Портфейлът като галерия

Съхранени в кутия аромати на тамян и розово масло, звук от утробата на майка, грохотът на Ниагарския водопад, ябълки, звън на старинен телефон, кутия с пясък и пръчка за писане – това са само част от детайлите, с които през вече далечната 2011 г. интерактивната изложба “Парите разказват“ превърна тогавашната Софийска централна баня, днес “Музей на София“, в пространство, в което историята на българските банкноти оживява и чрез сетивата.

Парите като носители на история и памет

“Парите разказват“ събира разкази за седем личности, с които ежедневно се срещаме, но често не познаваме добре – от Св. Иван Рилски до писателя Алеко Константинов. Между живота на двамата, изобразени върху най-малката и най-голяма банкнота, седи времеви интервал от почти 1000 години. Пътешествието в историята и времето се случва чрез предмети, звуци и миризми, които докосват сетивата.

Когато посетих изложбата като репортер преди нейното откриване, имах щастието един от нейните куратори, писателят Георги Господинов, да влезе в ролята на наш личен гид през експозицията и да ни разказва за символите, скрити върху всяка банкнота. Неин инициатор всъщност е културният изследовател Юрий Вълковски, който достига до идеята за проекта на среща със свои приятели в кръчма в Белфаст пет месеца по-рано, когато изважда петолевка от джоба си и започва да обяснява за образите върху нея. Заедно с Вълковски, Господинов и кураторът Весела Ножарова събират писмени, фотографски, художествени и филмови материали, както и предмети, свързани с личностите от банкнотите, за да превърнат хартията и метала с цифри в живо свидетелство за култура и памет.

Днес, повече от десетилетие по-късно и на прага на замяната на лева с еврото, се връщам към тази изложба, за да разговарям с Весела Ножарова. Тя напомня, че още тогава темата за изчезването на българските банкноти е била заложена като лайтмотив. “Когато се вгледахме в образите, осъзнахме колко много истории и символи стоят зад тях. Искахме да ги разкажем така, че да имат връзка с настоящето“, казва тя и допълва: “Откровено казано, и ние не бяхме се заглеждали внимателно в образите върху банкнотите, но когато го направихме, осъзнахме колко много истории, символи, колко много смисъл и теми могат да бъдат извадени наяве.“

Сред експонатите са автентичният джобен часовник на Алеко Константинов, който той носи, когато е прострелян, и неговият личен преносим комплект за бръснене, в чието огледало посетителите имат възможност да се огледат. Старинна печатна машина и кутията с пясък и пръчка представят на младите и напомнят на по-възрастните за различните начини за писане. В частта за Паисий Хилендарски хората преписват в тетрадка “История славянобългарска“ и оставят свои бележки, а при д-р Петър Берон се чува звукът от утробата на майка, напомнящ за малко известната му професия на гинеколог. Старинният телефон при Стефан Стамболов звъни, за да отбележи въвеждането на първите български секретари, докато автентична сцена от убийството му се възстановява на земята като очертано тяло от местопрестъпление. Малки детайли като розовото масло на Бай Ганьо, ябълките пред Св. Иван Рилски, както и камбанен звън или грохотът на Ниагарския водопад при Паисий и Алеко превръщат изложбата в сетивен разказ.

Свързване на минало и съвремие

“За мен текстовете на Георги Господинов си остават най-добрите изложбени текстове, които съм чела. Голяма част от визуалните решения също бяха негови. Малко хора знаят, че Жоро е силно изкушен от визуалното и че има готови за изложба идеи“, казва Ножарова, според която банкнотите – и това се отнася не само за българските, а за всички такива по света, могат да бъдат разглеждани като миниатюрна галерия, която всеки носи в джоба си. “Това е свързано с нуждата те да бъдат сложна изобразителна плетеница, с която евентуалните фалшификатори да се сблъскват, но и с нуждата един лист хартия да е едновременно документ и мощен символ на идентичност“, добавя тя.

Ножарова разказва, че в избора на всичките детайли, които разказват историите зад персонажите от банкнотите, е търсен акцент, който да развълнува публиката и да я накара да се замисли за днешния ден. “Това не беше обичайната историческа изложба“, казва тя.

Поглед към еврото

С наближаването на момента, в който еврото ще замени лева през 2026 г., разказът за банкнотите придобива ново измерение. “Доколкото знам, върху еврото също ще има важни фигури и символи от българската история и идентичност. Хората от банкнотите ще продължат да бъдат част от историята ни, а това да знаем повече за тях и да ги ценим, не е точно работа на банкнотите. Това, което нашата изложба успя да направи, беше да накара хората да мислят за личностите от банкнотите извън мъртвото клише, да си изградят жив и вълнуващ образ – нещо, което образованието още не успява да постигне“, обяснява Ножарова.

Ако сега вместо евро трябваше да създадем нов дизайн за лева, вероятно щеше да е добре акцентът да бъде върху историческите фигури, които са допринесли за мястото, което заемаме в момента като част от Европа. “Хора визионери, хора с мисия, хора, които са гледали напред“, коментира тя.

Ако пък това беше кураторски проект за съвременно изкуство, кои щяха да са авторите, които би поканила? “Това също е прекалено хипотетична задача. Съвременното изкуство в основата си е и критичен инструмент – бих го използвала активно в една подобна изложба. Също така бих работила с много млади художници, които са израснали повече с евро или друга чужда валута, отколкото с българския лев в ръце“, допълва Ножарова.

Европейската централна банка обяви края на 2026 г. за финал на конкурса за разработването на новия дизайн на евробанкнотите. Допуснати са 40 дизайнери от Европейския съюз, които имат задачата да представят проекти по темите “Европейска култура“ и “Реки и природа”. Според Ножарова е трудно да предвидим какво ще “разказват“ тези банкноти на българите и дали техните истории ще бъдат разбрани. “Създаването на банкнота не е артистична задача. Дизайнът на парите подлежи на строги правила и е част от дълга визуална традиция. Не мисля, че в резултатите ще има големи импровизации“.