Постоянно говорим за това кой колко е грамотен, но образованието във всичките му форми, в които го познаваме, пропуска една много важна за съвременното ни съществуване грамотност, от която очевадно се нуждаем неистово в днешните времена на информационни войни, фалшиви новини, подвеждащи публикации, медии с неизвестни автори и финансиране, както и този застрашен от изчезване у нас вид разследващата журналистика. Затова съществуването на Коалиция за медийна грамотност е важна стъпка в запълването на тези дупки. Тя обединява организации в областта на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност, чиято цел е да подкрепят и развиват тази мисия и активно да работят за интегрирането на медийната грамотност в образователния процес и повишаването ѝ като цяло в обществото. Целта им е развиване на критичното мислене и творчески заложби, на първо място, на децата и младежите в дигитално-медийния свят, но и на всички останали възрастови групи в България.
През юни тази година те представиха обезпокоителните резултати от първото национално проучване на дигитално-медийните умения на учениците в гимназиален етап в България, осъществено в партньорство с Министерството на образованието, а междувременно през цялата годината провеждаха и продължават да провеждат десетки обучения по медийна грамотност за възрастни в големи и малки градове в цялата страна, водени от видни журналисти и професионалисти от сферата, сред които Миролюба Бенатова, Мариана Александрова, Ангел Георгиев и Георги Марчев.
Разговаряме с председателя на коалицията Кристина Христова, която е и проектен ръководител на единствената платформа в България, която се занимава ексклузивно с проверка на фактите Factcheck.bg. Тя има дългогодишен опит в сферата. До септември 2018 г. е директор на Център за култура и дебат “Червената къща“, един от учредителите е на АЕЖ-България, която председателства между 2010 и 2016 г., а преди това е дългогодишен ръководител на сайта на в. “Дневник“, посветен на европейските въпроси – “Европа. Дневник“.
Кристина Христова, Снимка: Личен архивКога, как и защо се породи необходимостта от изследване и подобряване на медийната грамотност у нас?
Аз лично осъзнах нуждата от развитието на медийна грамотност може би още преди 12 години, когато с Асоциация на европейските журналисти-България започнахме да работим активно за подобряване на медийната среда в България. Тогава си дадох сметка, че без подкрепата на гражданите това ще бъде трудно, а за да имаме тяхната подкрепа, е необходимо те да бъдат медийно грамотни. По-късно, през 2017 г. намерих много съмишленици през срещите на граждански организации, които организирахме в Център за култура и дебат “Червената къща“. Тогава решихме, че ако дезинформацията и пропагандата действат организирано, то и ние трябва да действаме организирано за подобряване на медийната грамотност, за да ѝ се противопоставим. Затова създадохме “Коалиция за медийна грамотност”, за да имаме синхронизирана стратегия за това какво представлява медийната грамотност и как да бъде повишавана тя.
Проведохте проучване сред подрастващите, което показа обезпокоителни резултати за уменията на учениците в гимназиална възраст да боравят с новите медии. Кои от тях очаквахте и кои ви изненадаха най-силно?
Изследването не беше изненадващо в нито един аспект. То по-скоро беше, за да потвърдим разбирането си за ситуацията в България. Основното, което то потвърди, е, че е необходима реформа в образованието, която да насочи образователния процес да стимулира ученето с разбиране и критичното мислене. Тези основни дефицити са били доказвани от много други изследвания, като редовното на PISA например.
Част от презентацията, представяща резултатите от проучването на КМГ / Източник: gramoten.li
Един от изводите на това изследване е, че подценяването на ролята на училището в този процес крие голям риск за гражданското обществото в България. Защо това е така?
