Как Александър Михайлов съчетава предприемачеството и нуждата от презареждане сред природата
Александър Михайлов е съосновател и управител на betahaus - първото споделено работно пространство в България, което открива за първи път врати в софийския квартал “Лозенец”, а към днешна дата вече се помещава на две нови локации - на “Шипка” 6 и площад “Славейков”. Сега тези пространства, предпочитани от екипите на стартъп компаниите и трудещите се на свободна практика, вече са се превърнали в даденост. В повечето големи градове може да се открие поне по един аналог на този модел, но безспорно заслугата за този нов поглед към работното място е на betahaus. Важна роля изиграва престоят на Александър в Берлин, откъдето той черпи опит и вдъхновение, междувременно участвайки в създаването на подобно пространство – нещо като първообраз на betahaus. Той бързо осъзнава, че подобна концепция би имала успех и в родината. Зад предприемаческия му устрем обаче се крие и друга страст - да е сред природата и той използва всяка една възможност, за да си набавя необходимата доза от нея. Ето как, къде и защо:
Гледайки назад, кое беше най-голямото предизвикателство в създаването на betahaus?
Като всяко ново начинание и предприемачество, пътят е осеян с предизвикателства. Не бих могъл да кажа, че има едно най-голямо, а по-скоро всеки период на развитие има своите характеристики и предизвикателства. Така например в самото началото преди десетина години най-голямото предизвикателство беше да намерим финансиране за старта, след това да убедим широката публика, че този модел ще работи и в България и ще добавя икономическа стойност, по-нататък, че може да се самоиздържа, в по-скоро време, че може дори да е печеливш и в най-скоро време, че освен всичко друго може и да расте, съобразно с времената, в които заживяхме. Има още една закономерност: с растежа ни прогресивно растат и предизвикателствата, както като брой, така и като отговорност.
Фотограф: Боряна Пандова
Какви са новите цели и посоки, в които се развивате сега и какво още мечтаеш да постигне betehaus?
Вярвам, че моделът за споделяне на работните пространства еволюира постоянно и се променя страшно бързо. Ако преди 10 години „коуъркинг“ беше едно по-скоро алтернативно движение, обединено около конкретни вярвания, то днес е повече от ясно за всички в индустрията, че коуъркингът е ниша в пазара на недвижимите имоти и заема все по-голям дял в световен мащаб спрямо традиционния модел на отдаване под наем на офис площи. От една страна, коуъркинг операторите разбраха, че няма да стане в дългосрочен план само с вярвания, а че трябва да се търси баланс между лайфстайл елемента и това тези начинания да изкарват пари и да са устойчиви икономически. От другата страна, големите предприемачи в индустрията видяха потенциала и плюсовете на модела и се отварят все повече към партньорства с коуъркинг компании. С две думи- всички печелят или win-win. Конкретно за betahaus, в средносрочен план нещата отиват в две посоки. Първата е именно тази, която описах тъкмо, а именно да пренесем стойността на коуъркинг модела в по-голям мащаб в нашата индустрия,като работим тясно с “големите” на пазара на офис имоти. Втората си остава нашата сила, а именно да развиваме модела, като правим нови неща и добавяме стойност за нашите мембъри и за средата. В момента работим по стартирането на изцяло нов бизнес модел и потенциална нова уникална локация в сърцето на София.
Фотограф: Боряна Пандова
Имали ли сте идеи за betahaus и в други градове в България и какво ги е спирало или продължава да ги спира?
Имали сме и продължаваме да имаме редовно предложения и запитвания от други градове. Играли сме си много пъти в главите с идеята за betahaus извън София. За добро или за лошо, в България (както е и в повечето източноевропейски държави) икономическият, финансов, социален и културен живот са силно концентрирани в столицата. А в пресечната точка между тях е нашият пазар. Не казвам, че няма перспектива в други градове. Напротив, има прекрасни примери за успешни проекти. Просто на нас не ни е дошло още времето да излезем извън София.
Извън професионалните, кое оценяваш като свое най-голямо постижение досега?
Не е точно постижение, но се гордея, че с много ентусиазъм успяхме миналата година с Роси (съпругата ми) и една шепа съмишленици да основем “Българска лавинна асоциация” (www.avalanche.bg) - първата по рода си организация у нас за лавинна безопасност, чиято мисия е да спомага за по-безопасен зимен туризъм чрез информиране за условията в планините и професионални обучения по лавинна безопасност.
Фотограф: Виктор Траянов
Кои са качествата, които най-силно ти помагат в професионален и в личен план?
Спокойствието основно. Също така може би позитивната нагласа към всичко и всички. Това второто граничи понякога с наивност и е нож с две остриета. Редовно се случва да се “порежа“ на някого или на нещо.
Какво те връща на правилния път, когато се чувстваш изгубен?
Семейството и хората, които ме познават най-добре.
Кое е любимото ти място за отдих и презареждане?
Безспорно това е планината. Без значение коя и къде, зима или лято, дали е разходка в гората или по алпийски върхове. Природата на планината е това, което ме зарежда безкрайно с позитивна енергия.
Фотограф: Боряна Пандова
Кой е най-ранният ти спомен, свързан с планината?
Родителите ми са ме водили по планините от бебе. Спомням си разходки на Витоша в много ранна възраст. Спомням си отчетливо красотата на цветовете. Планината събужда любопитството ми страшно силно, кара ме да уча нови неща, кара ме да се замислям за баланса в природата, успокоява ме. В същото време ме смирява със суровостта си – учи на търпение.
Кои са петте най-необходими неща, когато си в планината и кои петте най-ненужни?
Много е различно според сезона и целта на прекарването ни в планината, но има някои неща, които винаги нося със себе си: аптечка с основните неща като болкоуспокояващи, антиалергични, противовъзпалителни лекарства, превързочни; нож; запалка; шоколад / пакетчета захар; одеало (space blanket). Тези неща не тежат почти нищо, а може да са животоспасяващи.
Фотограф: Боряна Пандова
Какво смяташ за това, че все повече млади хора се опитват да превърнат хижите в по-привлекателно място за младите хора, включително и като co-working места?
Тази тенденция е страхотна. Наистина е грехота в какво окаяно състояние са голяма част от хижите в България и имам огромно уважение към хората, които се захващат с тяхното оправяне.
Смятам, че коуъркинг елементите са супер възможност да се докарат допълнителни приходи и да успеят да се самоиздържат, тъй като тяхното окаяно състояние до голяма степен се дължи на недостатъчните средства от нощувки. Една комбинация от разнообразни модели за генериране на приходи, в това число коуъркинг и събития, са ключа към успешното възраждане на хижите според мен.
Кои са местата, които все още са в списъка ти с желани дестинации и на кои задължително би се върнал отново?
Безброй много са и двете, но тъй като сме на планинска тематика, бих се върнал да карам сноуборд и да обикалям Скалистите планини в Канада, фиордите в Норвегия и южноамериканските Анди. Колкото до нови дестинации, мечтая си да видя планините на Япония, Камчатка, Кашмир и разбира се, Хималаите.
Фотограф: Виктор Траянов
За какво друго мечтаеш?
За няколко часа повече на ден. Пусто време, за нищо не стига.
***
Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
Насочваме прожекторите към новите лица от българския театрален афиш, чието развитие ни напомня, че за таланта възраст няма
След „Януари“ и преди мартенското гостуване в София със спектакъла „Един кон влязъл в бар“, Самуел Финци ни разказва защо на сцената е по-важно да действаш и мислиш, отколкото да чувстваш