Лорънс Р. Харви е многолик актьор, с десетки роли в кино – но една от тях оставя незаличима следа в кариерата му, както и в хорър жанра. През 2011 г. 31-годишният тогава британец се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на ужаса с главната роля във филма The Human Centipede 2. В него Харви играе нощен пазач социопат, на име Мартин, обсебен от оригиналния хорър филм. Това, което прави изпълнението на Харви особено страховито, е, че героят му не просто е фен на първия филм – той се опитва да сглоби своя собствена “човешка стоножка” с цената на всичко. Ако вече се чудите що е това “човешка стоножка” и как точно се сглобява, не очаквайте да научите нито от това въведение, нито от интервюто по-долу. Трите части на The Human Centipede са типични “high concept”-филми, но каква точно е шокиращата концепция зад тях трябва да откриете сами. Ако все пак решите да сторите това, чувствайте се предупредени – правите това на собствена отговорност.
“Харви е толкова очарователен тип и такъв джентълмен,” казва режисьорът Дик Дейл, който работи с актьора в нискобюджетния хорър “Ribspreader”, преди да ни запознае. Както се убеждавам впоследствие, тези два суперлатива са крайно недостатъчни да опишат Харви. Освен очарователен тип със страхотно чувство за хумор, той също така е ерудиран киноман и учудващо скромен за актьор с такава култова слава.
Харви в ролята на психопата Мартин Ломакс от The Human Centipede 2, която му донася световна слава
Доколкото разбирам, току-що се връщате от прожекция на “Носферату“. Хареса ли Ви филмът?
Да, хареса ми, но беше малко… дълъг. Мисля, че се опитва да изглежда епичен и продължителността му вероятно е част от това. Хареса ми визията на филма. Напомни ми на оригинала на Фридрих Вилхелм Мурнау, както и на Vampyr на датския режисьор Карл Теодор Драйер.
Почитател ли сте на режисьора Робърт Егърс?
Егърс е един от онези режисьори, които винаги са ми били интересни, но всъщност не обичам нито един от филмите му. Мисля, че той е режисьор, на когото по-скоро трябва да се възхищаваме, отколкото да се прехласваме по него, ако разбирате какво имам предвид. “Фарът“ наистина ми хареса, както от интелектуална, така и от естетическа гледна точка, но това не е филм, който обичам.
Как бихте сравнили другите две версии на “Носферату“, режисирани от Мурнау и Вернер Херцог, с филма на Егърс?
Мисля, че и трите филма са много добри. Херцог обаче е режисьор, който обича да прави физически неща като това да влачи кораби през планината във Фицкаралдо или да пуска плъхове по улиците на града в “Носферату – Призракът на нощта“. Докато Егърс винаги изглежда малко резервиран в неговия ”Носферату” също има плъхове, но тяхното присъствие е доста неосезаемо и липсва това усещане за опасност.
Какви филми гледахте като дете?
Аз съм от Уигън в северозападна Англия, близо до Манчестър. Когато бях тийнейджър, имаше само един телевизионен канал – Channel 4. По телевизията нямаше много хорър филми. Късно вечер обаче даваха двойка филми на студиото Hammer или пък стари заглавия на студиата Amicus и Tigon, като Witchfinder General, The Wicker Man и други подобни. След като се прочу с филма си Repo Man, режисьорът Алекс Кокс водеше поредицата Moviedrome по BBC Two от 1988 до 1994 г., в която представяше култови филми.
Това бяха филмите, които харесвах като тийнейджър. След това ме приеха в колеж по изкуствата и открих френската Нова вълна, и научих повече за световното кино. Но аз дори като тийнейджър се интересувах много от френско и японско кино. И досега помня, че в неделя следобед по Channel 4 даваха самурайски филми.
Кога се преместихте в Лондон?
Завърших висшето си образование в Кардиф, след което се преместих в Лондон и живях там в продължение на 15 години. Там завърших и магистърската си степен. През 1993 г. започнах да работя за една детска телевизия.
