Хореография на печата

ФОТОКНИГАТА

“Изпълнителят влиза в пространството, избира точка в хоризонта, в която фиксира погледа си, обикновено

над главите на публиката и се опитва да не мига максимално дълго време. Очите се насълзяват, погледът се замъглява….”

“Nutricula / Невъзможни действия” е фотокнига в две части, която събира двама артисти с разнообразни биографии - Ясен Василев, чийто експериментален подход към поезията и драматургията постепенно го доведе към танца и пърформънса, и Мартин Атанасов, който през последните години често е фотографското присъствие в изложбите със съвременно изкуство в София.

Nutricula (заглавието идва от туритопсис нутрикула, медуза, която е единственият известен на науката безсмъртен организъм) е тридневно ателие през април тази година, от което са селектирани десет участници, които продължават в репетиционния процес през май. Избраниците са Братан Братанов, Василия Дребова, Жана Пенчева, Изабел Миткова, Искра Проданова, Мариян Маринов, Мартина Апостолова, Михаил Бонев, Цвета Дойчева, Цветина Матова, а Мартин Атанасов документира етапите на реализацията. Всичко това води към пърформанса “Невъзможни действия” на 20 и 21 май в ДНК, съвместна продукция с резиденцията Radar Sofia и неформалната платформа “Драма пакт”.

Пърформансът събира дългогодишните идеи на Ясен Василев за начините, по които физическото соло в танца може да доведе до преосмисляне на границите и възможностите на тялото, мястото му в социалната и личната среда. Междувременно за Атанасов снимането на репетициите през пролетта и завършването на книгата през лятото са начин да експериментира с книжното тяло. Освен за фотографията, той е отговорен също така за графичния дизайн на книгата и ръчното ѝ зашиване. “Естетиката на книгата следва и естетиката на постановката. Търсената тишина през бели пространства, черно-бялото като елемент, звукът, който се появява от време на време през шума от снимките и печата, също и леко в структурата на картоните, които са “твърда корица”. Самото издание придоби и обектна форма, но е и много крехко - получи се като метафора на крехкостта на тялото, като мека обвивка, в която преживяваме живота си.”

Той описва документирането на процеса като лично и близко изживяване, а особеното е, че има очакване за краен резултатът без пълна яснота какъв ще е той. В случая е имало и рядка симбиоза между участниците.

“Провокацията е да се слееш и да станеш част от заобикалящото. Желанието ми е да съм невидим за изпълнителите. Искам те да ме забравят и по този начин да мога да запечатам по-естественото им състояние”, казва Атанасов. “Попаднах в наистина интересна ситуация, защото не просто бях зад обектива, но и се усетих като част от него. И то не просто като наблюдател - създадени бяха контакт и връзка между всички ни.”

Двата процеса - по документирането на спектакъла и създаването на книгата - са също така две отделни преживявания за него. “Когато правя книга, преживявам проекта през формата на книжното тяло, материала, който ще ползвам, цветове, текстури.”

Всеки е добре дошъл “да направи това вкъщи”: сред идеите на проекта е възможността движенията да бъдат повторени от читателите, които ще навлязат в проекта. “Желанието ми беше всеки, който си купи фотокнигата, да може да ги изпробва и съпреживее.”

“Nutricula / Невъзможни действия” ще може да се разгледа и купи от 10 до 16 септември в One Book Bookstore на ул. “Върбица” 8.

В пространството, концептуално представящо по една-единствена книга в период от седмица, ще има и видео документация на пърформънса. Фотокнигата в А3 формат ще бъде в ограничен тираж от 100 бройки.

Мартин Атанасов, заедно с Красимира Буцева и Васил Владимиров, е и куратор на груповата изложбата No Artist Can Predict The Future в КО-ОП.

СПИСАНИЕТО

То си тежи на мястото, съвсем буквално. “Списание за танц” излиза един път в годината и събира най-важното в балета и съвременния танц като глобални и местни тенденции, ключови фигури и събития. Списанието вече има три броя, а последният брой предлага задълбочен поглед към спасителните мерки в културния сектор, какво означава да си “независим” в момента.

“Целта на „Списание за танц“ е да предлага съвременна гледна точка към изкуството на танца в неговото разнообразие. Силно сме мотивирани да съберем и изградим кръг от автори с интересно мислене, които по професионален и достъпен начин да споделят своето знание и позиции”, казва Ангелина Георгиева, главен редактор на изданието.

Това не означава, че досега такова писане e липсвала напълно. Георгиева напомня, че танцовата критика в България никога не е спирала да съществува, но медийната среда у нас я кара да бъде все по-тясно специализирана, основно в академични издания. Проблем е и липсата на ново поколение със стабилно присъствие в писането и анализирането на танца, което кара жанра да разчита на индивидуалния ентусиазъм и усилия на отделни хора. Често те самите са танцови практици или идват от полето на театрознанието, театралната практика, философията и културологията. “Една от причините е липсата на систематично образование по балетознание и неговото отваряне към по-широкото поле на изследванията на танца”, казва Георгиева.

