Камера, кроасан, екшън! Годината за Боряна Илиева

Вече близо десетилетие Боряна Илиева (Floor Plan Croissant) гради постепенно и сигурно аудитория около картините си, в които пресъздава апартаментите и къщите от знакови филми – едновременно проява на опита ѝ като архитект и на страстта ѝ към киното. И не на последно място – желанието да подчертае ролята на професионалистите, които също допринасят за крайния резултат, без имената им да са толкова известни, колкото на режисьорите и актьорите. Творбите ѝ, в които малките детайли във филми като “Клети създания”, “Персона” или “Мечтатели” са внимателно визуализирани в архитектурен план, я срещат именно с част от хората, на чиято отдадена работа се възхищава.

Floor Plan Croissant е и нетипичен пример за проект, който започва у нас и достига първо до международна аудитория и медиен интерес. Реакции като “Ама тя от България ли е наистина?” и “Сигурно живее в чужбина” продължават да са сред обичайните, когато се заговори за нейната работа у нас. По-рано тази година тя представи първата си самостоятелна изложба в България след участия в Гърция и Румъния – “Филмови къщи” в Дом на киното, а откриването ѝ през октомври беше синхронизирано с Международната седмица на сценографията (IPDW). Разбирането за взаимовръзката между тези елементи тя синтезира с мисъл на финландския архитект Юхани Паласмаа: ”Почти не съществуват филми, които не пораждат усещане за архитектура. Твърдението важи независимо дали във филма са показани сгради.”

Малката светла стая от “Прекрасни дни“ (Perfect Days) на режисьора Вим Вендерс. © Floor Plan Croissant

Събитието на годината

От работна гледна точка това определено е “Сантиментална стойност“ на режисьора Йоаким Триер. Норвежката къща ме занимава вече осми месец с превъплъщенията си през десетилетията, описани в историята. Изследвах – което ще рече, че нарисувах – стаите ѝ през 30-те, 50-те, 90-те и в наши дни.

Досега не бях правила толкова задълбочено проучване на архитектурно-интериорните пресечни точки между сюжетни линии и съпътстващи периоди от време.

Другият филм, който не ми даде мира тази година, беше късометражният “Муза“ на режисьора Павел Павликовски. Бях обсебена от помещението с пианото и невероятно красивия му прозорец, както и от гледката, за която можех да се обзаложа, че е от гръцкия остров Идра. През лятото кръстосвах пристанищното градче на острова цели два дни от сутрин до вечер в търсене на магическия прозорец. Капнала от жегата и хилядите крачки, вече примирила се, че няма да го открия, случайно зърнах как частица от арката му проблясва на отсрещния хълм под лъчите на залеза. Беше незабравимо.

От “Ах, този джаз“ (All that jazz) на режисьора Боб Фос. © Floor Plan Croissant

За какво си шушукат посетителите

Бяха изключителни 41 дни или всъщност вечери. Всяка вечер от 17 октомври насам преди прожекцията от 19 ч. в “Дом на киното” изложбата се насищаше с филмови зрители. Любимо ми беше да се промъквам до някоя групичка от хора и да давам ухо на разговора им. Най-приказливите тъкмо научаваха за проекта и с изненада осъзнаваха, че виждат къщи от филми. Имаше и тихи единаци, които преминаваха през всяка от картините особено съсредоточено. Впоследствие често се оказваше, че следят “кроасана” от години. Направихме листове за оцветяване и забелязах една възрастна двойка – мъж и жена, които в различни дни от изложбата прибираха всичките налични листове с апартамента в “Мечтатели“, но никога не взеха от купчинката с “Назови ме с твоето име“. Истински ценители на Бертолучи, надявам се да са оцветили всичко. Получих коментари, че текстовете към картините са малко на брой. Като се сетя, преди откриването се притеснявах да поместя дори наличните три. Не бях подготвена за такава позитивна реакция към разказите. Следващия път ще има много повече, защото зад почти всяка картина се крие вълнуваща история. Занапред бих показвала и повече от фотографиите, които ми изпращат сценографите, когато ми помагат със сглобяването на пъзела по даден филм.

Сюрреалистичната викторианска къща от “Клети създания“ (Poor things) на режисьора Йоргос Лантимос. © Floor Plan Croissant

Картини по филми от три звезди нагоре

Явлението Letterboxd често спомага за разваляне на приятелства покрай различните реакции и оценки на филмите. Но ако го погледнем от друг ъгъл... за какво са ти приятели, които не харесват “Хамнет”?!

Добрият пример през 2025 г.

Впечатлена съм от инициативата на група неотдавна дипломирали се български архитекти, които се събират почти апокрифно на всеки две седмици, за да гледат дълги и тежки, немасови и експериментални филми, често позабравени. Клубът им се нарича “1021“, заглавията селектира Панайот Савов преподавателят по обществени сгради от времето на следването им.

Студиото на Туве Янсон, от “Туве“ (Tuve) на режисьорката Зайда Бергрот. © Floor Plan Croissant

Архитектите винаги са гледали филми, но в последно време го правят по-скоро кампанийно само когато филмите се отнасят пряко до аурата на архитекта (“Бруталистът“, “Къде си, Бернадет?“, “Голямата арка“). Инициативата “1021“ ме кара да мисля, че те отново имат желание да надникват отвъд обозримото.

Повече от Боряна Илиева на @fplancroissant.