Ако хвърлим поглед върху всичко, с което тримата се занимават, като че ли музикална група не би трябвало да влиза в плановете. Но ето ги с вече един албум и планове за втори.
Мартиан Табаков и Мартин Пенев са художници, добре познати на тези, които следят съвременното изкуство в страната, и с проекти, които винаги провокират повече от един пласт на интерпретация. Роденият в Манчестър Андрю Андерсън преминава през “много, наистина много” групи, преди да се установи в София, журналист е на свободна практика, има соло проект със скорошен албум на име Queasy Pieces, а също така е в екипа на англоезичната книжарница Avrtikl.
От група, която допреди няколко години приличаше повече на пърформанс с кратък живот (самоделните им кимоно костюми са обичайна част от изпълненията им), сега “KAKE?“ все по-често имат редовно присъствие на сцената. Казват, че не е имало специфичен момент, когато са се почувствали като истинска група: ако преди са правили повече шоу, за да прикрият, че не свирят добре заедно, сега смятат, че и двата елемента са в равни пропорции, когато свирят на живо. Да си изпеят песните и да си тръгнат е последното, което правят: на сцената може да се появи акордеон, кукла, препарирано животно или пък да бъдете изненадани от уменията на Андрю да рапира на български.
Според Мартин Пенев от тук насетне групата може да има много и различни форми. “KAKE?“ може да е всичко: театър, филм, опера.”
Преди година излезе дебютният им албум ZLE!, заедно с видео към “Хвърлям” – песен, която най-добре представя колажния стил на групата: абсурдистки текстове между българския и английския с хумор, който сякаш не олекотява музиката им, а напротив – вкарва слушателя в една сива зона, която той не е сигурен дали тези хора се взимат твърде насериозно, или точно обратното.
“На всички, които не разбират прощаваме”, казва завършилият богословие Мартин Пенев, а за Мартиан “euro boy етно фолк пост пънк” звучи най-близко до това, което правят.
Не успяваме да се срещнем с тях, преди да свирят на открито в “100 стола”: дъждът за втори път отменя тяхно участие. Така отиваме в креативния им дом, студио “Белка”, което поделят с дизайнери, художници и илюстратори като Валентина Шарра, Виктория Стайкова, Мила Янева – Табакова, Петър Сапунджиев. Едновременно ателие, място за творчески хаос и мини артистично общество.
“Колко точно ще е концерт и колко точно пърформънс, зависи от публиката, от пространството. Например, когато свирим тук, в “Белка” всичко е на наше разположение, дори последния път доста прекалихме с пушека“, казва Андрю. “На един скорошен концерт хората отпред абсолютно не харесваха това, което правим. Разбрахме го особено добре, когато изпяхме песента “Уважаваш ли ме?” и разбрахме, че отговорът е “не”, така че тогава съкратихме шегите.”
Това, което му прави впечатление в България, е, че публиката винаги иска още, докато във Великобритания на ударните и кратки изпълненията са гледа с по-добро око. “Бях свикнал хората да искат да се махна от сцената, така че се изненадвам, когато с “KAKE?“ концертът върви добре и публиката иска да свирим още. Същевременно ми става едно мило и познато, когато не върви добре и искат да се махнем. Толкова съм свикнал да бъда отхвърлян…”.
До каква степен чуждестранен слушател може да влезе във филма им? Според тях езиковата бариера е все по-малък фактор и дават за пример популярността на турската музика в момента, а самата енергия на концертите казва достатъчно – не всеки ден някой прави тази музика по кимоно. Според Андрю “просто трябва да се целим в по-претенциозната публика, а и снобите винаги имат повече пари.”
Скоро се очаква EP с няколко песни, създадени около дебюта им, а по-късно тази година те ще запишат и втория си албум.
И все пак, как една песен на групата става факт? Понякога първоначалната искра е шега, която тримата отнасят в различни посоки, понякога е най-обикновено развиване на намерена по време на джем сешън идея. Една от новите песни, “Веган в нощта”, се ражда след като Пенев се замисля за начина, по който нощта е толкова често преизползван символ в поезията, когато се говори за романтика и мрак. “Чудих се кое е най-тъжното нещо и изведнъж си представих един веган, който обикаля сам в нощта, без да може да намери храна, без дори да може да бъде подкупен с кебапче по избори.”
В този ред на мисли, те имат едно финално послание: “Ако няма как да преборим корупцията, то поне нека всички да имаме достъп до нея.”
Албумът ZLE! на ”КАКЕ!” е в стрийминг платформите, както и на kakebandofficial.bandcamp.com. Те ще направят трети опит да свирят в “100 стола” на 15 юли. На сцената ще бъдат и “Почти Насекомикс”, група, в която след смъртта на Андрония Попова – Рони от “Насекомикс” отново се събират Санди Даниел, Георги Дончев и Мишо Йосифов.