Как Александър Михайлов съчетава предприемачеството и нуждата от презареждане сред природата
Александър Михайлов е съосновател и управител на betahaus - първото споделено работно пространство в България, което открива за първи път врати в софийския квартал “Лозенец”, а към днешна дата вече се помещава на две нови локации - на “Шипка” 6 и площад “Славейков”. Сега тези пространства, предпочитани от екипите на стартъп компаниите и трудещите се на свободна практика, вече са се превърнали в даденост. В повечето големи градове може да се открие поне по един аналог на този модел, но безспорно заслугата за този нов поглед към работното място е на betahaus. Важна роля изиграва престоят на Александър в Берлин, откъдето той черпи опит и вдъхновение, междувременно участвайки в създаването на подобно пространство – нещо като първообраз на betahaus. Той бързо осъзнава, че подобна концепция би имала успех и в родината. Зад предприемаческия му устрем обаче се крие и друга страст - да е сред природата и той използва всяка една възможност, за да си набавя необходимата доза от нея. Ето как, къде и защо:
Гледайки назад, кое беше най-голямото предизвикателство в създаването на betahaus?
Като всяко ново начинание и предприемачество, пътят е осеян с предизвикателства. Не бих могъл да кажа, че има едно най-голямо, а по-скоро всеки период на развитие има своите характеристики и предизвикателства. Така например в самото началото преди десетина години най-голямото предизвикателство беше да намерим финансиране за старта, след това да убедим широката публика, че този модел ще работи и в България и ще добавя икономическа стойност, по-нататък, че може да се самоиздържа, в по-скоро време, че може дори да е печеливш и в най-скоро време, че освен всичко друго може и да расте, съобразно с времената, в които заживяхме. Има още една закономерност: с растежа ни прогресивно растат и предизвикателствата, както като брой, така и като отговорност.
Фотограф: Боряна Пандова
Какви са новите цели и посоки, в които се развивате сега и какво още мечтаеш да постигне betehaus?
Вярвам, че моделът за споделяне на работните пространства еволюира постоянно и се променя страшно бързо. Ако преди 10 години „коуъркинг“ беше едно по-скоро алтернативно движение, обединено около конкретни вярвания, то днес е повече от ясно за всички в индустрията, че коуъркингът е ниша в пазара на недвижимите имоти и заема все по-голям дял в световен мащаб спрямо традиционния модел на отдаване под наем на офис площи. От една страна, коуъркинг операторите разбраха, че няма да стане в дългосрочен план само с вярвания, а че трябва да се търси баланс между лайфстайл елемента и това тези начинания да изкарват пари и да са устойчиви икономически. От другата страна, големите предприемачи в индустрията видяха потенциала и плюсовете на модела и се отварят все повече към партньорства с коуъркинг компании. С две думи- всички печелят или win-win. Конкретно за betahaus, в средносрочен план нещата отиват в две посоки. Първата е именно тази, която описах тъкмо, а именно да пренесем стойността на коуъркинг модела в по-голям мащаб в нашата индустрия,като работим тясно с “големите” на пазара на офис имоти. Втората си остава нашата сила, а именно да развиваме модела, като правим нови неща и добавяме стойност за нашите мембъри и за средата. В момента работим по стартирането на изцяло нов бизнес модел и потенциална нова уникална локация в сърцето на София.
Фотограф: Боряна Пандова
Имали ли сте идеи за betahaus и в други градове в България и какво ги е спирало или продължава да ги спира?
Имали сме и продължаваме да имаме редовно предложения и запитвания от други градове. Играли сме си много пъти в главите с идеята за betahaus извън София. За добро или за лошо, в България (както е и в повечето източноевропейски държави) икономическият, финансов, социален и културен живот са силно концентрирани в столицата. А в пресечната точка между тях е нашият пазар. Не казвам, че няма перспектива в други градове. Напротив, има прекрасни примери за успешни проекти. Просто на нас не ни е дошло още времето да излезем извън София.
