Временният характер на уличното изкуство изгражда една особена връзка между артистите и градските пространства. Колкото повече изоставени обекти има, толкова повече те са привлекателни за намеси, но и с разрастването на града все по-вероятно е нарисуваното от тях скоро да изчезне.
Анонимният графити артист ХРОМЕ, който през 2020 г. направи ретроспективно издание на работата си, има постоянно присъствие с творбите си в градска среда от над две десетилетия, още от времето, когато подобни дейности се случваха само нощем.
“Със сигурност градът се промени много за тези вече 23 години, откакто рисувам. В началото нещата се случваха основно по тъмно и скришом, макар че първото ми рисуване беше посред бял ден с покойния Eric под моста на бул. “България” и бул. “Витоша” през март 2001 г. Постепенно през годините броят на рисунките в София се увеличаваше прогресивно, за да стигнем до 2011 2012 , когато заедно със Ster, който също вече не е сред нас, More, Poze и други започнахме да рисуваме масово и през деня на централни места. Немалко от хубавите спотове си заминаха заради преустройство, разрушаване или усвояване на конкретните сгради или обекти, но това е неминуема част от играта.”
Един от най-ценните и вече изчезнали спотове е кафе-сладкарница “Прага” на ул. “Раковска”. “Тя отстъпи място на банков клон, а беше легендарно място. Изчезнаха също така два много подобни един на друг строежа – един в двора на Факултета по математика и информатика до Семинарията, както и недовършеният басейн до 21-во училище. Там беше първият ми мюръл и опит за hall of fame в България.”
Според ХРОМЕ този процес на постоянна промяна прави от България място с достатъчно обекти, които са подходящи за рисуване – инженерна инфраструктура, изоставени сгради, калканни и подпорни стени, като в някои градове местните власти влагат повече усилия за заличаване на графити, отколкото другаде. “Всеки артист намира своя начин и тактика да твори в условията, които средата му предлага.”
Фотограф: Марин Кафеджийски / Tенис маса, самоиницитива, в местност "Кошарите" в София
Сред последните му акции е изрисуването на тенис маса в местност “Кошарите” и съвместен проект с Djo Venci, в който преобразяват покрив в Бизнес парка в София по покана на фондация “Колектива”.
Това, което със сигурност обединява миналото и настоящето са все още малкото локации, които предлагат възможност за рисуване. Той вижда в това ограничение креативно предизвикателство: “Обичам да отделям време и енергия в търсене на нови локации. Така или иначе, не обичам да рисувам върху чужди работи или пък да използвам фон. Графитите по същество са нелегално изкуство и опитите да бъде то опитомено и канализирано невинаги са успешни или стойностни.”
Това, че през последните години се появяват все повече легални проекти, прави това изкуство по-разпознаваемо и приемливо за широката общественост, но не е есенцията му. “Сърцето на графитите винаги ще си остане в нещата, направени без позволение върху чужда собственост. Паралелното съществуване на двете сцени – легална и нелегална – се наблюдава по целия свят на принципа колкото повече, толкова повече. Стига едното да не е за сметката на другото.”
Повече за дългогодишната работа на ХРОМЕ на instagram.com/x_p_o_m_e/.