Между музиката на Изтока и Запада с Горо

“Цялата музика на света е дошла от две места – Африка и Индия.” Това казва Горазд Попов, или Горо, в отговор на молбата да ни преведе през спецификите на източната музика. Горо е вече доста добре познат електронен продуцент и диджей, доскоро базиран в Берлин, който в последно време е по-известен с други свои проекти – “Тариката“, лейбъла "Друга планета" и клубната серия "Забранена музика".

Онези, които го познават само покрай гореизброените му три занимания, ще се изненадат да открият, че Горазд има и сериозни музикални познания както за западната, така и за източната музика. Той не само свири на различни инструменти, но е завършил и аудио инженерство и акустика в университета в Салфорд, Англия. През 2017 г. заминава за Индия, където изучава традиционната индийска музика и в този процес изпробва различни индийски инструменти. Както той споделя, западната и източната музика са абсолютно различни, а ние в България се намираме по средата между тях. 

Как се случи пътуването ти до Индия?

Занимавам се със Сахаджа Йога над 10 години. В момента не съм толкова активен, но в началото се занимавах изключително много с това. Сахаджа Йога е вид медитация, в която се изучава и индийската класическа музика, защото тя е изключително свързана с търсенето на просвещение. Индийската традиционна музика е създадена от хора, които са били в дълбока медитация. Затова е неразделна от йогата от самото си създаване.

Йогата беше голяма част от живота ми. В онзи момент медитирах по два пъти дневно. Дори в Берлин преподавах уроци по йога, те винаги са безплатни. Покрай всичко това се запознах със Сандип Далал – моят учител, при когото заминах в Индия заедно с още двама души. Прекарахме там три месеца. Всеки ден ставахме в 6 ч. сутринта. Започвахме с медитация, след това вокално загряване, урок по музикална теория. През деня учителят ни даваше упражнения с музикални инструменти – хармониум, което е клавишен инструмент и табла, което според много хора е най-комплексният перкусионен инструмент. В нея има изключително много и специфични начини на удряне. Развивахме трите основни елемента – ритъм, мелодия и глас.

А

Разкажи повече за връзката на индийската музикална теория с емоциите.

Индийската музика е фундаментално различна от от западната, чиято музикална теория е базирана на хармонии и акорди, комбинация от тонове. Индийската пък е базирана на скали, а една скала се нарича “рага”. Идеята е как да минеш със седем тона през различните скали, а всяка е свързана с определено състояние и настроение. На това се базира цялата теория. Тези раги отговарят и се свързват с различни чакри. Имаш например рага за дъжд. Случвало ми се е да стоим под дърво и небето да е ясно, а след като 10 минути практикуваме рага за дъжд, да завали.

Една рага може да се изпълнява в продължение на час. Тя е директно свързана с медитация. В нея има супер бавни и дълги тонове, които само я “описват”. И това те вкарва в медитация. В един момент започва да звучи таблата и тя започва да си играе с ритъма в правилата на тази рага.

Един артист може да изучава рага в продължение на десетки години. И ако го слушаш на концерт когато е на 60 г. и после когато е на 63 г., можеш да чуеш как се е развил звукът. Изучавайки толкова много една рага, тя става част от артиста. Когато я изпълнява, той импровизира в рамките на нейните правила. И той не мисли за нищо друго, той е в медитация. Публиката също. И по този начин музиката директно се свързва с емоциите в теб. 

  

Ти каза, че сме по средата на източната и западната музика. Къде може да открием следите от Изтока?

Следите от Изтока можем да открием най-малкото във влиянието, което циганите, които идват от Индия, имат върху музиката на целите Балкани. Попфолк, турбофолк, чалга, манеле – всичко това е смесица между традиционна народна музика от Балканите заедно с циганската традиционна музика. Тя идва директно от Индия и минава през влияния от Близкия изток. Както има кючеци с елементи на народна музика, така има и народни песни с елементи от циганската култура. Например на българските сватби традиционно се свири на зурна. Зурната идва директно от Индия, където се казва ченай и с него там също се свири на сватби. Цигани има по българските земи от над 1000 години естествено е да повлияят. Културата се смесва и прелива, тя не признава граници. Цялата ни култура на Балканите е микс от източното и западното. Ето и пример за влияние в западната музика – фламенкото в Испания. То се обособява отново от циганите, които стигат до Андалусия. По подобен начин се ражда и регетона в Южна Америка. Там се събират наследници на испанските емигранти и на африканските роби. Може би затова в момента регетонът и нашата чалга толкова много си приличат и дори нарочно двата стила заимстват елементи един от друг.

Взел ли си нещо от източната музика, което да използваш в собствената си продукция?

При мен музиката е базирана на скалите от индийската музика, а не на акорди, както при повечето музиканти. Служа си повече с индийска теория, чувствам я по-близка. Но може би с времето минах по средата, между Запад и Изток. По някакъв начин западната музикална теория ми е скучна. Самият начин на учене винаги ми е бил лишен от емоция, докато при индийската музика връзката между двете е директна. Индийците дават теория на емоцията – какво предизвиква музиката в теб. А в западната теория всичко се гради на хармонии. Преподават ти кое с кое си върви, което за мен е роботско. Анализираш нещо, което е изкуство, за да го превърнеш в теория – това не ми харесва. Начинът, по който се изучава в академиите, според мен убива творчеството.

“Забранена музика” беше субпродукт на това, което аз вече бях започнал като Горо. Идеята на Горо обаче е, че е насочен към света. Чалгата е популярната култура в момента, независимо дали ни харесва, и аз вземам това, което е уникално за нас и го използвам, за да мога да имам уникален звук на световната сцена. И хем и мен да ме кефи, хем хората да се впечатлят. Но целта ми не е да правя чалга като чалга, а музиката ми да бъде за хора с рафиниран вкус. По този начин таргетът на Горо е извън България. Така наскоро направих и Boiler Room в Атина с такъв тип сет. Просто търся нещо автентично от България, което да използвам в музиката си. И с “Тариката“ се опитвам да направя нещо, което го няма тук. С него изразявам част от себе си, чувствам се освободен.