Доброто образование е в основата на здравото гражданско общество. Като казвам добро, нямам предвид образование, което подготвя бъдещи звезди на световни олимпиади, а образование, което дава подоготвка за реалния живот – как да възприемаме информацията около нас, как да я анализираме, да вземаме позиция, да можем да я защитаваме с аргументи, да разпознаваме механизмите на демокрацията, да си сътрудничим с останалите за общи цели. Т.е. не образование, което кара децата да наизустяват хартиени учебници, а такова, което признава факта, че информацията залива децата ни отвсякъде и е по-важно да ги научим как да плуват в нея и да я използват. Иначе, дезинформацията ще ги отнесе в посока която е опасна за обществото ни.
Смятате ли, че образователната система в България е готова да поеме тази отговорност, докато в същото време се опитва да пребори нарастващата базова неграмотност? Какви са първите малки стъпки, които могат да бъдат предприети в тази посока?
Основното, което трябва да се промени, е начинът на преподаване. А първите малки стъпки е да се обучат учителите да преподават по начин, развиващ уменията по медийна грамотност на децата. Защото това може да става през всеки предмет в училище.
Представители на РБ „Любен Каравелов“ в гр. Русе преминаха през обучителната програма за ментори по медийна грамотност на КМГДецата вече масово боравят с електронни устройства, и то от ранна възраст, но се оказва, че им липсват базови познания за защита на лични данни, за критичен поглед и отсяване на информацията. Защо?
Това са умения, които могат да бъдат усвоявани през всеки предмет. Това е подходът, който предлага “Коалиция за медийна грамотност” на Министерството на образованието. Реално тези умения не са заложени устойчиво в предучилищната и училищна образователни програми. Има отделни елементи в някои предмети, но това трябва да е тънка линия, която минава през всеки предмет и създава устойчиви навици.
В кой период от израстването е най-подходящо да се направят първите стъпки за медийното им ограмотяване и защо?
Развитието на умения за критично мислене трябва да започне още в предучилищна възраст. Това трябва да е процес, който съпътства детето през цялото му израстване.
Провеждате редица обучения по медийна грамотност в големи и малки градове в страна. Какви са основните затруднения, които по-възрастните срещат при боравенето с медии?
Основният проблем при голяма част от възрастните хора е, че те се доверяват на всичко прочетено в интернет, тъй като за тях е аналог на медиите, които са ползвали преди. През последните години смартфоните вече са в ръцете и на възрастното поколение и за тях това е врата към социалните мрежи, където стават лесна жертва на всякакви конспирации и дезинформации. Тъй като те са политически активни хора, най-често именно политическата пропаганда достига до тях. За тях е много трудно да излязат от балоните си в социалните мрежи и да достигнат до други гледни точки.
Журналистката и обучител към Коалицията за медийна грамотност Миролюба Бенатова с участниците в обучения по програма “Медийна грамотност онлайн – учене през целия живот” в Силистра, Добрич и Балчик /Снимки: Коалиция за медийна грамотност
Голяма част от по-възрастното поколение е израснало с традиционни медии и вярването, че щом нещо е напечатано или излъчено по радиото или телевизията, то е проверена истина. Успяват ли обученията да преобърнат тази представа и как?
Да, именно това е целта на обученията ни. Да им покажем кои са белезите на дезинформацията, да събудим в тях усещането за критичност и разбирането, че има различни източници на информация и че в интернет всеки може да създаде сайт и да пише там каквото си поиска. Също така, голяма част от обученията ни са насочени към това да създадат елементарни навици за защита на личните си данни, за да не станат жертва на измамници в социалните мрежи.
Кои български инициативи, проекти и организации, които също работят качествено за подобряване на медийната грамотност у нас, бихте откроили и с какво?
По-голяма част от членовете на Коалиция за медийна грамотност работят по важни проекти в тази насока. Такива са Асоциация на европейските журналисти България с проекта им Scoolmedia.com, който дава възможност на учениците да развиват журналистически умения. Също много успешен проект е Teenstation.net, младежка медия с подкасти и текстове. Асоциация “Родители” работят много с родителите в насока медийна грамотност. “Център за безопасен интернет” има основополагаща роля в развитието на медийната грамотност, като първата организация, създала насоки за развитието на медийна грамотност през всеки един предмет в училище.
