Ghost Songs: Музикантите Пол Жаре и Джим Блек за призракa на свободата

Проектът Ghost Songs на френския китарист Пол Жаре започва като сбъдната детска мечта – в опит да събере на една сцена артистите, които го вдъхновяват най-силно. Проектът стартира през 2019 г. в рамките на програмата Adami Jazz Talents, чиято концепция изисква от младите творци да си представят колаборация с музикант, оказал фундаментално влияние върху собствения им път.

Така Жаре събира квартета, в основата на който са барабанистът Джим Блек (едно от най-разпознаваемите имена на съвременната нюйоркска джаз сцена),  белгийският иноватор Жозеф Дюмулен (Fender Rhodes) и саксофонистът Жулиен Понтвиян. Жаре и Блек споделят силно влечение към импровизацията, фрий джаза и свободната музика, като същевременно са дълбоко повлияни от инди рок културата на 90-те години на ХХ век.

След творчески паузи, натрупан житейски опит и десетки странични проекти формацията се събира отново, а на 24 юли предстои да чуем и първото им участие в България, като част от програмата на RADAR Festival във Варна. Разговаряме с Пол Жаре и Джим Блек за това как една творческа колаборация устоява на времето, какво все още може да изненада двама ветерани на сцената и как публиката се превръща в невидим съавтор.

Когато сте на сцената, успявате ли все още да се изненадате, или вече се познавате толкова добре, че усещате накъде отива музиката?

Пол: Честно казано, не сме свирили от известно време заедно, така че наистина очаквам с нетърпение да видя накъде ще ни отведе музиката този път. Винаги е предизвикателство да намериш правилния баланс – от една страна непрекъснато да се изненадваме и да останем напълно отдадени на случващото се на момента, а от друга да изграждаме нещо, което има своя собствена логика. Независимо дали става дума за композиция, импровизация или като цяло за концерта, винаги се стремим към обща посока, като същевременно оставяме място за неочакваното. Балансът е тънък и именно той прави всичко толкова вълнуващо.

Пол, когато пишете нова музика за Ghost Songs, представяте ли си как Джим ще я изсвири, или той все още успява да Ви изненадва, когато започнете да свирите заедно?

Пол: Винаги пиша с мисъл за музикантите в групата. Техните личности неизбежно оформят музиката още преди да сме започнали да свирим. Но при Ghost Songs идеята винаги е била композициите да бъдат съзнателно прости и отворени. Те са по-скоро отправни точки, отколкото напълно завършени произведения, оставяйки достатъчно пространство за идеите на всеки – както по време на репетициите, така и в спонтанните решения, които вземаме на сцената. Целта е да се създаде музикална рамка, в която всеки път, когато свирим, да се ражда нещо живо и естествено. Така че да – Джим, както и всички останали в групата, продължават да ме изненадват. Именно това е една от причините Ghost Songs непрекъснато да се развива.

Джим, какво Ви накара да се върнете отново към Ghost Songs?

Джим: За кратко време свършихме много работа, за да изградим звученето на групата и да развием композициите, които Пол беше написал за проекта. След това тази група наистина заслужаваше шанса да продължи да живее, да видим какво още е възможно и накъде може да се развие.

Ghost Songs промени ли начина, по който гледате на останалите си музикални проекти?

Пол: Абсолютно. Научих се да приемам импровизацията много по-сериозно – не като нещо, което просто се случва, а като нещо, което може съзнателно да бъде оформяно и вплетено в една композиция. Ghost Songs ме направи и по-взискателен към цялостната идентичност и качеството на една група, независимо от контекста. А може би най-важното е, че ми напомни, че на сцената трябва да даваш всичко от себе си. Джим е невероятен пример за това. Неговата отдаденост, енергия и щедрост като музикант са истинско вдъхновение.

Джим: Пол и аз сме от различни поколения и различни среди, но този проект ми напомня колко непреходно е това, което правим. Най-важното е да бъдем заедно в настоящия момент – независимо дали репетираме, записваме или сме на сцената.

До каква степен една нова публика може да повлияе на начина, по който свирите?

Пол: Толкова много неща влияят на едно изпълнение – звукът, мястото, техниката, дори това как се чувстваме физически или психически в конкретния ден. Но публиката винаги е един от най-важните елементи. Енергията, която ни връща, става част от самата музика. В момента, в който излезем на сцената, всички практически неща остават на заден план и остава единствено връзката между групата и хората, които слушат – независимо дали свирим пред петима или пред пет хиляди души.

Джим: Никога не съм бил в България, така че само това вече прави това гостуване специално за мен. Радвам се, че ще представим Ghost Songs там с тази страхотна група.

Когато свирите заедно, има ли нещо, което вече няма нужда да си казвате?

Пол: След няколко години съвместна работа мисля, че се научихме да си имаме доверие. Обикновено уточняваме само реда на пиесите, а след това почти няма какво повече да обсъждаме. Останалото идва от слушането. Музиката сама се грижи за себе си.

Джим: Съгласен съм. Всичко продължава да се развива и това се случва в реално време – пред очите и ушите на публиката.

Ghost Songs можем да чуем на 24 юли от 21 ч. в Археологическия музей във Варна, като част от програмата на RADAR festival beyond music (24 – 26 юли). Подробности за фестивала, както и билети може да откриете на radar-festival.eu, както и на страниците му във Facebook и Instagram.