Любомир Ноков е от хората, които искат с работата си да дава пример за отговорно производство на много вкусна храна и да вдъхновява и други хора да правят нещо хубаво. Получава му се и доказателство за това е името harmonica. Вече 12 години заедно със съпругата си Маги Малеева и съдружника Методи Методиев се грижат да имаме по-лесен и удобен достъп до над 100 вида качествени регионални продукти с предимно български произход. Разговаряме с него за това как всъщност harmonica създава връзка между живота в града и вкусната храна извън него, може ли биоземеделието да реши част от големите ни екологични проблеми и как той лично си набавя необходимата доза природа.
Кога и как се зароди идеята за създаването на Harmonica?
Преди 15-ина години, когато в магазините имаше само имитации, търсехме истинска храна, за да има с какво да се храним. Така срещнахме първите био кравефермери, с които работим заедно и до днес. Постепенно това се превърна в сериозно начинание, което събира все повече хора около ясни ценности. Създадохме много партньорства и продукти, справяхме се с куп препятствия, събрахме страхотен екип. А доверието на хората е горивото, с което продължаваме всеки ден да се развиваме и да планираме все повече нови и интересни неща.
Казвате, че в началото идеята за биоземеделие в България е била абсолютно непозната, а подкрепата към начинанието ви най-често се е изразявала в “това тук няма как да стане“. Какви се оказаха трудностите пред развитието на биоземеделието у нас? Какво още може да се подобри в тази посока?
Наистина в първите години срещахме много скептицизъм, повечето хора казваха, че това което правим няма никакъв шанс в държава като България. За щастие не бяха прави, а като погледнем назад е невероятно колко бързо се промени средата, колко много хора решиха да се посветят на каузата на добрата храна и колко бързо се случва промяната, особено в държава като България, в която има много предприемчиви хора, готови да се отдадат на каузата и мечтите си.
Това, което се надяваме да се промени е скоро да имаме компетентно управление и институции, които да привличат свестни хора и да работят за невероятния потенциал, който има България да бъде пример за чиста и вкусна храна и запазена дива природа.
Може ли биоземеделието да влияе върху решаването на големите екологични проблеми, пред които сме изправени?
Нашето поколение трябва да намери решението на една ужасно важна задача - как да произвеждаме достатъчно храна за всички на планетата, без това да е за сметка на климата и на екосистемите. Биоземеделието е един земеделски метод, който предлага много решения и е една от посоките, но има нужда от много повече усилия и промени по цялата верига на храната, за да се справим. Земеделието е в епицентъра на тези кризи, които застрашават бъдещето на цивилизацията ни. Затова всекидневният избор на храна, който всеки от нас прави е политически акт, така избираме бъдещето си.
Според вас новите условия, които пандемията създава, могат ли да доведат до нова вълна на завръщане на младите хора към селата? Как би се отразило това на работата ви?
Тази година много мои колеги и познати имаха възможност да работят от малки села и отдалечени места. Оказа се, че може и така. Но за да се съживят малките населени места е нужна и компетента политика, а в момента тя е в недостиг. За да могат млади хора да избират да живеят извън големите градове, трябва да имат достъп до качествено образование, култура, политическо представителство и възможности за работа, а тези неща често липсват. За да се развият селските райони и да задържат младите хора трябва да има целенасочена политика за развитие на културни, образователни и обществени проекти, които да допълват със смисъл живота на хората там.
За нашата работа е важно все повече и повече образовани млади хора да избират да работят в земеделието и в производството на храна. Такива са повечето ни партньори, защото това, което правим изисква различен и иновативен подход, а не наложения в последните години промишлен модел на третиране на земята. Трябват ни все повече хора, които отглеждат земята с грижа за природата, здравето, плодородието и качеството на храната.
Какъв е пътят, който продуктите изминават от мястото на производство до нашата пазарска кошница? Има ли любопитни детайли, за които обикновеният потребител не подозира?
Сигурно повечето хора си дават сметка колко много се е променил начина на производство на храната за едно поколение, от детството ни до сега. Предполагам, че много от практиките на хранителната индустрия в момента, ще са незаконни и подсъдими в скоро време. Затова много се радвам, че все повече хора се интересуват от произхода, състава и начина на производство на храната, която купуват и то не само от здравословна гледна точка, а и като ефект върху обществото и околната среда. Тази информация става все по-достъпна и все по-трудно ще бъде на производителите, които са готови да правят компромиси по веригата. В хармоника се стремим да сме максимално прозрачни за изборите, които правим. Те не винаги са перфектни, за много неща тепърва трябва да намираме решения, това ни е работата. Всеки ден научаваме много и за земеделие, и за начините на производство, и за опаковките. И с радост разказваме за всичко научено.
Кой е най-трудоемкият ви продукт? А кой е най-неочаквано успешният?
Не си спомням да сме имали лесен продукт. Повечето неща, които правим са свързани с много природни и човешки процеси, например една проста вафла включва какво ли не от ферми за лимец и слънчоглед, през таханджийници и мелници до печатници, сертификатори, държавни агенции, докато стигне до рафта в магазина. За повечето неща се стремим да правим повече от очакваното, така че наистина да ги отличим с вкус, качество и внимание към всяко нещо от фермата до рафта. Това не е лесно, а ние правим доста неща.
А неочаквано успешни не сме имали. Правим много проби, непрекъснато тестваме нови неща, а тези, които стигат до пускане са само малка част, само такива в които много вярваме и за всички тях имаме много големи очаквания за успех, които понякога не се оправдават.
Вие лично как си набавяте необходимата доза допир с природата?
Живея до гората, имам градина, гледаме пчели вкъщи, през ден съм в планината, пътувам често. Много обичам да се занимавам с планински спортове. Радвам се, че и работата ми е свързана с посещения на различни ферми.
Представяте ли си да живеете далеч от града и какви са основните фактори, които едно място трябва да притежава, за да ви накара да предприемете такава крачка?
За мен градът са близките и приятелите ми. Имам нужда да съм близо до тях, да общуваме и да се виждаме. Имам нужда да съм част от градското общество и култура, да срещам нови хора, да имам достъп до изкуство и до всичко интересно, което се случва в един град като София. Имам и голямо семейство, за всеки градът е важен. Затова за мен решението е да живея на края на града, хем в планината, хем не далеч от събитията и да пътувам често.
А когато съм на почивка, избирам да е възможно най-близко до природата, без нищо градско. Радвам се, че и работата ми е точно такава - хем е градска, хем е много свързана с природата.