
Bob Dylan – The Times They Are A-Changing (1964)
Може да изберем поне още няколко други албума, включително предишния в дискографията му, The Freewheelin' Bob Dylan, и последния, Rough and Rowdy Ways. Но в третия на Боб Дилън протестният дух на 1960-те е като че ли най-запазен, поетично преразказан и със сигурност една от причините за широко коментирания му Нобел за литература.

Marvin Gaye – What’s Going On (1971)
Марвин Гей е от изпълнителите, за които може да имате различна представа, ако съдите само по най-популярните сингли. What’s Going On е сред първите концептуални албуми и в основата си е свързан с травмите на американските ветерани от войната във Виетнам. Той превръща апокалиптична в смисъла си песен като Mercy Mercy Me (The Ecology) в хит. Времето работи за албума: той е все по-често обявяван като един от най-великите на ХХ век.

Pink Floyd – The Wall (1979)
Основните песни тук са толкова добре познати и превърнали се като че ли в тривиален рок стандарт, че може лесно да се пропуснат всички нюанси в антивоенния двоен албум и последвалия филм на Алън Паркър от 1982 г. Почти половин век по-късно “стените”, които изграждаме около себе си, изглеждат дори по-здрави. Към днешна дата музикалното наследство на Pink Floyd остарява спорно покрай критиките на Роджър Уотърс (основната креативна фигура в света на The Wall) към Украйна, често разчитани като негласна подкрепа към режима в Русия.

This Heat – Deceit (1981)
Една от скришните и експериментални пост-пънк класики, която през няколко години се припомня като недооценен артефакт. Някъде между семплите, шума и репетативността, за кратко съществувалата британска група изгражда хаотичен албум за страха от атомна война.

Depeche Mode – Construction Time Again (1983)
Макар това да не е любимият DM албум на никого, тук има прелюбопитни моменти – ироничният поглед на групата към собствения им комерсиален пробив в Everything Counts, наивистичният призив за мир в And Then…, екологичната тематика в The Landscape is Changing, експлоатацията на работническата класа, подсказана в Pipeline и би-сайда Work Hard. Всичко това е обединено от обложката на фотографа Брайън Грифин, в този период често заиграващ се с естетиката на соцреализма. Групата се завръща към тази тематична територия чак със Spirit от 2017 г.

Кино – “Группа крови” (1988)
През 80-те и на фона на надигащата се вълна съветски дисидентски рок групи, “Кино” на Виктор Цой (1962-1990) бързо успява да събере около себе си хора с правилната “кръвна група”. Едноименната песен става един от най-популярните протестни химни в Източна Европа, а по време на появата си – и в истински саундтрак на Перестройката (заедно с излязлата на следващата година “Хочу перемен!”).

Radiohead – OK Computer (1997)
Третият албум на Radiohead отбелязва отделянето от рамките на алтернативния рок и началото на експерименталния им и артистично безкомпромисен период. Социалното отчуждение на фона на технологическите иновации е сред аспектите, заради които ОK Computer остава болезнено релевантен. Обичайно открити в позициите си, групата беше критикувана за липса на ясна реакция по отношение на войната в Газа и за концертите им през годините в Израел, където живее китаристът Джони Грийнууд. Пререканията по тази тема маркираха и миналогодишния концерт в София на The Smile, страничната група на Том Йорк и Грийнууд. Въпреки дългия публичен отговор по належащите въпроси от страна на Том Йорк, новините за завръщането на Radiohead с първо турне от седем години насам бяха последвани от призиви за бойкот.

Nine Inch Nails – Year Zero (2007)
Когато дойде време за 20-годишнината на Year Zero, със сигурност ще има реакции колко актуален е той спрямо събитията около втория кабинет на Тръмп. Издаден по средата на изключително продуктивен период за групата на Трент Резнър, концептуалният албум си представя една дистопична 2022 г. на постоянно следене, държавен контрол и ограничение на гражданските права в САЩ.

Fontaines DC – Skinty Fia (2022)
Във време, в което групите често звучат твърде сходно или не успяват никога истински да се развият, Fontaines DC създадоха само за няколко години четири албума, като всеки надгражда предишния. Третият им е отчасти посветен на ирландското себеусещане като език и култура, която все повече се размива в британската, въпреки историческото напрежение между народите: еленът на обложката символизира тази дезориентация.