Хайри Хамдан и езикът като убежище

С писателя, поет и преводач от български и арабски език Хайри Хамдан разговаряме между премиерата на най-новия му роман “Повикът на бездната“ (изд. “Знаци“) и подготовката на нова книга, която пренася ехото от войната в Газа върху белия лист. Хамдан е човек, чийто живот е изтъкан от пресичания на реалности и граници. По образование е инженер, но прекарва десетилетия в изграждането на езикови и културни мостове между българския и арабския свят. За него това е не просто превод на думи, а пренос на цели светове, побрани в “изчистена литературна форма“.

Пътят от изгнанието към българското слово

Историята на Хамдан е белязана от емиграцията още в самото начало. Роден през 1962 г. в Палестина, той помни родината си свободна само в първите няколко години от живота си. След войната от 1967 г. семейството му е принудено да замине за Йордания – преход, белязан от усещането за вечно изгнание.

“Първите години бяха страшно тежки. Трябваше ни много дълго време, поне десетилетие в Йордания, за да започнем да се чувстваме като равноправни граждани, докато станах на 18-19 години. Бих казал, че нямах детство – не мога да се гордея с него или да му се зарадвам като на нормално детство“, споделя той с глас, в който звучи мъдростта на човек, превърнал травмата в градивен материал.

В началото на 80-те съдбата го отвежда в България. Изборът му какво да следва е стратегическо отстъпление в името на голямата му любов – литературата. Признава, че избира инженерна специалност, за да избегне сухото зубрене на биологична терминология в медицината и да спечели “повече време лично за себе си – да чета литература и това, което ме привлича“. В епохата преди интернет той развива езиковите си способности чрез физическия допир до книгите, разчитайки на библиотеките и подкрепата на редактори и приятели.

Първоначално превежда собствените си текстове от арабски, но след четвъртата година събира смелост да пише директно на български. Днес Хамдан е автор, който държи на “хигиената на езика”. Избягва жаргона и уличните фрази, защото вярва, че като писател, за когото българският е придобит език, той подлежи на много по-строга критическа оценка: “Аз съм писател, на когото няма да простят, ако някъде нещо сгреша. Затова винаги търся изчистен докрай език.”

Този избор е обусловен и от опита му в превода на арабски, който в крайна сметка трябва да бъде разбран в много широк географски периметър, независимо от езиковите специфики на отделната страна.

“Генетиката” на превода и липсващите думи

За Хамдан преводът е “генетика”. Той вярва, че един преводач трябва да разбере духа на народа, за да пренесе успешно смисъла. Понякога предизвикателствата са чисто битови, но дълбоко символни – като липсата на думи за богатата българска флора в арабския език. “Затрудненията ми са най-вече в многообразието на растенията и дърветата в България. Тъй като тук има много гори и планини, това разнообразие го няма в по-голямата част от арабския свят. Понякога трябва да се използват научни думи с малко по-дълги обяснения, за да се разбере за какво растение става дума.“

Въпреки неговите усилия, Хамдан е категоричен, че българският читател познава едва “една хилядна” от съвременната арабска литература. Той с болка отбелязва, че в България все още липсват утвърдени фондове, които да подкрепят превода на значими автори. Сред имената, които Хамдан би искал да види на българския книжен пазар, е йорданският писател Джамал Наджи и романът “Сезонът на русалките” – критична дисекция на съвременните радикални движения. Хамдан подчертава и нуждата от по-широк поглед върху палестинската поезия отвъд класика Махмуд Даруиш и посочва фигури като Джабра Ибрахим Джабра – интелектуалец от огромен мащаб, превел Шекспир на арабски. В списъка му влизат още десетки сирийски и ливански творци, които носят автентичния дух на Изтока, далеч от медийните клишета.

