Паоло Уудс и обществото на анонимните милионери

В един момент Паоло Уудс казва, че не може да продължи да говори без нова доза кафе и това е разбираемо: посещението му в София за изложбата му с Габриеле Галимберти “The Heavens” в галерия Synthesis е съпътствано от преживяването той да преразказва десетилетия на опит и приключения във всеки разговор. Нещо, което всъщност не му е съвсем приятно: той не иска личната му история да засенчва темите и проблемите, по които работи.

Надникването в различни общества, социални слоеве и реалностите им съпътства почти целия му път като документален фотограф. Донякъде това му е заложено: роден е в Хага през 1970 г. в канадско-нидерландско семейство, но израства в Италия. По акцента му е трудно да разпознаеш откъде идва. Тийнейджърската му мечта е да се занимава с музика и да има група, и тя претърпява интересна метаморфоза във времето: Уудс винаги работи в екип, а дългосрочните проекти го отвеждат към места като Иран, Ирак, Афганистан, Хаити, Русия, Израел и Кот д'Ивоар. “Имах късен старт, започнах да съм активен като фотожурналист едва в края на 20-те ми години, а преди това имах галерия и фотолаборатория във Флоренция.”

Паоло Уудс е ангажиран с още едно начинание: той е съосновател на започналото неотдавна и посветено на Източна Европа френско списание Kometa, чиято цел е да погледне към региона по начин отвъд клишетата, с повече акцент върху авторите от самите страни.

Снимал е във военни зони, проучвал е и силно концептуални теми, които изискват години работа. В завършилата като фотокнига поредица Chinafrica той обхваща историята за вълните китайци (близо три милиона към 2008 г.), които намират реализация в Африка покрай малко известна държавна политика от страна на Пекин.

През различни ъгли Уудс намира пролука към трудния живот в Хаити, където живее между 2010 и 2013 г. В State той документира “реда вместо хаоса, комедията вместо трагедията”, как неграмотността води до запазване на важността на радиото като източник на информация, зараждането на средната класа в една от най-бедните страни в света, имат ли благотворителните инициативи и мисии там по-тъмна страна. Търси тази автентичност, която през обективите на повечето западни фотографи просто изглежда като надпревара кой каква радикална форма на икономическа мизерия ще покаже.

Ти си това, което употребяваш

Един от по-новите му проекти е за начина, по който фармацевтичната индустрия влияе на самооценката, навиците и поведението ни: през тази призма Уудс изследва кризата с опиатите в САЩ, представя ни търговците на медикаменти в Хаити и дори как това се отразява на интимността и сексуалността в съвременния свят. Happy Pills се разгръща и до документален филм. “Всеки проект отнема различно време, но може би Happy Pills беше най-разпрострян във времето, общо близо пет години работа и проучване.”

Уличен търговец на лекарства в Порт-о-пренс, Хаити, част от проекта Happy Pills. Лекарствата са подредени по цветове, с неясен произход, но в отсъствието на аптеки, това се превръща в модел на разпространение. 

В България се запознаваме с фотографията на Уудс покрай The Heavens, серия, която прави заедно с италианския фотограф Габриеле Галимберти, показана за първи път като изложба през 2015 г., пътуваща по света оттогава и все още напълно актуална. Има известен парадокс: един от най-познатите проекти на двамата е на тема, която е трудно уловима визуално, отделя се от типичните представи за провокативно или красиво. За офшорните територии са правени обширни разследвания и анализи, но визуалните свидетелства за тях са малко, въпреки че те дават повод за разкрития и медиен шум, поне преди обстоятелствата около тях да утихнат. Резултатът на усилията на Уудс и Галимберти отпреди десетилетие е един нестандартен поглед към тринадесет офшорни зони по света, пример за нетипично преплитане на журналистика и фотография.

Заглавието The Heavens е игра на думи с термините за локациите, на които се укриват данъци, т.нар. tax havens (“данъчни убежища”), наричани още “paradis fiscal” (фискален рай) на френски или “Steueroase” (данъчен оазис) на немски език. Двамата пътуват от американския щат Делауеър до британския остров Джърси, през Британските Вирджински острови и Лондонското сити, за да стигнат до Панама, Хонконг и Сингапур. Колко всеобхватен е проблемът става ясно в самото начало на изложбата, когато виждаме логата на всички корпорации, които по един или друг начин са участвали в укриване на данъци през “офшорки”. Това също така не е и съвсем нов проблем; Панама е структурирана като данъчен рай още през 1919 г., за да помогне на американската Standard Oil да избегне данъци и нежелани регулации.

©Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, от проекта “The Heavens” / Тони Рейнард (вдясно) и Кристиан Паули в един от строго охраняваните трезори на Singapore Freeport. Рейнард е негов председател, а Паули е генерален мениджър на Fine Art Logistics NLC, която е базирана там. И двамата са швейцарци. Singapore Freeport е сред най-престижните трезори с максимална сигурност в света, като в него се съхраняват милиарди долари под формата на произведения на изкуството, злато и пари в брой. Безмитната зона Singapore Freeport е разположена точно до пистата на летището в Сингапур и има статут на фискална „ничия земя“, където физически лица и компании могат да складират ценно имущество с гарантирана конфиденциалност извън обсега на данъчните власти. 

“Всичко започна не като структуриран проект, а като въпросителна: може ли това въобще да бъде сниманo, преведено на фотографски език?” Уудс и Галимберти първо се отправят към Каймановите острови под предлог, че снимат наоколо без политически подтекст. Преживяването ги оставя с много въпроси. “Така излезе основното предизвикателство: как да снимаш място, в което няма нищо фотогенично?

Нямаше как да посещаваме тези места повече от един път, без да стане опасно или поне финансово невъзможно. Затова правихме подробно проучване преди всяко пътуване и обикновено оставахме за няколко седмици, с предварителен списък и уговорки с кого да се срещнем.”

Картички от Каймановите острови

В разговорите им те избягват термини, които носят негативна конотация, и следват речника, в който компаниите просто извършват “оптимизация”. “Ако инсинуираш, че някой прави нещо подозрително, ясно е, че ще бъдеш изгонен след две секунди”. Нещо подобно се случва с първата дама на Британските Вирджински острови – влиятелна бизнес личност, чийто съпруг като премиер удобно създава законите да действат в полза на семейството. Докато я снимат, тя получава обаждане, след което Уудс и Галимберти са миговено изгонени.

©Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, от проекта “The Heavens”. / Служител на Jetpack Cayman прави демонстрация на новия воден спорт, който вече се предлага на острова. Двигател 2000 кубика изпомпва вода през джетпака и по този начин изтласква клиента във въздуха ($359 за 30 минути). Майк Таласинос, собственикът на компанията, казва: „Джетпакът е с нулева гравитация, Кайманите са с нулеви данъци, тук сме на точното място!“. 

Какво обединява хората, с които се срещат? Уудс казва, че най-богатите по веригата обикновено отсъстват, остава усещане за паралелна и фалшива реалност: подобно на празните небостъргачи на Панама, резултат от прането на пари в имотния сектор.

От всички места, присъствието им в Лондонското сити им се е струвало като най-голям риск за личната им сигурност. “Това е град в града с изключително странна правна структура и територия, де факто управляван от корпорациите – те участват в изборите, както отделните кандидати и партии”, разказва Уудс, който в началото осъзнава колко малко знае по темата, а не след дълго е ангажиран с глобалното разследване Panama Papers от 2016 г., в което са разкрити над петдесет хиляди офшорни сметки на влиятелни хора (включително на близо 150 български граждани). “Винаги го има усещането, че ти се иска едно разследване да е направило по-голям трус и дълготраен ефект. Но трябва да сме реалисти: много рядко се получава така, че едно разкритие да промени правилата на играта.”

©Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, от проекта “The Heavens”. / Ръководители и мениджъри от финансовия район на Хонконг посещават клуб Sevva, за да разпуснат след работа. Изумителната гледка от терасата на клуба включва сградата на HSBC, проектирана от Норман Фостър, където и късно вечер се виждат служители, работещи на бюрата си. HSBC, една от най-големите банки в света, е основана в Хонконг. Тя е замесена в различни скандали, свързани с пране на пари и офшорни сделки, което води до рекордна глоба от 1,9 милиарда долара в САЩ през 2012 г. Банката наскоро беше замесена в скандала Swiss Leaks, като се твърди, че печели от тайни сметки на стойност 180,6 милиарда евро, собственост на корумпирани политици; диктатори; богаташи, укриващи данъци;  търговци на оръжие и контрабандисти на кървави диаманти. 

В хода на работата по The Heavens Уудс си дава сметка, че това е история отвъд противопоставянето на “добри и лоши”, колкото и да е изкушаващо да демонизираме тези, които се възползват от подобни схеми. Надява се посетителите на изложбата по-скоро да осъзнаят размера на проблема: той е неделима част от икономиката на страните, които се борят срещу него. “Офшорните зони съществуват, защото са легално възможни. Подобно на наркоразпространението, това е систематичен проблем и има верига от хора и събития преди индивидуалния човек, който използва тази система.”

The Heavens е в Synthesis до 15 юни. На 14 май от 17 ч. фотокнигите на Уудс и Галимберти ще бъдат показани в галерията като част от събитията “Библиотека Синтезис”. На 30 май от 18:30 ч. във Френския институт ще бъде прожектиран документалният филм Happy Pills, а броевете на Kometa ще бъдат показани на 15 юни от 16 ч. Повече за проектите на Уудс през годините на paolowoods.com.