Първият път, когато дизайнерът и основател на платформата за мода “Иван Асен 22” Нели Митева изследва японската култура, е преди около четири години с концептуалния си моден проект +7 HOURS. Курира го и го разработва с дизайнери от екипа на “Иван Асен 22“, български и японски артисти, както и японски студенти от университета по мода Bunka, където по стечение на обстоятелствата той предстои да бъде представен тепърва през май тази година. Тогавашното проучвателно пътуване до Япония е първият ѝ сблъсък с тази ”еклектична, магическа, провокативна, забързана и забавена, съвременна и древна страна“. Оказва се, че това е само началото, защото поводът за разговора ни сега е провокиран от най-новата ѝ колекция YŪGEN, която продължава вдъхновението от японските философия, традиции и дизайнери.
Те я привличат още от самото началото на модните ѝ експерименти, тръгнали от японските оригами и “създаването на мулаж на свободни сложни триизмерни форми, непостижими с плоско кроене“. При нея това поставя началото и на моделирането “около торс чрез нагъвания, драперии, набори, загатващи, подчертаващи или покриващи различни части от тялото“.
В колекциите си Нели Митева винаги подхожда откъм експеримента с конструкциите, но през последните години към това се добавя и засиленият интерес към преплитането на различни култури чрез изкусно овладяната от нея игра с формите и смисъла.
Колекция YŪGEN, Фотограф: Рой Мицуно
Така например предходната ѝ колекция CULTURE CLASH е вдъхновена от пътуване до Южна Африка и използва оригинални африкански платове с автентични десени, съчетани с драпирана тъкан и бродиран български текстил, както и с авторски принтове, преплитащи фонове на южноафрикански пейзажи със стилизирани български геометрични мотиви.
Пилотният модел от новата колекция YŪGEN пък е връхна дреха със силует, вдъхновен от облеклото на самураите. “Той съчетава плат от Япония и неговия характерен десен с типичните мотиви на стилизирани ветрила, цветя, паунови пера, с ръчно бродирано пано с геометрични мотиви като български ветрила от къщата на баба ми. С него е образувана скулптурна драпирана пелерина. Динамичните линии на нагънатите части са подчертани с ресни по кантовете, които вибрират при всяко движение“.
Говорим с Митева в разгара на работата ѝ по колекцията – малко след завръщането ѝ от Киото през януари и точно преди да отлети отново за Токио през май, където освен изложба в университета Bunka, тя подготвя и ревю със селектирани български дизайнери, което ще представи в резиденцията на българското посолство в японската столица, както и в двудневен pop-up shop в местна галерия.
Кои от базовите концепции в японската философия намират място в новата Ви колекция?
Силно ми въздействат специфичните и практикувани в ежедневието древни японски концепции за красивото: “wabi“ (преходна и очевидна красота), “sabi“ (красотата на естественото стареене) и “yūgen“. Yūgen се използва в смисъла на “фино задълбочено изящество“, “мистериозна дълбочина“. Това е чувството да се наслаждаваме не на повърхностната красота на даден обект, който е пред очите ни, а да си представим неговата скрита красота, впечатляваща с миналото и бъдещето си.
Казват, че японските дизайнери са променили из основи принципите на моделирането. В какво се състои тази модна революция?
В основата е японското разбиране за естетика wabi-sabi. То допуска преходността и несъвършенството и е водено от непостоянната, несъвършена и непълна по природа красота. Затова не е случайно, че разработените от японските дизайнери силуети са характерни със своите асиметрия, суровост, строгост, аскетичност и сякаш изваяна директно от природните сили, органичност.
Моделираните от тях дрехи изглеждат като органични и причудливи природни форми, увити около тялото, почти без шевове или пък със смели обеми, сложни геометрични нагънати форми, отдалечаващи се от традиционното европейско конструиране, постигнато чрез двуизмерни кройки.
Винаги се въодушевявам от естествения начин, по който японските дизайнери съумяват да осъвременят традиционни техники, древни занаятчийски похвати и материали и да ги превърнат в нещо съвременно, с изчистена форма и без нито един ненужен детайл. Затова краткосрочните тенденции, бързата мода и повърхностните ефекти нямат почва там. Вместо това се цени стойностното, независимо дали в съвременния му или в традиционния му облик.
Проект +7 HOURS, Фотограф: Златимир Араклиев
Всички са чували за “кимоно“, но какво интересно не знаем за ритуала, свързан с това облекло?
Безвремието на кимоното е уникален феномен. Това е форма, която не се е променяла от векове, а същевременно богатството от разнообразни десени е необятно. Запазен е и ритуалът на обличане, който е голямо предизвикателство. Има определен ред на обличане на долната част, тип “бельо“, и на горната. Има и няколко степени на превръзвания с различни коланчета, докато се стигне до последното увиване с широкото “оби“ и изкусното нагъване на панделката, която образува. Любопитно е как чрез определени втвърдяващи части женският силует се изправя и “изглажда“ от каквито и да било подчертавания на женските контури и форми. При работата по +7 HOURS научих, че кимоното се наследява. При предаването му се “нарича“ с най-хубавите пожелания към младото момиче. Дължината на ръкавите, която е може би единствената вариация във формата му, пък “издава“ дали става въпрос за девойка или за вече омъжена жена. Това е дреха без срок на годност, способна да разказва истории.
Япония е световен център на уличния стил в модата, а райони като Хараджуку и Шибуя са Меката на алтернативната мода в Токио. Какви са Вашите впечатления от японския уличен стил и какво ни казва той за младежката култура там?
Явлението cosplay наистина се наблюдава “на живо“ по улиците на определени “модни“ квартали като Хараджуку. В многоцветни дрехи, еклектично съчетани с ексцентрични аксесоари, се разчита не само пресъздаването на определен типаж, но и истинско творческо въображение и смелост да “сътвориш“ своята идентичност чрез облеклото си.
Актуални модни инфлуенсъри пък направо блокират многолюдни кръстовища като Shibuya Square, снимайки се, облечени във впечатляващи дрехи. Има и голямо разнообразие и от много добре подбрани и курирани vintage магазини, от които модните герои попълват смелите си облекла.
Проект +7 HOURS, Фотограф: Златимир Араклиев
Къде другаде открихте модно вдъхновение в Япония?
В непосредственото съжителство на корпоративни сгради-небостъргачи със сгушените между тях будистки или шинтоистки храмове. В текстилния град Nippori в Токио, с улици, изпълнени с магазини за платове. Забързаността и тишината. Духът на Киото. Изящните предмети от керамика и хартия. Невероятните изложби в прекрасни музеи като MORI, кацнал на небостъргач в Rappongi Hills, и прелестния Музей за съвременно изкуство в красив японски парк. Ароматът на Wintersweet oт вишнево дърво с жълти цветове. Но има още много…
Ако трябва да изберете десен или материя, която да е нарицателно за Япония, коя е първата ви асоциация?
Коприна с триизмерни “шибори“ трънчета. Текстил с традиционни мотиви или абстрактни авторски десени.
Кои са следващите места, които бихте изследвали като модни дестинации?
Япония ми се струва необятна. Предполагам обаче, че за следващо мултикултурно преплитане в дизайна ще ми е любопитно да посетя друг, нов за мен континент.
Повече на ivanasen22.com