Фотограф: Христо Стефанов

Когато настоящето е повод да пренапишеш нещо от миналото

В момента Хамдан е погълнат от пренаписването на собствения си роман “Пясъци”, издаден преди две години на арабски език. Той не го превежда, а го адаптира наново на български под името “Царят на хвърчилата”, тъй като от дистанцията на времето творбата вече е улегнала.“ На арабски работното заглавие беше ”Романтици от Газа”, но когато започна сегашната фаза на войната, си казах: “Какви романтици? Нищо не остана. Целият район се превръща в пясък, в разруха. Всичко се разпада”, споделя той.

Сюжетът на “Пясъци” проследява съдбата на герой, който е в кома, докато около него се случват въздушните атаки, а хората продължават да живеят, да ревнуват и да празнуват сред бомбардировките. Първоначалният му план е бил романът да завърши, докато героят е все още в това състояние.

“Имах намерение да приключа някъде до двеста страници, но изведнъж се случи тази война и си казах: ”Не, той трябва да се събуди и да започне да преживява и сегашните събития.” Това е може би след средата на романа – започват вече ударите и всичко онова, на което целият свят бе свидетел“, разказва Хамдан.

Българското заглавие “Царят на хвърчилата” е вдъхновено от сън на главния герой, който като дете е наричан така. Веднъж неговото хвърчило се издига толкова високо, че преминава границите на Газа и пада в един кибуц в Израел. Там момчето се озовава лице в лице с израелски войник, въоръжен от глава до пети. “Той му казва да се омита, а момчето вижда как хвърчилото се разпада и се губи в далечината. Оттам “царят“ се зарича никога повече да не пуска хвърчила.”

Животът под руините и антологията на съпричастността

Въпреки “чернилката”, която Хамдан вижда в съвременната литература от региона, той настоява, че духът в Газа, където всъщност никога не е бил, е несломим. От разказите на свои близки и от всичко, което гледа и следи там, изникват историите за болезнените и абсурдни в своята искреност въпроси, които децата задават, като това дали ще се удавят бързо от порой в палатката. “Животът придобива друг бит: части от танкове се използват за стая, кухня или простор, децата учат на измислени от дъски столчета, хората се женят, пеят песни. Има и смях, но има и много силна поезия, която се ражда от мъката. Има и разкази, както и опити за предоставяне на трибуна на тези изтормозени хора.”

Именно тази поезия е в основата на следващия му голям проект с издателство “Скрибенс”. След около месец предстои представянето на антологията “Завръщане в Газа”. Това е двуезично издание (на арабски и български), което включва 25 български автори, написали нови произведения, посветени на войната. Хамдан превежда българската поезия на арабски, като добавя и гласовете на двама автори от Газа.

“Повикът на бездната” и равносметката

На фона на бурните обществени теми Хамдан намира личен покой в последния си роман “Повикът на бездната”, чиято премиера бе през март в Бургас и София. За него това е философска книга за екзистенциалния избор и отпечатъците, които всеки индивид оставя след себе си – в паметта, в природата и в отношенията. Авторът описва структурата на романа като “отворена” – тя позволява на читателя да започне от всяка страница, тъй като действието е съвкупност от моменти и равносметки.

“Човек живее само веднъж и може да прекара 50 години по течението, просто защото така е свикнал и така вади хляба си, без да търси алтернатива. Макар че тя би могла да му даде много по-мощно начало”, споделя Хайри Хамдан. В романа морето и планината не са просто фон, а огледала, пред които героите се изправят, за да открият себе си. Авторът признава, че чрез написването на тази книга е открил отговори на въпроси, които е търсил дълго време. “Когато го написах, ми олекна. Знаех, че съм сложил точка на теми, които дълго време са ме вълнували. След този роман дишам по-дълбоко.”

В края на разговора ни Хамдан напомня, че писателят не дава готови отговори, а само насоки. Освен с молитва за мир и покой в душите на всички се разделяме и с надеждата, че докато думите са пулс, който не спира дори когато всичко наоколо е разрушено, той ще преодолее всяка бездна и езиковите мостове ще устоят на плаващите пясъци на времето.

Новият роман на Хайри Хамдан “Повикът на бездната“ е в книжарниците от издателство “Знаци”. Тази пролет предстои да излезе и антологията “Завръщане в Газа” от издателство “Скрибенс”.