Значи сте се преместили точно след затварянето на култовото кино Scala?
О, не, аз хванах последните месеци на Scala.
Какви филми гледахте там?
Гледах всичко в програмата. Един от най-запомнящите се филми беше Dust Devil на Ричард Стенли. Имаше и други филми, за които разбрах благодарение на Scala, и когато киното фалира, ги гледах в British Film Institute или в Institute of Contemporary Arts. Като Thundercrack! например. В Scala показваха и някои от еротичните филми на Ръс Майер.
Лорънс Р. Харви в ролята на Пингвина в 1 9 8 6 - фен филм за Батман на режисьора Джеймс Кембъл.
В началото на 80-те и 90-те години Scala организира два фестивала на Ед Ууд. Имате ли любим негов филм?
Бих казал Glen or Glenda просто защото харесвам Бела Лугоши в ролята на Провидението. По някакъв начин ми напомня на главния герой в “Гумена глава“ на Дейвид Линч, който продължава да сменя предавките и зрителите никога не са сигурни дали това е част от вътрешното съзнание на някой от героите, или е олицетворение на съдбата. Тоест никога не сме сигурни дали нещата се случват на психологическо или на мистично ниво.
В едно интервю казвате, че сте израснали в годините на т.нар. “video nasties“, в които пазарът е бил залят от евтини филми с насилие, разпространявани на видеокасети.
Да, но по това време семейството ми нямаше VHS плеър. Сдобихме се с такъв едва след като законът беше приет през 1984 г. Спомням си, че ходех в кварталните магазини, които имаха собствена видеотека и разглеждах крещящите обложки на различни италиански и филипински нискобюджетни филми.
Казвате, че навремето сте имали “академичен интерес” към т.нар. “video nasties“, но изведнъж сте се озовали “в окото на бурята“. Какво имате предвид?
Аз израснах в ерата на т.нар. “video nasties” и бях абониран за филмови списания като Starburst, в които се говореше за този тип филми. По същото време прочетох книгата на Мартин Баркър A Haunt of Fears, в която се разказва за британската кампания за забрана на американските хорър комикси. (През 1953 г. във Великобритания се създава група за натиск, която цели да ограничи разпространението на американски комикси на ужасите като The Vault of Horror и The Haunt of Fear, за които се смята, че влияят негативно на британската младеж. – б.а.) Баркър също така има и книга, посветена на явлението “video nasties”. Интересното в случая е как се зараждат тези кампании срещу различните видове развлечения за работническата класа. Сякаш има страх от достъпа на работническата класа до определени неща. Това може да бъде проследено назад във времето чак до частните библиотеки за заемане на книги през XIX век, където плащаш едно пени, за да си вземеш книга, защото средната класа не е искала слугите им да четат. Винаги съм се интересувал от свободата на словото.
Винаги са ме вълнували организации като Article 19, международната група за защита на свободата на словото, основана през 1987 г. Освен това в началото на кариерата си се занимавах с пърформанси, които бяха доста екстремни. Интересувах се от филми, които тестват границите на естетическия вкус. Ето защо беше адски вълнуващо да участвам в два от филмите от поредицата The Human Centipede, която стана мишена на медийна кампания и която The British Board of Film Classification (британска организация, занимаваща се със сертифициране на филми, основана през 1912 г. - б.а.) отхвърли без никакви основания. Намирам за особено любопитно това, че човек може да си купи Blu-ray диск на “Сало или 120-те дни на Содом” на Пазолини, издаден от British Film Institute, но не може да си купи The Human Centipede 2. Така че, да, за мен беше интересно да бъда “в окото на бурята“.
В началото на кариерата си Харви изиграва ролята на Малкото зелено човече в британската телевизионна поредица за деца Parallel 9 (1992 – 1994).
Първият Ви филмов кредит в IMDb е от 1987 г. във филм, наречен The Flood, където сте глас зад кадър. Какви роли изпълнявахте в онези ранни години?
