ПОВЕЧЕ ОТ МИНУТКА БУРЯ

Боряна Пандова смята, че е родена фотограф, но го осъзнава едва когато в ръцете ѝ попада фотоапаратът. Случва се някъде около театралното ѝ образование, когато категорично се влюбва в това изкуство и сякаш и до днес успява да пресъздаде в кадрите си театралното усещане за живата среща с героите на своите снимки. Вече седем години чрез нея надникваме в образите на “София Филм Фест” (СФФ), където Боряна като официален фотограф на събитието документира случващото се и прави портрети на гостуващите официални лица. Така пред обектива ѝ през години застават имена като Тери Гилиъм, Вим Вендерс и Агнешка Холанд.

В разгара на последната ѝ изложба с куратор Надежда Павлова, озаглавена “Само минутка”, която е в Credo Bonum Gallery до 14 март, разговаряме за професионалния ѝ път досега и се настройваме за нейните “Портрети от фоайето”, каквото е работното заглавие на изложбата по случай 25-ата годишнина на СФФ в галерия “Синтезис” и “Вторични суровини” - артистично-социален проект заедно с Работилница “Пункт” и Тодор Карастоянов, в който фотографията и дизайнът на мебели се срещат през боклуците.

Защо реши да се захванеш с фотографията?
О, аз съм си родена фотограф, просто в един момент в ръцете ми се е появила камера и нещата са се подредили. Наблюдавам, откакто се помня и това не се очертава да се промени. По-дългата история е, че заради болезнената ми срамежливост бях изчислила, че е по-добре да стана я писател, я фотограф, че да не ми се налага да общувам толкова с хората. Каква заблуда!

Кои са най-шантавите места, на които те е отвела работата ти?
Снимала съм от лопата на багер; от покрив на водонапорна кула (и от всякакви други покриви); снимала съм потопена в реки, езера и море и обратното на потопена - от планински ръбове и върхове. Снимала съм бременна в пещера (9 часа нонстоп на крак); до клокочещ басейн с разтопен метал; снимала съм на яхта от околосветската регата Volvo Ocean Race (пак бременна); снимала съм раждания, кървящи хора и летящи бомби; снимала съм суперзвезди и супер тъпни, а тази година стигнах и дотам да си люлея краката над Народната република от ръбчето на C-27J Спартан.

Кой е професионалният съвет, който си получила и би предала нататък?
“Това, което наричаш трудно, всъщност не може ли да е интересно!?” Щеше ми се много по-отдавна да бях започнала да го ползвам, но го получих наскоро. Оттогава се старая да не ми се отдалечава много-много и даже си го мисля с едно “бе” с удивителна накрая.

Кои са жените във фотографията, оставили траен отпечатък в теб?
Пати Смит през връзката си с Робърт Мейпълторп. История за устояването. И не само. Пълна е с истински неща. Надежда Павлова - куратор, с когото имам удоволствието да работя по два проекта в момента. Надежда е внимателен слушател и изследовател с несекващо любопитство. Притежава умението да бъде професионалист, който не забравя как се играе - нейната рецепта да превръща проектите в пространствено-скулпторно приключение, в което (както в играта) откриваш и надграждаш смисъл. Сюзан Зонтаг - наостреният молив, забит в сърцето на фотографията - нагнетена с потенциала на силата си да променя, изгража и руши. И изключителната Беренис Абът.

Работата те среща с много интересни личности - кои са най-вълнуващите истории с тях?
През 2016 г. вече снимах за СФФ от две години. Един ден разбирам, че специален гост ще бъде Тери Гилиъм и спирам да мога да спя. Главата ми ще гръмне, защото как така ще мине Тери Гилиъм през мен и ще си правим само протоколни снимки за документация? От друга страна съм наясно, че програмата му е предрешена до минута и няма шанс да го открадна за няколко часа. Е, не издържах и в един неприличен среднощен час захванах да обяснявам на Светла Дамянова от прес отдела колко ще е добре за фестивала да започне да трупа архив със студийни портрети на специалните гости.

Явно съм била убедителна, защото оттогава това се превърна в традиция. Безумна традиция, защото строим импровизирано студио - обикновено във фоайето на Дома на киното, и “хващаме” гостите за 5-10 минути, преди да влязат в предвиденото събитие. Никак не е лесно, защото нямаш възможност нито да се запознаеш, нито да представиш идеята си, нито да пренаредиш светлината, ако видиш, че не работи по най-добрия начин. Колкото и да се подготвяш предварително, не знаеш дали човекът отсреща е готов да върви с теб и докъде. С Тери Гилиъм имах идея да включим детски ръце, които да направят с лицето му каквото им хрумне. Предложение, което доста понапрегна директора на СФФ Стефан Китанов - Кита и екипа. С какви очи съм го попитала, не знам, но се нави. По подаден от мен сигнал от нищото изскочиха пет деца и го нападнаха. Падна голям смях! Настроението рязко изхвърча и се получиха чудесни снимки! Не винаги е така.

С Вим Вендерс беше също голямо въление (понеже и го харесвам)! За начало на снимките успях да изпусна огромна маса върху крака си. В обувката ми се разигра сцена от Тарантино, но нямаше време да се суетим около някаква кървава баня. Почти не помня как мина снимането, освен че г-н Вендерс се оказа много симпатичен и много, много висок! Едва го побрах. Почти около всеки портрет се овъртолваме в някаква история и си колекционираме ярки спомени.

През февруари откри самостоятелна изложба "Една минутка". Проектът създава много кинематографично усещане. Какво различно казва фотографията за една минута, за разлика от видеото?
Видеото, киното, литературата, музиката и прочее разполагат с време, в което да се разгърнат, за да се промушат надълбоко по шлюзовете на сетивата. Веднъж факт, фотографията остава статична - дори да я гледаш с часове. Как да задържи вниманието ни и да не спира да ни говори е въпрос, който можем да потъркаляме в умовете си. Ако съм създала усещане, вече е комплимент!

Повече за работата на Боряна Пандова на instagram.сom/b_pandova
Само минутка е в галерия Credo Bonum до 14 март.
ПОРТРЕТИ ОТ ФОАЙЕТО - 25 ГОДИНИ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ е в Gallery Synthesis от 19 март до 24 април.