Извън професионалните, кое оценяваш като свое най-голямо постижение досега?
Не е точно постижение, но се гордея, че с много ентусиазъм успяхме миналата година с Роси (съпругата ми) и една шепа съмишленици да основем “Българска лавинна асоциация” (www.avalanche.bg) - първата по рода си организация у нас за лавинна безопасност, чиято мисия е да спомага за по-безопасен зимен туризъм чрез информиране за условията в планините и професионални обучения по лавинна безопасност.
Фотограф: Виктор Траянов
Кои са качествата, които най-силно ти помагат в професионален и в личен план?
Спокойствието основно. Също така може би позитивната нагласа към всичко и всички. Това второто граничи понякога с наивност и е нож с две остриета. Редовно се случва да се “порежа“ на някого или на нещо.
Какво те връща на правилния път, когато се чувстваш изгубен?
Семейството и хората, които ме познават най-добре.
Кое е любимото ти място за отдих и презареждане?
Безспорно това е планината. Без значение коя и къде, зима или лято, дали е разходка в гората или по алпийски върхове. Природата на планината е това, което ме зарежда безкрайно с позитивна енергия.
Фотограф: Боряна Пандова
Кой е най-ранният ти спомен, свързан с планината?
Родителите ми са ме водили по планините от бебе. Спомням си разходки на Витоша в много ранна възраст. Спомням си отчетливо красотата на цветовете. Планината събужда любопитството ми страшно силно, кара ме да уча нови неща, кара ме да се замислям за баланса в природата, успокоява ме. В същото време ме смирява със суровостта си – учи на търпение.
Кои са петте най-необходими неща, когато си в планината и кои петте най-ненужни?
Много е различно според сезона и целта на прекарването ни в планината, но има някои неща, които винаги нося със себе си: аптечка с основните неща като болкоуспокояващи, антиалергични, противовъзпалителни лекарства, превързочни; нож; запалка; шоколад / пакетчета захар; одеало (space blanket). Тези неща не тежат почти нищо, а може да са животоспасяващи.
Фотограф: Боряна Пандова
Какво смяташ за това, че все повече млади хора се опитват да превърнат хижите в по-привлекателно място за младите хора, включително и като co-working места?
Тази тенденция е страхотна. Наистина е грехота в какво окаяно състояние са голяма част от хижите в България и имам огромно уважение към хората, които се захващат с тяхното оправяне.
Смятам, че коуъркинг елементите са супер възможност да се докарат допълнителни приходи и да успеят да се самоиздържат, тъй като тяхното окаяно състояние до голяма степен се дължи на недостатъчните средства от нощувки. Една комбинация от разнообразни модели за генериране на приходи, в това число коуъркинг и събития, са ключа към успешното възраждане на хижите според мен.
Кои са местата, които все още са в списъка ти с желани дестинации и на кои задължително би се върнал отново?
Безброй много са и двете, но тъй като сме на планинска тематика, бих се върнал да карам сноуборд и да обикалям Скалистите планини в Канада, фиордите в Норвегия и южноамериканските Анди. Колкото до нови дестинации, мечтая си да видя планините на Япония, Камчатка, Кашмир и разбира се, Хималаите.
Фотограф: Виктор Траянов
За какво друго мечтаеш?
За няколко часа повече на ден. Пусто време, за нищо не стига.
***
Интервюто е част от поредицата #followmyself, която се осъществява със съдействието на Fashion Days.
Две българки, които от години живеят и творят в САЩ и под различна форма имат професионалното занимание да улавят в обективите си историите, които заслужават внимание
Разговор за имиграцията в САЩ, живота на младите българи между два свята и промените в погледа над Щатите и България днес
Журналистите и преподаватели Христофор Караджов и Младен Петков за особеностите при предаването на политическите събития от САЩ в България и за това как дезинформацията затруднява процеса