Влязох в колеж по изкуствата с намерението да се занимавам с кино. После установих, че съм много неумел в използването на камери и зареждането на филми. Така че в крайна сметка започнах да се занимавам с пърформанси, защото в тях имаше по малко от всичко, което ме интересуваше – имаше живопис, графика, скулптура, имаше и чисто времеви компоненти като видео и звук. И така, докато бях в колежа, правех пърформанси в различни галерии и други неща, а след това работех за други артисти, сред които и телевизионните водещи Стивън Тейлър Удроу и Питър Кокс. По-късно те ми дадоха малки герои в различни телевизионни предавания, като например What’s Up Doc?. След това Питър и половината от продуцентския екип на What’s Up Doc? отидоха да правят предаването Parallel 9 в BBC. И така получих ролята на Малкото зелено човече в Parallel 9. Предполагам, това може да се нарече първият ми досег със славата.
Истинският Ви пробив обаче идва с филма The Human Centipede 2. Как се запознахте с режисьора Том Сикс?
Том търсеше актьор, който да е физическа противоположност на Дитер Лаза, германския актьор, изиграл ролята на д-р Йозеф Хайтер от първия филм. И намери мен.
В едно интервю казвате, че сте знаели за първия The Human Centipede, но сте го гледали едва часове преди кастинга за втория филм, на специално организирана прожекция. Какви бяха първите Ви впечатления от филма?
Допадна ми смесицата от препратки към високото изкуство и нискобюджетните филми. Допадна ми и това, че ти отнема половин час чудене, докато разбереш дали филмът е сериозен, или се гъбарка със зрителите, дали е просто лош филм, или се подиграва на лошите филми. Видях препратки към “Сало“ на Пазолини, а началото, където действието се развива на магистралата, ми напомни за филма The Vanishing. Също така, когато д-р Хайтер внася упоения японски турист в къщата си, нещата започват да приличат малко на скеч на Монти Пайтън.
Харви във вероятно най-известната си роля досега - Мартин от The Human Centipede 2.
Интересно е, че споменавате The Vanishing – това е един от най-смущаващите хорър филми, които съм гледал през живота си. Друг доста смущаващ филм, който гледах наскоро, е Bad Boy Bubby на австралийския режисьор от холандски произход Ролф де Хеер. Имате ли теория защо холандците са толкова добри в психологическия хорър?
Обожавам Bad Boy Bubby. Това беше един от ключовите филми, когато се опитвах да разбера как да изиграя Мартин. Според мен холандската култура е доста либерална и желанието да кажеш това, което искаш, да ти бъде позволена този вид свобода, е нещо, което помага при правенето на смущаващи филми.
Участвате във втория и третия филм от поредицата The Human Centipede. Смятате ли, че в идеята има достатъчно потенциал за създаването на още филми?
Не мисля, че Том Сикс се интересува от това да прави франчайз. Затова и трите филма са много различни един от друг, въпреки че често се говори за тях като за франчайз. След успеха на първия филм Том реши да направи още два, защото, ако си спомняте, в първия филм има тази снимка на три кучета, свързани едно с друго, както и трима души, разбира се. Така че едва след успеха на първия филм, Том доразви идеята в другите два. Той винаги е казвал, че това е затворена страница в кариерата му.
Поредицата The Human Centipede често е причислявана към поджанра “body horror“, който изглежда е във възход в последните години със заглавия като Titane (2021) и The Substance (2023) с Деми Мур. На какво се дължи популярността на този тип истории?
Струва ми се, че покрай епидемията от COVID животът на хората до голяма степен се пренесе онлайн. Има все по-голямо откъсване от физическото. В този смисъл винаги е добре да си припомняме, че всички сме торби от плът, пълни с мазнини и мускули. Също така – в резултат на това, че живеем все повече и повече онлайн и благодарение на социални медии като Instagram – всички започват да изглеждат еднакво. Вижте например холивудските актьори, не тези от висшата лига, а онези от средните и по-ниските нива – всички те изглеждат по един и същи начин. Днес си говорих с приятел за това как актьорите в следвоенната епоха като Джеймс Кобърн и Джеймс Стюарт изглеждат толкова различни един от друг, имат индивидуалност и са интересни за гледане.
