на пет жени от Барселона

Айна Нуньес (танц и вокал), Виолета Барио (танц и вокал), Кристина Лопес (вокал, перкусии и електроника), Ана Бренес (вокал) и Исабел Лауденбах (китара и перкусии) създават LaboratoriA през 2017 г. в Барселона, като платформа за артистични експерименти в опит за деконструиране на стереотипните роли на изпълнителите във фламенкото. Групата смело съчетава традиционното фламенко с елементи от популярната култура и съвременен електронен звук, а в своите спектакли често засяга актуални социални проблеми, които вълнуват жените.

 В новия им спектакъл Que quiere la niña? (“Какво иска момичето?“) LaboratoriA се стреми да свърже своите експериментални търсения във фламенкото с важен аспект от популярната култура. Въз основа на един музикален стил във фламенкото – pregon, който припяват уличните търговци, петте изпълнителки се опитват да поставят някои текущи проблеми, които ги засягат като жени, артисти и граждани. Спектакълът е наситен със спонтанност, самочувствие и женственост в едно изящно съчетание, към което е добавен театрален разказ, в който изненадващо се разкриват истинските желания и търсения на самите артисти. Силното им присъствие на сцената – пеенето, танцът, китарата и електрониката се събират по един непринуден начин, за да празнуват днешния ден, без да поставят под съмнение традицията на сцената.

Разговаряме с основателите на LaboratoriA Кристина Лопес, Айна Нуньес и Исабел Лауденбах за спектакъла Que quiere la niña? и за нещата от живота преди изявата им в София на 30 юни в Топлоцентрала.

Какво представлява LaboratoriA? Кога се роди формацията?

Айна Нуньес: Ние, артистите от LaboratoriA, се познаваме много отдавна и през 2017 г. решихме да сформираме трупата с идеята да сложим акцент върху женското начало в изкуството. В началото не беше дори LaboratoriA, а няколко момичета, обединени от една идея, с хъс да я осъществят, независимо колко усилия ще им коства. Имахме и дата за представянето на спектакъла на един голям фестивал в Каталуния. След грандиозния успех на премиерата на спектакъла ни Una mujer fue la causa (“Причината беше една жена“), се роди официално LaboratoriA – като формация, която стъпва върху традицията, но я приближава до сетивността на съвременния човек.

Как открихте нишките, които ви свързват, вас петте жени?

Кристина Лопес: Ние сме много различни личности, но в същото време идваме от едно и също място, от една и съща територия, споделяме една любов към фламенкото и едни чувства като артисти и приятели. Учим се много една от друга и се чувстваме като едно семейство. Освен че сме колеги по работа, споделяме дълбоко приятелство и това показва, че в известен смисъл не е случайно, че в крайна сметка сформирахме група като LaboratoriA. Част от творческия процес е да открием общите си черти, а също така и какво ни отличава и да го направим видимо.

Как избирате песенните форми, които да представят идеите ви?

Айна Нуньес: Нямаме конкретни предварително установени правила. Когато се роди някоя идея, мислим кой фламенко стил е най-подходящ за нея. Понякога ни се струва, че една тежка, бавна песен като сигирията може да представи дълбочината и силата на идеята – избираме нея. Понякога е точно обратното – със сапатеадото (танцът с тропане с крака) Исабел измисли мелодията, но нямахме идейна концепция зад нея. И като пробвах да я танцувам, си казах – ето тук ще разкажа с танца си за майчинството, защото бях родила наскоро дъщеря си.

Разкажете повече за креативния процес по създаването на спектакъла Que quiere la niña?

Айна Нуньес: Завъртяхме всичко в този спектакъл около прегона – песента, с която уличните търговци хвалят стоката си. И чрез нея показваме и говорим за нещата, които са важни за нас. И така от прегона се роди и целият спектакъл Que quiere la niña?

Исабел Лауденбах: Нашите спектакли се раждат от нашите вътрешни търсения – житейски и артистични. Сядаме, мислим, записваме идеи и оттам се ражда темата, върху която искаме да работим, какво ни вълнува в този момент, какво искаме да кажем в дадения момент от житейското ни развитие, защото формацията съществува от доста години вече и ние доста сме преживели в тези години. И в този спектакъл искахме да представим нещо малко по-празнично и леко, отколкото в другите ни по-себеопознаващи спектакли. Затова и всичко е много празнично в Que quiere la niña? – пеем много в този спектакъл всички, има много танц и сапатеадо – тропане с крака, има диалог на китара и танц, който е посветен на майчинството, и също така даваме поле за изява на всички наши търсения и желания да изразим себе си.

Кой създава музиката и хореографията?

Исабел Лауденбах: Всяка от нас има силна страна и я изразява в Que quiere la niña? Танцьорките Айна Нуньес и Виолета Барио създават своята хореография от отделните танци. Кристина Лопес е основен вокал и електронните семпли в спектакъла са нейно дело, както и търсенето и адаптирането на поетичните текстове отново е възложено на Кристина и на другата ни певица Ана Бренес, а музикалната част е моя задача. След като това е направено, работим заедно, за да оформим цялото, след като всяка от нас е дала своята песъчинка, своя принос.

И в крайна сметка бихте ли ни казали “какво иска момичето“?

Кристина Лопес: Говорим за момичето от много различни ъгли. Първият е гледната точка на детето вътре в нас – обръщаме се към съкровената част от самите нас и посвещаваме време да се вслушаме в това момиче, което лекува своите травми, иска да играе, да празнува живота отвъд конвенционалната представа на днешното общество, иска да се изразява възможно най-свободно, в този случай чрез изкуство, музика, фламенко танци и песни и истинското приятелство между пет момичета, които създават един спектакъл и използват фламенкото като основен изразен език за общуване в Que quiere la niña?.

Какви сте в живота, какво ви прави радостни и щастливи?

Исабел Лауденбах: Независимо че сме много различни личности, мисля, че ни свързва фактът, че сме търсещи и любопитни, отворени към света, и онова, което ни прави щастливи, е да научаваме нови неща, независимо дали са от нашата област – фламенкото, или нещо радикално ново. Айна се занимаваше с театър, Кристина се потопи в електронните продукции, а аз завършвам магистратура за композиране на филмова музика. Всяка от нас върви по своя път и това ни удовлетворява и прави щастливи. Радва ни и да се съберем с приятели на някой площад и да пийнем по нещо, да си бъбрим и да се отдадем на нищоправене. Или да отскочим до плажа, но основното е, че сме широкоскроени и много любопитни.

Какво да очаква българската публика от този спектакъл?

Кристина Лопес: Това, което всеки човек получава от този спектакъл и от изкуството като цяло, е това, което резонира с неговата житейска история. Един и същ концерт се свързва с всеки човек по различен начин в зависимост от жизнения етап и личността на зрителя. Ще се радваме да видите искреността в изграждането на този спектакъл, нашите житейски истории, нашата уязвимост и риска, който решихме да поемем в “Qué Quiere La Niña“ – най-традиционното и най-съвременното фламенко, фолклорните корени на испанския танц и музика, технологиите в служба на изкуството и любовта и грижата в създаването на този спектакъл.

Que quiere la niña? е на 30 юни от 20:30 ч. в Топлоцентрала. Повече информация и билети на Джаз Плюс и Ивентим. Спектакълът се осъществява с подкрепата на Посолството на Испания в София.