Подсилената сякаш след пандемията тенденция за появата на нови, интересни и оригинални български групи и формации се запази трайно, а от своя страна други, вече поникнали, хванаха по-дълбоки корени със стабилна база почитатели и разпродадени концерти. Хубавото е, че търсенето и намирането на качествени концертни преживявания вече все по-често не изисква единствено гостуващи имена. Успоредно с това в пространство сякаш започна да се оформя кът и за по-смели и различни аудио опити, за които има и достатъчно слушатели. В края на годината каним за равносметка представителите на три музикални формации, една от които е Ali.
Представянето на дебютния албум “Introverse” на Ali в “Строежа“ в края на ноември бе разпродадено. С това бандата, която графичният и уеб дизайнер Али Абдала започва с колегите си през 2015 г., отбеляза нов връх в своето съществуване, след като по-рано тази година подгряваше концерта на Editors в София и беше част от програмата на Hills of Rock. Като допълнително постижение Али Абдала отбеляза и качването на първата версия на официалния им сайт с мърч, който той се надява да е сред най-креативните подобни не само у нас, а въобще.
Промени за приказ
Адски много и оригинални нови артисти. Публиката мигновено реагира и започна да пълни залите. Според мен адекватните хора имат емоционална интелигентност и винаги могат да уловят оригиналното изкуство от масовката и халтурата. Веднага се сещам за поне четири български банди: Woomb, Heptagram, Lavasonic и “Цар Плъх“.
Фотограф: Моника Бояджиева, Projector Plus
Събитията в капсулата на времето
През последната година гледах да се капсулирам и да мисля единствено за албума дори докато работя. В тази връзка беше важно за мен да се изолирам от всякакви новини и събития, но не мога да отрека, че повечето разтърсващи световни събития бяха предимно негативни. В личен план – най-вече войната в Близкия изток и израелските бомбардировки над Бейрут, където живее баща ми заедно със семейството ми по негова линия.
В момента светът е на такова дередже, че не се сещам за чак толкова разтърсващо позитивно събитие. Кефи ме, че Gojira направиха фурор покрай олимпиадата.
Кухият звук и алтернативата в бъдеще
Масовата музика ще бъде все по-куха и лишена от емоции и художествена стойност. Алтернативната и независимата музика ще раждат все по-оригинални произведения и артисти. Това е новата битка между доброто и злото по отношение на изкуството. Те ни бият с числа в платформите и масовки на публика, ние ги бием с численост и честност. За момента бих искал да вярвам, че резултатът е равен. Може би така трябва да бъде, за да не губим фокус и винаги да имаме идеална цел.
Фотограф: Моника Бояджиева, Projector Plus
Ако Introverse беше път
Не помня кога точно започна, но зная, че 99% от времето ми минава в мислене на музика и че пътуването ще приключи в самия край, когато съм сигурен, че последната ми мисъл ще бъде да си изтактувам наум някакъв простичък бийт – както правя по милион пъти на ден.
Мечтите за утрешния ден
Като дизайнер бих искал целият свят да бъде изграден изцяло и единствено по естетическите критерии, които ми допадат на мен (смее се). Като работещ човек, който плаща данъци и е загрижен за обществото, бих искал всички да изградим високи нива на емпатия и чувство на принадлежност и общност (зная, че някои хора наричат това “овче мислене“, но ма*ната им, те винаги ще дърпат развитието на света надолу), а като артист, си представям да бъде създаден модел на монетизиране, който да дава възможност на всеки, който иска да се занимава с изкуство, да го прави, без да се налага да мисли за насъщния, за наем и т.н.
Биляна Токмакчиева и Йоана Жечева превърнаха проекта си The Artist at Play в едно от явленията в съвременното ни изкуство през тази година и дадоха платформа на ново поколение художници
За артиста Мартиан Табаков, познат както като един от основателите на belka studio, така и на групата KAKE?, за тенденциите, сред които е и политизирането на изображенията в изкуството