В едно онлайн видео казвате шеговито, че сте методичен актьор (актьор, който остава в роля дори в паузите между заснемането на два кадъра - б.а.)…
Такъв ли съм наистина? (Смее се.) Не бих казал. Аз идвам от изкуството на пърформанса, което е доста противоположно на актьорството. Това значи, че ако искаш да изглеждаш пиян, трябва да се напиеш.
Харви в ранен перформънс от началото на 90-те години.
За екранният Ви партньор от втория филм Дитер Лаза обаче се говори, че е бил истински методичен актьор. Спомняте ли си това да е водело до забавни ситуации по време на работа?
Дитер наистина харесваше The Human Centipede 2 и моето изпълнение в него и се разбирахме много добре. Мисля, че подходът му към героя му Бил Бос в третия филм беше много по-игрив. Дитер се затваряше в себе си и не искаше да общува с околните. Искаше да остане в образ до приключването на снимачния ден. Но щом денят свършеше, той можеше да се изключи и да се върне обратно в реалността.
Има ли роля, която мечтаете да изиграете?
Има не толкова роли, които бих искал да изиграя, а режисьори, с които бих искал да работя, защото харесвам тяхната чувствителност. Попитайте който и да е актьор и той ще ви каже, че мечтае да работи с Мартин Скорсезе или Дейвид Линч. Аз обаче искам да работя с Гай Мадин или Бертран Мандико. Този тип режисьори са много по-интересни за мен.
По мое мнение бихте паснал перфектно във филм на Мадин.
Преди време се започнах с хората от Astron-6 (канадска филмова компания, продуцираща нискобюджетни филми, с елементи на хорър и комедия - б.а.), а те са работили с Мадин. Много харесвах нещата, които правят и исках да работя с тях. Така в крайна сметка участвах в хорър филма The Editor, в който си партнирам с Паз де ла Хуерта и Удо Киер. Надявах се, че може би ще попадна в полезрението на Мадин, но не се получи. Неговите филми " Най-тъжната музика на света" и Careful са наистина фантастични. Когато ме питат каква роля бих искал да изиграя винаги отговарям, че трябва да е подобна на серийния убиец от М на Фриц Ланг.
Питър Лоре прави вероятно най-експресивната си роля като убиеца Ханс Бекерт в М. Той ли е любимият Ви актьор?
Лоре е един от любимите ми актьори от тази епоха. Обожавам Mad Love, в който Лоре си партнира с Франсис Дрейк. Лоре е фантастичен и в " Престъпление и наказание" . Така че, да, обичам много работата на Лоре. Голям почитател съм също така и на Джеймс Стюарт. Но чисто физически погледнато няма как да изиграя роля, която Стюарт би изиграл, нали? (Смее се)
Имате малка роля в един любопитен австралийски филм на ужасите, наречен Ribspreader, в който бивш пропагандатор на тютюнопушенето се превръща в масов убиец, който изтръгва дробовете на пушачите. Как попаднахте в този филм?
През 2012 г. бях в Австралия да промотирам The Human Centipede 2, а през 2015 се върнах, за да промотирам третия филм и се запознах с режисьора Дик Дейл, който ми предложи ролята.
Харви в драматична роля, "в каквато не сте го виждали досега", както обещава трейлърът на Black Chariot (2025) - впечатляващо стилна драма в стил Хичкок, режисирана от Лори Брустър и заснета в черно-бяло.
Вие сте киноман и не мога да не Ви попитам дали стриймвате филмите, които гледате или предпочитате физическите носители?