Екипът зад списанието се ангажира и с привличането на опитни чуждестранни автори, които да дават нови перспективи и начини на писане. “Търсим източници на вдъхновение и в международни практики – както издателски, така и по отношения на по-ярко кристализиращи художествени процеси, които, ако може да се каже, ни улесняват в намирането на подход и по-обхватни теми.”

Променя ли се сцената за тези последни няколко години? “Танцовата сфера изглежда доста затворена в себе си. У нас тя е силно фрагментаризирана, все още съществува разделение между балетната общност и различните общности в съвременния танц.”

Според Ангелина е необходимо изграждане на доверие към нови гласове и гледни точки. “Както и към пораждане на любопитството и разбирането у професионалисти, зрители и читатели към богатството на танцовото изкуство днес и начина, по който то рефлектира големите теми на света, в който живеем. Това, което най-вече ни улеснява и ни дава мотор, е че сме автентични в целите и намеренията си и правим това, в което вярваме. Нивото се получава от максимално вложените усилия.”

Сред безспорните позитивни явления за нея е, че днес публиката има възможност за по-голям избор на събития, с което самата тя става по-разнообразна и многобройна. “Прави ми впечатление, че съвременният танц привлича все повече артисти от други сфери, най-вече от визуалните изкуства, театъра и музиката, както и младо и критично мислещо поколение зрители.”

На корицата на последния брой е кадър от пърформънса „Знамена“ на хореографката Паула Розолен, който беше част от програмата на “Антистатик” и препълни Derida Dance Center по-рано тази година.

ИЗСЛЕДВАНЕТО

Ани Васева - “Що е то съвременен танц. Театрални измерения на на съвременния танц в България между 1989 и 2010 г.”

Има нещо забавно в това, че режисьорката и съоснователка на “Метеор” Ани Васева пита в заглавието не “какво е”, а “що е то съвременен танц?”. Като че ли така още повече се подчертава, че някои течения в изкуството вечно ще бъдат посрещани с изненада или неразбиране от широката публика.

Изданието от 2017 г. (с отличителна розова и минималистична корица) е най-пълноценното проследяване на съвременния танц в България като корени, развитие, артистични търсения - понякога с индивидуални, понякога с общи с другите изкуства проблеми в борбата за оцеляване.

Първата част е посветена на различни подходи към понятието “съвременен танц“. “Целта ни не е да си отговорим на въпроса “Какво е танц”, а да се опитаме да изясним защо не можем със сигурност да твърдим какво е танц”, пише в увода Ани Васева.

Във втората част фокусът е върху проявленията на това изкуство в страната, като се започне от 1989 г., и като често участва в размиването на определени жанрове и форми. Тук са интервюирани и хора с принос към сцената, по различни начини, чрез широка палитра от влияния и ъгли на мислене.

Често в разсъжденията на водещите хореографи в България танцът, отсъствието му в едни моменти или пробивите му в други, е разглеждан на фона на политическите процеси в страната. Например Мила Искренова вижда танцовото изкуство у нас като жертва на времето на социализма, идеологическите забрани и естетически табута в този период, което води до консерватизъм в средите.

Танцът изглежда и като лесна жертва на устойчивите проблеми в локалната среда. “Надеждата, че може да има промяна, такава каквато е в моите представи, постепенно угасва”, казва Ива Свещарова пред Васева и критикува как “в държавните културни институции работят назначени лица, които не се интересуват какво точно се случва с независимата сцена.”

През 2017 г. колективът издава още една книга: “Наръчник на хореографа” на Джонатан Бъроуз, един от водещите солисти в Кралския балет в Лондон през 90-те години и впоследствие развил работата си в разностранни посоки, включително към танцовото кино. Година по-късно излизат и “Избрани театрални текстове” на Васева и съоснователя на лейбъла Боян Манчев.

“Що е то съвременен танц” на Ани Васева и “Наръчник на хореографа” на Джонатан Бъроуз могат да се намерят в www.desorganisation.org.

***

Насред шума на социалните мрежи и вълните от излишна информация, воденето на добре поддържан блог става отново нещо важно, различно и интересно. От 2009 г. и с нарастваща активност през последните няколко години, хореографката Галина Борисова пише за влиянията и методологията си, опита си от 80-те години насам, какво е или не е изпълнителят днес, интервюта с артисти като Коста Каракашян, Ани Васева, Росен Михайлов. Борисова е също така автор на книгата “Танцови представи и артистични предпочитания”, издание от 2011 г. на Нов български университет (където тя преподава по импровизация в театралния департамент още от началото на 90-те години). Повече на galinaborissova.blogspot.com