Хвърчащ лист хартия и математиката на Ася Кованова

Откриваме Ася Кованова дни преди онлайн премиерата на късометражния ѝ анимационен филм “Лист хартия” (2019) в платформата на “Кинематограф”. Филмът е третият от поредицата анимации на дуото Кованова/Кулев и върви по стъпките на предходните два филма – “Пианистът” и “Любов с превалявания”, вторият от които им печели наградата “Златен ритон” за най-добър анимационен филм през 2015 г. Творбите на Ася Кованова и Андрей Кулев се отличават с нежност към рисунъка, внимание към историята и към публиката от малки и големи. Тази отдаденост откриваме в думите на Ася и възприятието за любовта едновременно като по-голяма от всеки един човек и като резултат от самите нас.

Снимка: архив "Световен фестивал на анимационния филм"

“Лист хартия” се нарежда наравно до “Пианистът” и “Любов с превалявания”, по които сте сътрудничили с Андрей Кулев. Каква е съставката на успешното партньорство в киното?

За моя радост това вече не са проекти, а готови филми. Другата ми радост е, че живея с Андрей, което моментално изключва думи като “сътрудничество” или “партньорство” и ги превръща в любов. Филми се правят с любов и много търпение, особено анимационните.

Опишете ни накратко какво представлява режисурата в анимацията. Трудно ли се режисират рисувани герои?

Принципът е същият като в игралното кино. Разликата е, че в анимационното кино актьори са аниматорите и често им се налага да отиграят нещо “нечовешко“ като стоножка или чайник… Понякога хората бъркат професията на аниматора с тази на режисьора на анимационни филми.

Каква според Вас е разликата между анимационен филм за деца и такъв, в чието гледане могат да се включат и възрастни? Изобщо има ли такава разлика и къде са границите? 

Филмите за деца са като филмите за възрастни, но поднесени под достъпна за тях форма. Темите са няколко и се въртят – основната е борбата на доброто срещу злото. В детските филми доброто непременно побеждава.

В “Лист хартия” засягате теми за правилните отговори, за бурята в живота, за факта, че “на всеки се случва да му смачкат нещо”. Смятате ли, че комбинацията от романтична тематика с признание за несъвършенствата и уязвимостта на героите и от двата пола достига до българския зрител, който може би все още не е свикнал масово да се открехва към своите емоционалност и слабост?

Уязвимостта и несъвършенствата са важни качества, защото придават на героите човешки облик. Правят ги живи. “Листа хартия“ говори за това, което се случва след дъжда, а след дъжда винаги изгрява слънце…

Кои са анимациите, които вдъхновяват?

Обичам човешки филми. Филмът може да е за буболечки и пак да е “човешки“. Хаяо Миязаки е пример за режисьор, който познава човешката природа и с много нежност и голяма съпричастност изгражда своите герои и разказва своите истории. “Моят съсед Тоторо“, “Поньо“, “Отнесени от духовете“, “Наусика: От долината на вятъра“, “Порко Росо“… В тези филми няма чистокръвни злодеи. Дори да има някой лош, до края на филма добрите му страни непременно се проявяват. Миязаки се отнася с еднаква любов и симпатия и към добрите и към лошите.

С порастването си понякога ставаме по-обрани. Това е така, защото децата нямат толкова опит, за да се страхуват, или защото възрастните губим ценни познания за смелостта, които сме имали като деца?

Според мен какъвто си като дете, такъв си и когато пораснеш, но просто се сдобиваш с повече маски. При някои хора, обаче, маската се сраства с лицето и няма сваляне. Страхът расте пропорционално на опита, така е, но пък опитът ни помага да се справим със страховете си.

Можем ли да очакваме продължение на “Лист хартия”, където 1+1 вече може би е равно и на 4, 5…?

О, да, с Андрей чакаме кога ще станем баба и дядо, за да пускаме хвърчила с внуците. Това би било добро продължение на темата. Що се отнася до филма, хрумвало ми е да направя по него детска книжка с илюстрации. Сценарият е на Христо Ганев, който пуска хвърчила някъде в небесата. Не бих могла да направя продължение на тази история без него.

“Лист хартия” е онлайн на kinematograf.bg/paper-kite-film