Определено съм за физическите носители. Имам купища Blu-ray и DVD дискове. В момента ме очаква огромна купчина с Blu-ray дискове за гледане. При последния Черен петък се сдобих със 17 заглавия.
Какво си купихте?
Red Rooms и Hundreds of Beavers, които вече успях да гледам. Купих също така бокс сет с нинджа филми от поредицата Shinobi, както и бокс сет с трилогията The Bounty Hunter, издадени от лейбъла Radiance Films. Сред останалите заглавия са “Адела още не е вечеряла“, “Дивият лов на крал Стах“ (във филма на беларуския режисьор Уладзимир Караткевич в малка роля участва българската актриса Елена Димитрова - б.а.), “Хитровка“. “Знакът на четиримата“, всичките издадени от лейбъла Deаf Crocodile. Купих си също така част втора на антологията с хорър филми All the Haunts Be Ours на лейбъла Severin, “Сбогом, ханче “Дракон“ на Цай Мин Лиан, “Красавицата и звяра“ на Юрай Херц и фолк-хоръра с Бьорк The Juniper Tree. Все още се “боря” с бокс сета ми с всички криминални сериали на френския режисьор Луи Фьойяд от периода 1913 – 1918 г., издание на Eureka.
Имате ли любим лейбъл за артхаус и независими филми?
Много харесвам английския лейбъл Second Run. Те издадоха “Сбогом, ханче „Дракон“ и чехословашкия “Красавицата и звяра“. Мисля, че Deaf Crocodile правят интересни неща, Eureka също. Arrow стана малко по-мейнстрийм напоследък, но понякога издават по някой и друг странен филм. 88 Films също са много добри. Те издадоха доста хонконгски филми от т.нар. “Category III” (филми, забранени за лица под 18 години - б.а.) и имат съблейбъл, наречен Japanarchy, чрез който издадоха филми от поредицата Roman Porno на студиото Nikkatsu (японски софткор порнографски филми, заснети в периода 1971 – 1988 г. - б.а.). Аз имах някои от тях на DVD още преди години, но винаги е добре да ги притежавам с по-високо качество.
Смятате ли, че след 30-40 години е възможно да бъдат направени римейкове на филмите от поредицата The Human Centipede така, както беше направен римейк на класиката “Тексаско клане“?
Надявам се това да не стане.
Защо?
Защото смятам, че римейкът на “Тексаско клане “от 2003-а е направен доста мързеливо. Нямам нищо против филмите, в които участвам да бъдат заснети отново, в различен културен контекст. The Suffering of Monique на германския режисьор Андреас Шнаас например до голяма степен е римейк на The Human Centipede 2. Беше интересно да видя, че в The Suffering of Monique има препратки към мистериозния германски режисьор на хорър филми Мариан Дора, както и към американския авангарден хорър филм The Bunny Game.
Известен сте най-вече с филмите от поредицата The Human Centipede. Чувствали ли сте някога, че тази Ви слава е ограничавала типа роли, които Ви предлагат и има ли режисьори, които се опитват да работят и с други страни на актьорския ви талант?
Продуцентът и режисьор Лори Брустър, който създаде студиото за хорър филми Hex и който също така ръководи студиото Amicus, винаги е вярвал в работата ми. Аз знаех за филмите на Лори, а той знаеше за мен и така, в крайна сметка започнахме да работим заедно. Последно участвах в Black Chariot, който ще излезе по-късно тази година. Следващата ми роля във филм на Лори е в In The Grip of Terror, хорър антология на студиото Amicus. Вечно ще бъда благодарен на Том, че ми даде шанс с The Human Centipede 2, защото преди това бях известен най-вече с ролята на Малкото зелено човече в детското телевизионно шоу Parallel 9. Би било хубаво да направя и друг филм, който е толкова успешен, колкото The Human Centipede.
Ако харесвате нашата работа и искате да четете още такива материали, станете патрон на "ВИЖ!" с еднократно или месечно дарение. Всяка подкрепа е важна за нас и ни помага да развиваме медията.
